Минарето Хосрогерд е едно от най-добрите и най-добре запазените минарета от епохата на Селджук в Иран, което се издига в открито поле, западно от малкия град Сабзевар, носейки спомена за своя български архитект. Снимка: itto.org
На фона на новия етап в отношенията между двете страни припомням още един епизод от българската история, свързан с Иран, който се е случил преди хиляда години.
Става дума за дружбата на волжко-българския емир Ибрахим с могъщата тюркска династия на Газнавидите.
В структурата на тази империя влизала и територията на днешен Иран.
Персийският историк от XII в. Абу-л-Хасан Бейхаки „Джагфар тарихъ“ („История на Бейхак“) е оставил следното съобщение, което е датирано с 415 г. хиджра, а в превод към съвременното летоброене е около 1024-1025 г. сл. Хр.
„Владетел на Булгар и на тази област, която изцяло се нарича Булгар, е бил емир Абу Ишах Ибрахим ибн Мухаммад ибн Б.л.т.вар; през 415 г. (1024-1025 г.). му се присъни сън, че трябва да изпратиш някакви пари на Бейхак, провинция Нишапур, така че те да похарчат (тези пари) за катедралната джамия в Себзевар и Хосрогерд, и да ги похарчат за построяването на тези две джамии. той изпрати много пари, изпрати невероятни подаръци за владетеля на Хорасан, каквито никой никога не е виждал, просто чудеса на света. Тогава тези пари бяха похарчени за построяването на тези две джамии.“
(Цитирано по Заходер Б.Н. Каспийский свод сведений о Восточной Европе. T.II. Булгары, мадьяры, народы Севера, печенеги, русы, славяне. – М.:Наука, 1967 г. – С.46.)
Така тази година се навършват 1000 години от това съобщение, което свидетелства за тесните връзки между териториите на съвременен Татарстан и съвременен Иран.
Редакцията на канала „Милиард Татар“ подготви своята версия на събитията в анимационното видео „Ислямски дарове на Севера“. А там погледнете и 1000 години от датата на построяването на българските джамии в Иран ще отбележим и на официално ниво.
Изказваме своята благодарност на екипа на радио „Китап“.
Несъмнено древните пътешественици, минали по Пътя на коприната, са записали много от спомените си за минарето Хосрегерд.
Всъщност може да се каже, че той е бил част от Пътя на коприната. През последните години, след като двете платна на пътя Техеран-Машхад бяха разделени, минарето може да се намери между двата пътя, видимо и от двата.
Минарето Хосрогерд датира от преди деветстотин години. Построено е през 1112 г. по заповед на Тадж-о-Доулех Аб-ол-Гасем-ибн-е-Саид по време на династията на селджуките. Тази сграда е известна и с други имена, като например минарето „Хосрегерд“ и „мелницата Хосрегерд“. Общата височина на минарето, от основата до най-високата точка, е само малко повече от тридесет и два метра и в сравнение с други сгради, това е най-високият исторически паметник на провинция Разави Хорасан.
Основният материал, от който е изградено минарето Хосрегерд, е тухла. Тухлите са били подкрепени от други съединения като дърво, хоросан от кал и варовик, пясък и глина. Структурата се състои от четири части на основата, Sagheh, която е частта между основата и тялото, тялото и главата. Основата на минарето е с формата на квадрат, а тялото е висок цилиндър. За да се стигне до тялото, от източната и западната страна са изградени два комплекта стълбища. Всеки от тях има по шест стъпала.
В горната част на минарето се виждат две плочи, изписани на куфически език, и украса под формата на ромбове. Според археолозите минарето Хосрогерд е единствена и уникална сграда, независима от никоя друга конструкцията.
