Бурж ал-Араб е постройка, за която почти няма човек, който да не е чувал или виждал. Тя е символ на петролната мощ на мюсюлманските господари на Обединените арабски емирства, които много държат да бъдат забелязани по цял свят със своята пищност. Но, историята обича да си изиграва шеги и днес един от най-известните символи на тяхната подчертано мюсюлманска страна е… огромен кръст.
Обединени арабски емирства е единственият успешен проект по обединение на различни арабски държави до момента.
Създадена през декември 1971 г., тя е конфедерация на 7 доскоро бедни и изостанали емирства. Емирствата са Абу Даби (което служи за столица на конфедерацията), Дубай, Аджман, Рас ал-Хайма, Ум ал-Куейн, Фуджейра и Шарджа. Всяко емирство се управлява от абсолютен монарх.
Заедно, те образуват Федералния върховен съвет. Владетелят на Абу Даби и първи президент на ОАЕ шейх Зайед ръководи изграждането на емирствата като модерна държава и разпределя голяма част от приходите от нефтената и газовата промишленост към здравеопазване, образование и инфраструктура. А запасите са значителни – петролните са седмите най-големи в света, а запасите на газ са 17-ите най-големи в света, което означава реки от пари в ковчезите на седем семейства, бързо превръщащи се в едни от най-богатите хора в света.

В емирствата думи като „политическа свобода“ или „равноправие“ са само хубави шеги.
Днес в ОАЕ живеят 9 346 000 души, от които само 11,32% или 1,4 млн. души са араби и граждани на държавата. Най-голямата част от население в ОАЕ са индийците – 27%, следвани от пакистанците с 12,53%, после местните граждани на емирството, и 49% други – сред които други араби, иранци, европейци, филипинци, бангладешци и други. Всички тези хора, които нямат гражданство са понякога наричани „бездържавни хора“ (Bidun) и нямат участие в политическия живот в страната, нито имат някакво право на глас. Единствените религиозни сгради, които управляващата класа допуска, са джамии, а всички други религии са потискани.
Но всяка подобна теократична диктатура рано или късно си намира майстора. През 1994 г. започва строителството на бъдещия 7-звезден хотел, отворен за гости през 1999 г. Със своите 321 метра височина днес той е четвъртият най-висок хотел в света, макар близо една трета от площта му да е неизползваема.
За строителството на сградата, която ще се превърне в символ на петролната страна, естествено са извикани чужденци-архитекти. Проектът е на британската компания Atkins, а архитектът е Том Райт (Tom Wright), който след това става съ-основател на компанията WKK Architects.

Дизайнът и строителството се направляват от канадския инженер Рик Грегъри (Rick Gregory), също от Atkins.
По време на строителството поръчителите с гордост говорят как сградата ще прилича на платната на яхта J-класа. Двете „платна“, разположени във формата на буквата V, за да очертаят огромна „мачта“. Архитектът Том Райт заявява тогава:
Клиентът искаше сграда, която да се превърне в икона или символ на Дубай. Това е много сходно със Сидни и нейната опера, Лондон и Биг Бен или Париж и Айфеловата кула. Трябваше да е сграда, която да стане синоним на името Дубай.
И, наистина, целта е постигната. Сградата става символ на града и дори бива включена на четвъртите подред автомобилни регистрационни номера през 2001 г.

Без никакво обяснение сградата обаче е премахната от номерата през 2004 г. Интересната история, която се разказва от местните е, че заради приликата между сградата и християнския кръст, на всички коли с тези регистрационни табелки им се забранява да карат в съседната Саудитска Арабия.