Древните статуи всъщност са били изключително цветни, а не бели. Изображения: Vinzenz Brinkmann и Ulrike Koch-Brinkmann
Когато си помислим за която и да е класическа статуя от гръцкия или римския свят, винаги си я представяме изчистена, само мрамор.
А всъщност древните са обожавали цветовете и са украсявали богато своите статуи.
В продължение на векове ние сме смятали, че изчистените, бели повърхности на древните гръцки статуи са стандартът за красота. По време на Ренесанса, скулптурите са се опитвали да пресъздадат тази семпла естетика в своето изкуство. Дори днес мнозина от нас очакват наистина красивите класически и древни образци на изкуството да бъдат изчистени и неукрасени.
Само че германските археолози Винсенз Бринкман (Vinzenz Brinkmann) и Улрике Кох-Бринкман (Ulrike Koch-Brinkmann) са прекарали над две десетилетия, за да ни убедят в противното.
Тяхното изследване е използвало редица високотехнологични метози, за да открие истинския вид на древните образци на изкуството.
Изумително е какво може да бъде постигнато с технологията.
Археолозите не са били първите, които са забелязали, че древните статуи имат парченца цвят по тях, но са първите използвали значителен набор методи и инструменти, за да ги открият. Арсеналът им включва рентгенова флуоресценция, инфрачервена спектроскопия и ултравиолетов анализ.
Естествено, тъй като са открили само следи от цветове, археолозите не са им слагали сенки и допълнително оформление. Тези изображения са спекулация как биха изглеждали наистина древните артефакти.
Защо тогава тези скулптури ни изглеждат толкова бели днес и дори масово са били имитирани стилово през вековете? Обяснението е просто – през годините цветовете са избелявали, отмивани от стихиите или от химическото въздействие на околната среда, особено ако са били заровени. Боята е била премахната, оставяйки древните статуи само с мрамора и с вече познатия ни техен бял външен вид.
За да придадат достоверен изглед за оригиналния им външен вид, археолозите от семейство Бринкман са пресъздали някои от тези статуи и са ги боядисали в цветовете, които те биха носили след първоначалното си създаване. Експозицията на семейство Бринкман обикаля света като музейна изложба от 2003 г. и се радва на сериозен успех.
Исторически погледнато, цветът винаги е бил символ на статута на човек в дадено общество.
Естествено, конкретното възприятие на обществата са се променяли през годините и в различни общества.
Тези класически статуи с цвят по тях изглеждат кичозно и натруфено, почти обидно, тъй като сме свикнали да очакваме от древните гръцки и римски статуи да се излъчва скромната красота на чистия бял мрамор. Когато са били изсичани статуите, ярките цветове са помагали да се сложат детайли и да се придаде дълбочина на скулптурите. Според творците и почитателите на изкуството от тогава, голите статуи са били грозни.
„Ако хората кажат „Що за кич!“, това ме дразни, но не ме изненадва“, казва Бринкман. Заедно със съпругата си, Улрике Кох-Бринкман, те са оцветили реконструкцията на Лъва от Лутраки, датиран от около 550 г. пр. Хр.
Неговата изумително синя грива не е уникална за древни паметници. Лъвовете редовно са били поставяне върху гробници в древна Елада, а детайлите от орнаментите като космите и лицата са били боядисвани в ярки цветове, за да подчертаят козината на животните.
За нашите съвременни очи ярките цветове крещят „кич“, но за древните, те са казвали „скъпо“. Навремето робите са носели дрехи от груби платове, неоцветени и неизбелени бежови и жълтокафяви цветове. Средната класа хора са носели неособено скъпи цметове, а особено богатите са носели „царски“ цветове.
На определени места е имало дори закони за това – в ранния Рим само царете са носели червено, а във Византия пурпурното е било цветът само на императорската фамилия. Някой силно преуспяващ търговец би могъл да си позволи тези зветове, но би могъл да бъде осъден на смърт за носенето им.
Същото важи и за статуите – само много богатите са можели да си позволят да пилеят скъпоценната боя за статуи и декорация на домовете си, буквално символ на статуса в обществото. Оцветителите, пигментите и боите днес са поевтинели толкова и се ползват за почти всеки продукт, че днес ние не ги възприемаме за нещо особено.
Аполон
„Александър Саркофаг“ (около 320 г. пр. Хр.) е открит в царския некропол на финикийския град Сидон.
Монументът е кръстен на македонския цар Александър Велики и показва неговата битка с персите. Туниката без ръкави на Александър в тази цветна реплика подсказва за ролята му на източен цар, която успешните му завоевания му дават. Шапката му с глава на лъв обаче го свързва с митичния герой Херакъл (Херкулес в римската традиция) и намеква за божествения му произход.
За Бялото море и българите