Видението на пророк Исая, в което вижда пророка Мохамед и Исус Христос да яздят магаре и камила, ал Бируни, ал Атар ал Бакия ан ал Курун ал Халия (Хронология на древните народи), Табриз, Иран, 1307-8. Библиотека на университета в Единбург, EDINBURGH UNIVERSITY LIBRARY
За мнозинството от мюсюлманите днес всяко изображение на пророка Мохамед е светотатство. Тази забрана за изобразяване не винаги е била абсолютна и до нас са достигнали образци на малка, но богата традиция на ислямско изкуство, изобразяващо най-важния човек, основоположник на исляма.
В тази статия ще можете да видите някои наистина интересни изображения, показващи как се е променило възприятието за нещо толкова важно. А щом веднъж вече е имало еволюция на правилата, значи би могло отново да видим развитие към повече свобода на словото, нали?
Заради нарушаването на забраната за изобразяване на пророка Мохамед редица мюсюлмани решават да отмъстят с насилие, което доведе до редица атаки през последните години.
Това бяха атаките срещу френското списание Шарли Ебдо на 7 януари 2015 г., при което 12 журналисти бяха убити, заплахите срещу създателите на South Park през 2010 г., заплахите и масовите протести срещу датския вестник Jyllands-Posten, който пусна редица карикатури на пророка Мохамед през 2005 г., което доведе до масови протести из целия мюсюлмански свят, придружени с насилие, или пък реакцията срещу книгата „Сатанински строфи“ на Салман Рушди от 1988 г..
И това са само няколко примера от последните години за подобна реакция срещу условно казано Запада, в който свободата на словото включва и възможността да се богохулства, да се правят безвкусни карикатури и шеги. Условно казано определени кръгове в ислямския Изток пък поставят религията над свободата на словото, като поставят своята интерпретация на Корана над други традиции в същия този ислям.
Устните и писмените описания на пророка Мохамед се приемат от всички течения на исляма, но има противоречия относно неговото изобразяване.
Свещената книга за всички мюсюлмани Коранът никъде не забранява изрично създаването на негови изображения, но има няколко хадита [1] (устно предание за пророка, важно за определянето на Суната, или ислямският начин на живот), които изрично постановяват забрана на мюсюлманите за създаване на визуални изображение или фигури.
Тези устни предания обаче не винаги са били приемани от мнозинството мюсюлмани и е имало период между средновековието до 20 век, в който пророкът Мохамед е бил свободно изобразяван и даже това е било част от пропагандата за разпространение и налагане на религията.
Всичко започва с великолепни миниатюри от XIII век (може би повлияни от християнските икони, които са били познати като изображения на мюсюлманите, завладели големи територии с компактно християнско население).
Тези изображения са били поръчвани на мюсюлмански художници от богати и влиятелни хора от онова време и са показвали почти всеки известен от Корана и други текстове момент от живота на Мохамед – от раждане до смъртта и до възнесението му в небето.
Създадени като помощни средства за молитва за частни лица, тези детаилни сцени са създавани както за сунити, така и за шиити, и оцелелите до ден-днешен артефакти могат да бъдат видени в редица големи музеи и библиотеки.
Те също така са поставили основите на популярна, ако и малцинствена, традиция на набожни и вдъхновяващи картини, които съществуват и днес – от икони, пазени в домове до пететажни, поръчани от правителството изображение в сърцето на Техеран и дори до революционни графити по улиците на Кайро след свалянето на правителството на Мюсюлманските братя.
Интересно е да се отбележи, че при тези публични изображения лицето на пророка винаги е скрито.
Мохамед разрешил спора като поставил камъка върху парче плат и накарал членовете на всеки един клан да вдигнат плата заедно и така да издигнат черния камък в съдружие. Миниатюрната илюстрация върху паус е от книгата Джамиал Таварик (буквално „Сборник на хрониките“, но често наричана Универсалната история на света) от Рашил ал Дин, публикувана в Табриз, Персия, 1307 г. Днес част от колекцията на библиотеката на университета в Единбург, Шотландия.
Последните две изображения ясно показват, че дори преди по-малко от 100 години е било възможно да се видят подобни изображения, без това да предизвика силни чувства у вярващите.
Библиография
[1] What Everyone Needs to Know about Islam, John L. Esposito – 2011 г., стр. 14; за хадита вижте Sahih al-Bukhari, Hadith: 7.834, 7.838, 7.840, 7.844, 7.846
[2] Джамиал Таварик (Арабски: جامع التواريخ Сборник на хрониките, Монголски: Судрын чуулган) е литературна и историческа творба, създадена в монголския илханат в Персия. Написана от Рашид ал Дин Хамадани (1247–1318 г.) в началото на 14 век. Заради обхвата на тази творба, тя е наричана от някои „първата световна история“. Текст на английски.
[3] Моймал ал Таварик уа ал Касас от Фасихуддин Ахмад (مُجمل التواریخ و القصص „Колекция на истории и разкази“), 1441 г.
Изображенията на живи същества е строго забранено в Исляма. Това е един от най-тежките грехове, който правоверният може да извърши.
Проркът Мохамед лично е изпитвал крайна омраза към езичеството и неговите проявления, засвидетелствано в Корана.
Затова правоверните са смятали за благочестиво задължение да унищожават изображенията на живи същества и най-вече хора. Мюсюлманите са рушители и унищожители на изображения и скулптори (скулптурата е най-тежкото посегателство срещу Бог, защото представлява чистия израз на езичеството).
Навсякъде по огромната територия на Халифата са унищожавани изображенията на хора и животни. Това особено добре личи в Египег. Следите от нези посегателства и до днес се виждат навсякъде, където стига погледа.
Най-пресният съвременен пример е унищоженито на гигантските статуи на Буда и на артефакти от месопотамската култура от новоизпечения Халифат (ИДИЛ)…
Що се отнася до описаните изображения, те са едно изключение, един вид куриоз и имат апокрифен характер. Не бива да се забравя, че почти всички такива изображетия произлизат от Персия (Иран).
А Персия е един особен случай.
Страната, крайно отслабена от 20-годишната война с Римската империя (Източната римска империя), е първото завоевание на Исляма.
Страната е завладяна военно само за 10 години, но борбата за налагане на Исляма продължава 300 години*. . Изпълнена е с кървави въстания и борби, но накрая Ислямът побеждава – древната зороастрийска религия на иранците е сломена и напълно маргинализирана (понастоящем са оцелели няколко десетки хиляди вярващи, изтикани в една северна полупустинна област).
Въпреки това обаче, персийският ислям носи отпечатъкът на една различност и антитеза. Не случайно на персийска почва възниква шиизмът, като контратеза на арабските завоеватели – сунити**.
Смята се, че някои подобни „нечестиви“ изображения са дело на автори новоприети в исляма (зороастрийци и християни), за които културната традиция на изобразителното изкуство не е забравена…
А изобщо изображенията на живи сащества в Ислямското изкуство е един рядък и куриозен факт, изключение…
Интересен е проблемът с киното в Исляма, той е сроден с проблема за алкохолните дестилати. И едните и другите не са съществували по времето на Пророка и затова не са отбелязани от него.*** Ислямското право по аналогия забранява и двете, въпреки, че напоследък се заговори за официална отмяна на забраната за киното (и всички сродни) поне от страна на една от школите. Теоретична основа за това има, въз основа на Корана и хадисите…
_______________________________
* Ислямът смята зороастрийците за езичници (подобна е политиката и в Индия) и за тях изборът е: приемане на Исляма или съпротива до смърт
** Персия се управлява от арабите повече от 3 века, докато са заменени от персийски династии, които в някои отношения се опитват да възстановят чуството за национална малоценност у персийците – възраждат се спомените за миналото на великата персийска държава, появяван се художествети и исторически произведения, посветени на езическия период. По това време се появяват и единични случаи отн изображенията, предмет на тази статия …
***Подобно е положението и с науката. Мохамед не е познавал този клон от знанието (смята се, че е бил неграмотен), не го е отбелязал в проповедите си и този проблем не съществува за ислямското право. Ислямът по начало е индиферентен към науката (стига да не противоречи на Корана)