Позиция на Белобрадова за ситуацията с избора на Силяновска в РС Македония

Време за четене: 4 минути

Митинг на спечелилата изборите партия в РС Македония ВМРО-ДПМНЕ в Скопие. Снимка: официалния сайт на партията.


Оригинална публикация – блога на Елисавета Белобрадова


Въпреки предизборната кампания и въпреки резервите, които редакцията има към коалиция ПП-ДБ заради действията ѝ по темата Македония, действията на конкретния човек Елисавета Белобрадова показват познание, ангажираност и добронамереност, поради което препечаваме това нейно мнение, без по никакъв начин да агитираме за нейната партия или коалиция.

Редакцията на „Война и мир“

На 12-ти май 2024 г. новоизбраният президент на Република Северна Македония положи клетва пред парламента в Скопие. На нея обаче Гордана Силяновска-Давкова не спомена думата “Северна”, което е ярко нарушение на международните договорености на държавата, най-вече по Преспанския договор. Тук е важно да споменем, че новият президент на РСМ заяви в своята предизборна кампания, че желае „различна интерпретация“ на Преговорната рамка с ЕС и ревизия на Договора за добросъседство с България, а партията ѝ от години желае разтрогване и на двата договора – и този с България, и този с Гърция.

Нещо повече – при полагането на клетва Гордана Силяновска не спомена и думата “Република” в името на държавата. Заяви, че ще изпълнява функцията „президент на Македония“. Това ни кара да се замислим дали е неволна грешка, или преднамерено, както пропускането на „Северна“? Защото днес не съществува държава „Македония“ – това е историко-географска област, която влиза в територията на няколко държави, като у нас се изразява в Пиринска Македония.

В тази връзка, повод за притеснения относно националната сигурност будят и някои от предизборните изявления на Силяновска, в които тя апелира за “признаване на македонците в Пиринска Македония”.

Това е особено обезпокоително, но за съжаление никой от политиците у нас не реагира, а то е в пълно нарушение на Договора от 2017г. Заигравки с темата за несъществуващото „македонско малцинство“ има и лидерът на победилата партия Християн Мицкоски, според когото България извършва „асимилаторска политика срещу македонската общност“ в страната, както и вече бившият президент Пендаровски, който също в нарушение на Договора за добросъседство и приятелство се среща с представители на нерегистрираната у нас партия ОМО „Илинден“.

Насърчаваните от Скопие сепаратисти съвсем наскоро, на 4 май , организираха анти-българска проява в град Сандански, на която бяха поканили крайно десни националистически организации от Европа, която неясно защо бе допусната от българските власти.

Всички подобни опити за търсене на „македонско малцинство“ и някаква реципрочност спрямо искането за вписването на македонските българи в конституцията на РСМ трябва да бъдат категорично пресичани, разобличавани и оповестявани пред международната общност като нарушения и намеса във вътрешните работи на нашата суверенна държава.

Поддържам позицията, че договореностите трябва стриктно да се изпълняват.

Както тези между България и РСМ, така и тези между ЕС и РСМ, както и задълженията и отговорностите, произтичащи от членството на РСМ в НАТО. Самото започване на преговорния процес и бъдещото членство на РСМ в ЕС ще зависят от цялостното изпълнение от нейна страна на одобрените от всички държави ангажименти от юли 2022 година. Това включва т.нар. „Френско предложение“, което е общата позиция на всички държави-членки на ЕС (и не е някакъв „български диктат“, както го наричат спечелилите изборите в Скопие), Договорът от 2017 г. и включеното в Протоколите към него. Тук е мястото да напомня, че през 2022 г. Демократична България имаше основна заслуга да бъдат включени всички български условия в т.нар. „Френско предложение“ и то да бъде гласувано в българския парламент, с което те станаха част от Преговорната рамка.

След това обаче настъпи застой, от македонска страна ангажиментите не се изпълняват, работата на Съвместната комисия замря. Бяха извършени физически нападения над хора, палежи и стрелби по нашите културни клубове. И двата клуба, на чието откриване присъствах – в Битоля и в Охрид, бяха затворени от властите, благодарение на специален закон, който те приеха, насочен срещу българската общност там. Говорът на омраза срещу българите и България се изостри както от страна на управляващите, така и от опозицията.

На сцената във вечерта след изборите между Мицкоски и Силяновска видяхме да празнува и осъденият подпалвач на Българския културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля, Ламбе Алабаковски.

Това е преднамерена демонстрация спрямо македонските българи и ясна заявка какво ще бъде отношението на новата власт към тях. Понеже то не е изненадващо, а логично продължение на дългогодишната политика на репресии над тях, няколко от техните организации бяха обявили бойкот на изборите, защото не виждат политическа партия, която да може да гарантира техните права, и са притеснени за своето бъдеще.

Лидерът на партията, която спечели – Християн Мицкоски, от години се обявява против основното ни искане, което е и условие за започване на преговорите – вписването на българите в конституцията на страната. Той го нарича „български диктат“ и е обявил, че цели то да бъде отложено чак след приема на РСМ в ЕС.

Той е и против „Договора за приятелство и добросъседство“ от 2017 г., желае да се сключи някакъв анекс към него, с който ангажиментите на македонската страна да бъдат предоговорени. Когато след изборите българският премиер Главчев посочи, че България няма да прави повече отстъпки, Мицкоски заяви, че „тогава ще чакаме да дойде някой разумен, с когото да можем да разговаряме”.

Наред с това, в свои изказвания Мицкоски е казвал, че не вярва в правилото на единодушно решение от страна на ЕС – тоест, неговата партия не възнамерява да изпълнява международните договори, няма да извършва реформи, в т.ч. и на Конституцията, а просто ще чака да се предоговори преговорната рамка и/или да отпадне изискването за консенсус за прием на нови членове на ЕС.

Към това следва да добавим и че в РСМ има партии и политици, в т.ч. сред кандидатите за президент, които открито се обявяват против членството на страната в ЕС.

Всичко това ме кара дълбоко да се съмнявам, че Северна Македония реално приема европейските ценности, че е демократична държава и има готовност и нагласа да стане част от европейското семейство.

Крайно време е България да изпълни своето задължение към нашите сънародници в РСМ и да се погрижи за тях с всички възможни средства, с които разполага, в това число и чрез застъпничество пред международните институции, занимаващи се със защита на правата на човека – ЕК, ЕП, ОССЕ, ООН и др.

България не трябва да отстъпва или да прави допълнителни компромиси, а да отстоява своите национални интереси, независимо от това коя политическа сила или коалиция дойде на власт.

И е важно за пореден път да отбележим, особено на вниманието на новите управляващи в Скопие, че условията към страната им не са само за конституционните промени, а и за спазване на Договора за приятелство и добросъседство и на договореното в двата протокола към него, в които се съдържат исканията ни по отношение на историята, учебното съдържание, разкриване на досиетата на тоталитарните комунистически служби.

Тези три параметъра в съвкупност са част от преговорната рамка и нито някой от тях, нито самата тя може да бъде ревизирана или предоговорена. Това бе многократно подчертано и от различни представители на ЕС, но въпреки това беше и остана част от предизборните обещания на новите победители на изборите в Скопие. Предстои северномакедонското общество да се сблъска челно с тази реалност, а междувременно България трябва да отстоява своите национални интереси с повишено внимание и висока степен на ангажираност.


Сподели
Елисавета Белобрадова
Елисавета Белобрадова

Елисавета Белобрадова е завършила право в Софийския Университет профил международни отношения. Социален предприемач, специалист по медиен маркетинг и артист. Народен представител от "Да, България" в последните четири парламента. Приоритети:
Поставяне на България в центъра на европейските интереси като най-стратегическата държава на Балканите и основно поле на битка между демокрацията и руското влияние.
Усъвършенстване на законодателната рамка на ЕС, касаеща семейните политики, образованието и пазара на труда.
Появата на нов вид европейски депутат, работещ постоянно с българските институции и граждани през целия си мандат за прилагане на европейските стандарти и регулации

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *