За произхода и значението на думата „Аллах“

Гост автор: Евгени Лазаров

Чувствам задължение да споделя своето виждане върху думата Аллах, понеже ние традиционно я свързваме с една масова съвременна религия и имаме много негативно отношение към нея. Ала справедливо ли е това?

Арабската дума мюслим (مسلم) означава правоверен, отдаден на Бога, някой подобен на апостол Павел. Не случайно възрожденските ни автори в литературата използват думата мохамеданин, а не мюсюлманин. Последното би трябвало да е арабски превод на ортодоксален!

Думата Аллах (ﺍﷲ) на арабски буквално се превежда Бог-ът (Ал обозначава пълен член). Арабските християни казват: Al lah al-Ab, Al lah al-Ibn, Al lah al- Ruh al Kudus = Бога Отца, Бога Сина, Бога Святия Дух на арабски.

Как можем да обясним значението и произходът на това име? Ако потърсим най- старата книга в Библията досежно хронологията това би трябвало да бъде книгата на Йов. Навремето не случайно точно тя е била препъни камък за Св. Синод по време на първия превод на Библията на съвременен български. В тази интригуваща творба, сплав от проза и поезия, ние разбираме, че Йов е изпълнявал функциите на древните свещеници:

Когато се завършваха дните на гощавките, Иов пращаше за тях, та ги освещаваше и, като ставаше заран рано, принасяше всесъжения по броя на всички тях (и един телец за грях за душите им). Защото Иов казваше: може би синовете ми са съгрешили и похулили Бога в сърцето си. Тъй правеше Иов през всички такива дни. (Йов 1:5)

От историческите изследвания знаем, че Йов е живял някъде в епохата на патриарсите: най-вероятно малко преди времето на Яков, може би когато Авраам е бил възрастен, а Исаак младеж. Това е било времето преди институциите на закона, зададени от Мойсей. Тогава още не е имало свещеници по чин Ааронов, а Йов в земята Уц е действал като „нелицензиран“ свещеник у дома си едва ли не. Но ако се замислим какво е това отношение към Бога, може би трябва да погледнем преживяванията в собствените ни семейства. На рождество, когато бащата на фамилията чупи питката и казва молитва, това е молитва в най- първична форма. Молитва директно отправена към Отца Вседержителя която някакси е изначална за всички хора по света. Не случайно в поетичната част на Йов думата за Бог е точно Вседержител. Този превод идва от Септуагинтата и е валиден, но по еврейските текстове אֵל שַׁדַּי – Всевишният – The All mighty – този най- първият Бог, omnipotens – Бог от планината/ некултивираната земя – Бог отпреди аграрната революция. Този известен на цялото човечество от праисторията и всеки инстинктивно знаейки за него, за Единствения Бог. Той е Бог винаги в суперлативна форма, най-висшата степен божественост. Това е Бог отпреди поклонението пред предците, отпреди езическите култуве и прочее, даже в древността известен просто като БОГ.

Много по-напред във времето на арабския полуостров се разпространили едни от най-гнусните езическите култове. Обожествяване на бога на луната, на 3-те богини дъщери, на камъни и дървета. Те всички били „богове“ – ил лах. Когато дошъл пророкът Мохамед, той им казал, че проповядвал не ил лах – богове, а Богът -> Ал Лах. Това е сравнителна степен на арабски, а не суперлативна (Аллах акбар означава, че Аллах е по-велик от останалите божества) и много хора се отнасят пренебрежително към това име. Това наистина не е начинът, по който Яков го е наричал, но все пак е обозначение за този Бог. Арабите просто го казвали: Богът, онзи Единственият. В Исляма е застъпено това Единство, но първоначалният смисъл е бил не Бог Единственост, а Бог Единият Истинският, а не идолите и камъните. В Исляма обожествяват зеления цвят и тревата. защото вярват че истинската вяра ще донесе зеленина в пустинята (защо ли в Швейцария не е настанала пустош тогава, а в Арабия има само горящ пясък?)

Да не забравяме, че на арабски АЛАХ и ЛАЛЕ (лалах на арабски) се пишат с едни и същи букви. Разходете се в София пред Руската църква или пред Синодалната палата и вижте лалетата. Затова мисля, че думата Аллах е християнска и не бива да я заклеймяваме без да я разбираме или пък да приемаме нейното превратно значение.