Откакто встъпи в длъжност през декември 2023 г., президентът на Аржентина Хавиер Милей се нахвърли върху множество леви лидери. (Снимка: AP)
Речта на аржентинския президент Хавиер Милеи е предупреждение за хлъзгането на ООН в посока социалистически идеологии. Както винаги, с добри намерения се сглобява титалитарна машина.
Обръщение към 79-ата сесия на Общото събрание на ООН
произнесено на 24 септември 2024 г., централа на ООН, Ню Йорк
„До властите на Организацията на обединените нации, до представителите на различните държави, които съставляват ООН, и до всички граждани на света, които ни наблюдават, добър следобед!
За тези, които не ме познават, не съм политик, аз съм икономист, либерален икономист, който никога не е имал амбиция да бъде политик. Чаках, докато бях удостоен със званието Президент на Аржентина, в контекста на звучния провал на повече от един век колективистки политики, които унищожиха страната ни.
Това е моето първо изказване – пред Общото събрание на ООН – и бих искал да се възползвам от възможността – с желание за скромност – да уведомя различните нации на света за пътя, по който вървят в продължение на десетилетия, и за опасността, че тази организация може да не изпълни първоначалната си мисия.
Не идвам тук, за да казвам на света какво да прави; идвам тук, за да кажа на света, от една страна, какво ще се случи, ако ООН продължи да промотира колективистки политики, които решават да продължат под мандата на Agenda 2030 и, от друга страна, какви ценности защитава новата Аржентина. Искам първо да призная постиженията, където трябва. Организацията на обединените нации се роди от ужаса на най-кървавата война в световната история, с основната цел да не се повтаря никога повече. В тази връзка организацията установи основните си принципи в камък, във Всеобщата декларация за правата на човека. Там бе формулирано основно споразумение, основано на максимата, че всички хора се раждат свободни и равни в своето достойнство и права.
Под попечителството на тази организация и възприемането на тези идеи – през последните 70 години – човечеството преживя най-дългия период на глобален мир в историята, който също така съвпадна с периода на най-голям икономически растеж в историята.
Бе създаден международен форум, където нациите можеха да решават конфликтите си чрез сътрудничество, вместо да прибягват – мигновено – до оръжие, и нещо немислимо бе постигнато: петте най-големи сили в света бяха постоянно на същата маса, всяка със същото право на вето, независимо от напълно противоположните си интереси.
Всичко това не накара злощастията на войната да изчезнат, но бе постигнато – за момента – така, че нито един конфликт не е ескалирал до глобални размери. Резултатът бе, че преминахме от две световни войни за по-малко от 40 години, които взеха повече от 120 милиона живота, до 70 последователни години относителен мир и глобална стабилност, под покровителството на ред, който позволи на целия свят да се интегрира търговски, да се конкурира и да процъфтява. Защото където има търговия, няма куршуми – както казваше Бастиа – защото търговията гарантира мир, свободата гарантира търговия, а равенството пред закона гарантира свобода.
Кратко казано, сбъдна се това, което пророк Исая е написал и което се чете в парка, пресичайки улицата:
Бог ще съди между народите, И ще решава между много племена; И те ще изковат ножовете си на палешници, И копията си на сърпове; Народ против народ няма да дигне нож, Нито ще се учат вече на война.
Това е, което се случи – предимно – под егидата на ООН, в нейните първи десетилетия, и следователно, от тази перспектива, говорим за забележителен успех в историята на народите, който не може да бъде пренебрегнат.
Въпреки това – в някакъв момент – и както обикновено се случва с повечето бюрократични структури, които ние, хората, създаваме, тази организация спря да следи принципите, изложени в основната си декларация и започна да мутира.
Организация, която е била замислена – по същество – като щит за защита на Царството на човека, се трансформира в многохвостия Левиатан, който иска да решава не само какво всяка нация-държава трябва да прави, но също така как всички граждани на света трябва да живеят.
Така стигнахме от организация, която преследваше мира до организация, която налага идеологическа програма на своите членове по множество въпроси, които влияят на живота на човека в обществото.
Успешният модел на ООН, чийто произход може да бъде проследен до идеите на президента Уилсън, който говореше за „обществото на мира без победа„, и който беше основан на сътрудничеството на националните държави, бе изоставен.
Той беше заменен от модел на наднационално управление от международни бюрократи, които се опитват да наложат определен начин на живот на гражданите на света. То, за което се дискутира – тази седмица, тук, в Ню Йорк, на Събора на бъдещето – не е нищо друго освен задълбочаването на този трагичен курс, който е примарила тази институция. Следователно, задълбочаването на модел, който – с думите на самия генерален секретар на ООН – изисква определението на нова социална сделка в глобален мащаб, удвоявайки ангажиментите на Agenda 2030.
Искам да бъда ясен относно позицията на аржентинската програма: Agenda 2030, макар и с добри намерения, не е нищо повече от програма за наднационално управление, социалистическа по своята същност, която се опитва да реши проблемите на съвременността с решения, които нарушават суверенитета на националните държави и нарушават правото на хората на живот, свобода и собственост.
Това е програма, която претендира да реши бедността, неравенството и дискриминацията със законодателство, което само ги задълбочават. Защото световната история показва, че единственият начин да се гарантира просперитет е чрез ограничаване на властта на монарха, гарантиране на равенство пред закона и защита правото на живот, свобода и собственост на индивидите.
Точно тази програма, която подчинява привилегировани интереси – изоставянето на принципите, изложени в Всеобширната декларация за правата на човека на ООН – е изкривила ролята на тази институция и я е поставила на неправилен път.
По този начин видяхме как организация, родена да защитава правата на човека, стана един от основните поддръжници на системното нарушаване на свободата, както – например – с глобалните карантини през 2020 година, които трябва да се считат за престъпление срещу човечеството.
В същия този дом, който заявява, че защитава правата на човека, позволиха на кървави диктатури, като Куба и Венецуела, да се присъединят към Съвета по правата на човека без най-малка репримация. В същия този дом, който заявява, че защитава правата на жените, позволяват на страни, които наказват жените си за това, че показват кожата си, да се присъединят към Комитета за премахване на дискриминацията срещу жените.
В същия този дом – систематично – гласуваха против Държавата Израел, която е единствената страна на Близкия изток, защитаваща либералната демокрация, докато едновременно демонстративно показва пълна неспособност да отговори на злощастието на тероризма. В икономическата сфера се промотираха колективистки политики, които заплашват икономическия растеж, нарушават правата на собственост и пречат на естествения икономически процес, като пречат на най-непривилегированите страни в света свободно да се ползват от собствените си ресурси, за да напредват. Регулации и забрани, прокарани точно от страните, които се развиха благодарение на същите действия, които днес осъждат.
Плюс това, токсична връзка беше промотирана между глобалните управленски политики и международните кредитни агенции, изисквайки от най-пренебрегнатите страни да ангажират ресурси, които нямат, за програми, от които нямат нужда, превръщайки ги в вечни задлъжнели, за да промотират програмата на глобалните елити.
Нито попечителството на Световния икономически форум бе от полза, където се промотират абсурдни политики с мълчалива малтусианска гледна точка– като например, политиките за „нулеви емисии“ – които особено навредят на бедните страни. Не и политиките, свързани с сексуалните и репродуктивни права, когато раждаемостта в западните страни спада стремглаво, предвещаваща мрачно бъдеще за всички. Нито организацията задоволително е изпълнила мисията си да защитава териториалния суверенитет на своите членки, както знаем ние аржентинците от първа ръка, във връзката с Малвинските острови.
Дори стигнахме до ситуация, в която Съветът за сигурност, който е най-важният орган на този дом, се е изопачил, тъй като ветото на постоянните му членки вече се използва в защита на частни интереси на някои.
Така сме днес, с организация, която е безсилна да предостави решения на реални глобални конфликти, като абсурдната руска инвазия в Украйна, която вече е коствала живота на повече от 300 000 души, оставяйки след себе си повече от един милион ранени в процеса.Организация, която вместо да се справя с тези конфликти, инвестира време и усилия, за да налага на бедните страни какво, как и какво да произвеждат, с кого да се асоциират, какво да ядат и в какво да вярват, каквото предполага настоящият Пакт за бъдещето. Този дълъг списък от грешки и противоречия не е случаен, а е резултат от загубата на доверие към ООН в очите на гражданите на свободния свят и презрението на нейните функции.
Следователно, искам да отправя предупреждение: ние сме на края на един цикъл.
Колективизмът и моралното позиране на „пробуждаща се“ агенда се сблъскаха с реалността и вече нямат правдоподобни решения, които да предложат на реалните проблеми на света. Всъщност те никога не са ги имали. Ако Agenda 2030 се провали – както признават самите нейни промоутъри – отговорът трябва да бъде да се запитаме дали това не е била неправилно замислена програма за начало, да приемем тази реалност и да сменим курса. Не можем да продължаваме да настояваме на грешките, удвоявайки залога с програма, която се провали.
Същото винаги се случва с идеи, произхождащи от лявото: те проектират модел, според това какви трябва да бъдат хората – според тях – и когато индивидите – свободно – действат по различен начин, нямат по-добро решение, освен да ограничат, репресират и възпрепятстват тяхната свобода.
Ние – в Аржентина – вече сме видели с собствените си очи какво стои в края на този път на завист и тъжни страсти: бедност, брутализация, анархия и фатална отсъства на свобода. Все още имаме време да се отклоним от този курс.
Искам да съм ясен относно нещо, за да няма неверни тълкувания: Аржентина, която преминава през дълбок процес на промяна, е решила да приеме идеите на свободата.
Тези идеи, които казват, че всички граждани се раждат свободни и равни пред закона, че имаме неизменни права, предоставени от Твореца, между които са правото на живот, свобода и собственост. Тези принципи, които ръководят процеса на промяна, който реализираме в Аржентина, са също принципите, които ще ръководят нашето международно поведение оттук нататък.
Ние вярваме в защитата на живота за всички; вярваме в защитата на собствеността за всички; вярваме в свободата на словото за всички; вярваме в свободата на вероизповедание за всички; вярваме в свободата на търговия за всички; и вярваме в ограничени правителства, във всички тях.
И защото в тези времена това, което се случва в една страна бързо оказва влияние на другите, вярваме, че всички народи трябва да живеят свободни от тирания и потисничество, независимо дали то приема формата на политическо потисничество, икономическо робство или религиозен фанатизъм.
Тази фундаментална идея не трябва да остава само думи; тя трябва да бъде подкрепяна с дела, дипломатически, икономически и материално, чрез комбинираната сила на всички държави, които отстояват свободата.
Тази доктрина на новата Аржентина не е нищо повече и нищо по-малко от истинската същност на Организацията на обединените нации, тоест, сътрудничество на ООН в защита на свободата. Ако ООН реши да възстанови принципите, които й дадоха живот, и да адаптира отново ролята, за която е била замислена, можете да разчитате на непоклатимата подкрепа на Аржентина в борбата за свобода.
Трябва също така да знаете, че Аржентина няма да подкрепи никаква политика, която предполага ограничаване на индивидуалните свободи, на търговията или нарушаване на естествените права на индивидите, без значение кой я промотира или колко консенсус има тази институция.
Поради това искаме да изразим – официално – нашето несъгласие с Пакта за бъдещето, подписан в неделя, и каним всички нации на свободния свят да се присъединят към нас, не само в несъгласието с този пакт, но и в създаването на нова програма за тази благородна институция: програмата за свобода.
От днешния ден, знайте, че Аржентинската република ще напусне позицията на историческа неутралност, която ни характеризира, и ще бъде на първа линия в борбата за защита на свободата. Защото – както каза Томас Пейн – „онези, които искат да пожънат благословиите на свободата, трябва – като мъже – да издържат умората от нейното защита“.
Нека Бог благослови аржентинците и всички граждани на света, и нека небесните сили да бъдат с нас.
Да живее свободата!
Апология на обективната реалност