Снимка: Hush Naidoo, Unsplash
Сценарий на позитивен филм
Жанр: Алтернативна история
Заглавие: Охранителят
Фабула (съкратено): През 2001 година бивш охранител става главен секретар на МВР в страна, която се бори с тежкото си комунистическо наследство. Назначението му е резултат от политическа игра, но постът му дава възможността да бъде независим и да се бори срещу престъпността в страната, без да подбира по партийна принадлежност. Високият му професионализъм, но и опитът му сред престъпници от годините му на бизнесмен през 90-те му дават възможност да извършва непредвидими ходове, които се оказват доста ефективни.
Журналисти от новосъздадения Втори канал го канят всяка сутрин в блока си, за да разказва скромно как се бори с престъпността. Известен гологлав антисистемен водещ на вечерно предаване го пародира почти всяка вечер, правейки го по-известен и обичан и от Супермен и Крали Марко.
Политическата ситуация в страната се влошава и героят започва да не успява да си върши работата, както досега. Интригите и игрите на властващите постепенно завладяват разследващите органи и Прокуратурата, а героят остава в изолация.
Въпреки, че нищо не разбира от реал политика, той сяда като Лех Валенса, обявява, че ще се бори против изродите в управлението, които заедно правят Тройната коалиция – пари, власт и съд – и забива знамето на съпротивата.
Традиционните стари десни партии са разбити и ентусиазмът на техните избиратели започва да се върти около него. Стотици ентусиазирани хора търсят начин да му помогнат. Ключов момент е, когато гологлавият водещ прочита няколко вица за Чък Норис, където името му е сменено с това на героя.
Той напуска поста си и се кандидатира за кмет. Спечелвайки, завинаги връща десните принципи на пестеливост и отчетност в столицата. След като се бори без медийна и финансова подкрепа от 2001 до 2009 година, по чудо печели изборите против всички социологически прогнози.
Когато взема властта, съкращава дефицитите, сваля данъците, реформира съдебната власт, дава реална независимост на магистратите, строи пътища и намалява регулаторните режими в страната.
Както е обещал на отчаяните си избиратели, е последователен и предвидим партньор в ЕС и НАТО.
Държи властта здраво, не дава на комунистите да я вземат, но и не си позволява волности с нея, като постоянно мисли за народа.
Когато се оттегля, получава пожизнена пенсия, която всеки месец изпраща на дома за даровити деца в Бистрица.
Книгата на най-добрия му съветник „Генералът“ става световен бестселър и се изучава десетилетия по-късно в Харвард и Йейл като самороден образец на политическото изкуство.
