Окупацията на Софийския университет през зимата на 2013 г. бе едно изключително интересно политическо събитие, в което участвах. Насочена срещу правителството на Пламен Орешарски, окупацията целеше да свали социалистите от власт и да възстанови нормалността. Естествено, тя се радваше както на подкрепа и уважение, така и на критики, някои от които обосновани.
Студентите бяхме поели контрола над университета и занятия в Ректората нямаше, с малки изключения. Това не означава, че академичната дейност бе прекратена, напротив. Масово окупаторите четяхме книги, водехме дискусии, макар и понякога ненужно дълги и организирахме различни лекции. Една от най-интересните и неочаквани беше на японски участник, пропътувал половината свят, за да се срещне с нас и да говорим.
Японският професор Ясуо Кобаяши научил от новините за продължаващата вече няколко седмици окупация в български университет и се поинтересувал от събитията. Самият той участва като младеж в окупацията от леви студенти на университета си в Япония през 1968 г. За разлика от тогава окупацията на Софийския университет през 2013 г. бе проведена срещу социалистическо правителство и се случи по един доста ненасилствен начин, контрастиращ силно с японските действия, на които той е бил свидетел и участник.
Предаваме лекцията му с незначителни съкращения:
Развълнувам съм до сълзи от дисциплината ви и от степента ви на самоорганизация. Тук няма мръсотия, няма графити, всичко е добре подредено. Затрогва ме, че вие не сте организирани от някаква външна политическа сила, а че сте едно спонтанно и самоорганизиращо се движение. Когато движения като това са се случвали, те много бързо са се проваляли в една насилствена форма. Но тук това не е случаят и аз ви уважавам за това ниво на контрол и самодисциплина. В това аз виждам една възможност и една надежда не само за вашата държава, но дори и за човечеството.
Цензурата е нещо като средство на историята, като прекъсване на историята в мига. Това, което вие правите, е една такава цезура – прекъсване на историята. Бъдещето не е някъде там, бъдещето е тук и сега в тази цезура. Може би ще успеете, може би ще се провалите. Но изживейте тази празнота като празното място в историята. Аз се надявам, че ще устоявате. Пожелавам ви да се борите не за да разрушавате, а за да устоите този момент, който е ценността. Така както не сте мърсили и драскали по стените, така опазете и човешките отношения, които са се създали тук – вашата солидарност и приятелство. Това е условието за победата. Това е и моето послание към вас, посланието на един възрастен участник в събитията от 1968 г.
Вие окупирате университет, а университетът е мястото, където се учи. Именно сега е моментът да учите – учете се. Трябва да се учите да бъдете внимателни, да бъдете търпеливи. Бъдещето ще дойде от това уважение, от това търпение и от взаимното уважение, което вие създавате. Бъдете внимателни, защото ще има много предизвикателства – ще бъдете обект на агресия и насилие. Бъдете внимателни и бъдете преди всичко хладнокръвни. Не се оставяйте на импулсите.
Устояването е дори по-важно от действието. Пожелавам ви смелост, кураж, смелост. Истинската смелост, която познава търпението, изпитанията, вниманието и проницателността. Желая ви този кураж и пожелавайки ви го оставам с мисълта за вас. Завинаги. Да живее приятелството!
Проф. Ясуо Кобаяши (小林 保雄) е един от най-влиятелните съвременни японски философи, създател и дългогодишен директор на световно значимия Център за философия на Токийския университет. Автор е на множество книги в областта на философията на изкуството и политическата философия, културната теория и историята на съвременността. Сред последните му произведения са „Апории на сърцето – между щастието и смъртта“; „Светът на Микел Барсело“; „Деконструкция на историята“; „Одисея на знанието“. Той е един от водещите посредници жежду европейската и в частност съвременната френска философия и японската култура.
Кобаяши често сътрудничи с видни творци от различни изкуства – той е дългогодишен приятел и близък съратник на художника Аки Курода, на архитекта Тадао Андо, дори на модния дизайнер Исе Мияке.
