Съжителството не е брак

Време за четене: 3 минути

Снимка: Josh Applegate, Unsplash

Превод: Константин Димитров

Според както го разбират днес, съжителството се равнявало на гражданския брак. А не е така. Блудното съжителство без никакви взаимни обещания е престъпление – и то престъпление преди всичко срещу жената.

Тя му казва: „Какво ще кажеш да си поживеем така, както се женят мухите – без някви си там „Алилуя“, а?“ А той: „Ами да – защо да не си живеем така? Хайде!“ Да не би да е трудно за мъжа да си поживее ей така, без някакви си там „Алилуя“? А тя продължава: „Значи, ти не ми обещаваш нищо, и аз не обещавам нищо – става ли“? А мъжът само това и чака.

Така си и заживяват двамцата – тя е на 20, а той, на 28… Минават се пет години. Тя вече е станала на 25, а той на 33 и както се и очакваше – омръзнала му е… Да не би тя да е станала нещо по-красива за тези пет години? Важното е, обаче, че му е дотегнала – толкова години една и съща му се мотае пред очите, пък и вече не е тъй свежа като преди… Та нали той нищо не ѝ е и обещавал, а ей ги – виж – новите младички хубавици вече са разцъфнали… Момичетата, които вчера са били на 15, днес вече са станали на по 20 и много от тях нямат, ама нищо против да си поживеят и те ей-така, „без задължения“.

Един ден и той ѝ заявява: „Знаеш ли какво, аз ще си вървя.“ А тя: „Ама чакай – как така ще си вървиш?“ Ами да – ей-така ще си върви! Господинът повече не иска от този сладкиш, нали е облизал вече крема… Тя му е отдала красотата си, младостта си с надеждата, че от това тяхното може да излезе нещо; деца дори се е въздържала да ражда, споделила е с него най-хубавите си години… Сега вече е малко поувехнала, младичките напират на хоризонта, и той, разбира се – хайде при тях! И ѝ говори: „Ама нали аз нищо не съм ти обещавал; нали и ти нищо не си ми обещавала?.. Търси си друг, а аз ще си намеря друга – хайде, чао!“

Значи, мъжът може и до 50 години през всеки пет години да скача в леглото на 18-годишна, ако Бог му даде здраве. А виж – жената, не. Тя не само, че на 50 години не може да си намери никого – това днес е трудно дори за 30-годишната жена, защото вече 14-годишни момичета са я ударили през просото – живеят безбожно и са готови на всичко.

Ето защо такива съжителства без взаимни задължения са си чисто убийство на женската съдба… Тук жената е изцяло губещата страна. Мечтае си, глупавичката тя, че човекът до нея рано или късно ще я заобича, а се оказва, че просто е била използвана. Няма – няма да бъде заобичана, да знаете! Ако в самото начало всичко си е по реда – така и ще продължи; ако, обаче в самото начало нещата са тръгнали накриво, т.е. без никакви задължения – така и ще приключат.

…И изобщо, знаете ли – колкото по-желана е жената, толкова по е обичана. Ако мъжът се бори за жената, ако дълго време се стреми към нея, то когато накрая я спечели, той я обича задълго. Това е психологически закон, и той е открит много-много отдавна.
Защо ухажването е важно? Защо е необходима известна непристъпност на жената, дори да е малко изкуствена?… Ами защото така щастието ще продължи по-задълго! Колкото повече време мъжът се стреми към жената, толкова по-задълго тя ще остане с него и той, с нея. А женската достъпност убива жените, превръща ги в оборотен материал.

…Женската достъпност, женската всепозволеност, необвързаността на жената и мъжа с никакви нравствени и граждански норми, безсрамието на съвременните дъщери Евини, когато днес женското тяло е вече познато на всеки пъпчив 12-годишен хлапак – всичко това направо затрива жената, убива стремежа към нея, убива благоговението пред нея, убива жената като тайна…

Ето това е, скъпи, гражданското съжителство – това си е направо блудно съжителство…

А бракът – виж, това е нещо друго! … На кой от вас ще му се обърне езикът да нарече блудници съпружеска двойка, преживяла заедно 30 или 40 години, възпитала заедно деца, дочакала внуци, но невенчала се, защото, например, единият от тях е некръстен? Той е евреин, тя – рускиня или пък обратно – той е руснак, а тя, еврейка ? Живели си хората заедно толкова време като две папагалчета в клетка, а около тях вече щъкат и внуци. На кого, кажете ми, ще се обърне езикът да ги нарече блудници, само защото не са венчани? Недейте, ако обичате, да смесвате блуда с невенчания брак!

Блудът си е блуд, а бракът – брак. Невенчаният брак е един брак, а венчаният, втори брак.

Протоиерей Андрей Ткачов (из лекция)

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.