Това е може би най-апокалиптичното и съответно заметено под килима научно изследване в социологията. През 70-е и 80-е един човек решава да създаде утопия за мишки, за да изследва промените в тяхното общество. В ограничен периметър ликвидира всички външни фактори, водещи до смъртност при мишките, като им осигурява практически безкрайно количество вода, храна и пространство за живот. Идеята е да се види как ще се държи едно общество на мишки, живеещо в техния земен еквивалент на рай.
Става дума за Джон Б. Калхун (John B. Calhoun). Той е американски етолог и поведенчески изследовател, най-известен с проучванията си за гъстотата на населението и неговото отражение върху поведението. Той твърди, че неприятните ефекти от пренаселването при мишките са мрачно предсказание за бъдещето на човечеството. Дейността му получава световно отразяване, като той участва в научни конференции по цял свят и мнението му е търсено от институции като НАСА и някои затвори.
Изначално очакванията са същинският експеримент да започне, когато мишките успеят да запълнят максималното им отделено място от 3800 места. Всеки един експеримент започва с 4 женски и 4 мъжки мишки, пуснати с цел потомството им да запълни всички места.
В нито един от десетките опити обаче мишките не успяват да минат границата над 2200 бройки преди обществото им да се разпадне и да загине.
Експериментът как ще се държи едно презадоволено общество при достигане на свръхпопулация се проваля, поради факта, че чисто природно мишките започват да деградират много преди това. Майката мишка губи интерес към отглеждане на поколението си. Тя не ражда или ражда много малко на брой мишки, към които няма интерес и повечето умират като бебета.
Масово започват да се наблюдават хомосексуални мишки. Самите роли на мъжки водещи мишки и женски, гравитиращи около мъжките започват да губят значение. Нещо повече – мишките започват да се групират на отделни сектори от мишата утопия и да воюват с тези от другите сектори. Настава гражданска война в мишето общество, чиито корен няма никакво логическо обяснение освен липсата на стимул. Може да се спекулира, че след първоначалния процес на глобализация се стига до някаква нова версия на феодализация.
Процентът на самоубийства нараства десетки пъти.
Малък процент от мишките се дистанцират от разделеното на мафиотски структури непродуктивно мише общество и отдават живота си на собственото си почистване и разкрасяване. Надеждите обаче, че от тези мишки може да се заформи ново фертилно общество се оказват напразни. Тези екземпляри нямат никакви социални умения, асексуални са и са практическа малоумни, сравнени със способностите на обикновената мишка.
Експериментът всеки път се проваля, като въпросните 2200 мишки (около 60% от капацитета) са достигнати на 25-тия опит в различни утопични условия. Всеки път краят е следния – последните доминантни женски умират от старост в различни сектори на утопията, заобиколени от мъжки асексуални или хомосексуални мишки.
Експериментът получава огромна гласност по време на Студената война и глобалното противопоставяне на идеологии като доказателство, че комунизмът чисто теоретично е антиприроден. С края на войната и триумфа на Запада и навлизането на либералната демокрация обаче, темата е набутана в шкафа и за този експеримент не се говори много.
Документални кадри от експериментите на Калхун, публикувани от U.S. National Library of Medicine
Условия на експеримента:
Четири двойки мишки са пуснати в затворено квадратно пространство с площ 2.57 x 2,57 м. Те имат неограничен достъп до храна, вода и материали, за да изградят своите гнезда. Ресурсите са изчислени така, че мишките да могат да живеят без притеснения до достигане на бройка от 3840. За другите аспекти на живота им също са се погрижили.
Температурата е поддържана на ниво 20-30°C, като има промени според месеца. Обитателите на утопичната среда се наслаждават на деликатен и приятен вятър, създаван от вентилатор. На всеки четири до осем седмици цялото място се почиства, като се премахват остатъците от храна, екскрементите и други боклуци. Мястото се стерилизира, за да не боледуват мишките от сериозни болести, както и никакви хищници нямат достъп до тях и следователно животните няма защо да се борят за живота си.
Фаза A | Ден 0-104
Четири двойки мишки са сложени в затвореното пространство.
Наблюдава се значително социално вълнение през първите 104 дни. Мишките бавно се адаптират едни към други, както и към изключително луксозната обстановка.
Фаза B | Ден 104-315
По време на този период се наблюдава социално развитие. Населението се удвоява средно на всеки 55 дни, докато достига 620 мишки. Темпото е бързо. Щом малките мишки достигнат сексуална зрялост, те самите стават родители. Има известна диспропорция в броя на ражданията в някои клетки. В някои сектори се раждат до 111 котила, а в други едва 13 (разлика от осем пъти).
Откъде идва тази разлика?
Раждаемостта зависи от доминацията на мъжките, окупиращи отделни части. По-активните мъжки оплождат повече женски от своите по-пасивни колеги.
С нарастването на населението, най-добре оценените „квартали“ според навиците на мишките били окупирани от организирани социални групи. Дионисиевите наклонностти на участниците в експеримента довели до увеличение в броя на младите мишки, които от своя страна надминали бройката на възрастните мишки три пъти до края на третата фаза.
Това е бил първият знак, че нещата ще поемат по неочакван път. Невъзможно е да се наблюдава такава висока раждаемост в естествената среда на мишките, тъй като огромна част от котилата им измират в първите дни на раждането си.
Феноменът, наблюдаван във фаза C е този, който по-късно ще бъде дискутиран в продължение на десетилетия.
Фаза C | Ден 315-560
Във фаза C се наблюдава по-бавен ръст на населението. Сега то се удвоява на всеки 145 дни, спрямо 55 в предишната фаза. Това атипично поведение на мишките в утопичната им страна било наблюдавано отблизо.
В естествена среда (въпреки по-малкия брой на деца, отколкото в експеримента), повечето млади мишки достигат зряла възраст. Като следствие от това, има повече мишки отколкото има свободни места в йерархията на дадена група. Когато това се случи, тези без позиция в мишето общество ще са принудени да емигрират.
По време на експеримента обаче няма място за емигриране извън него. Множество млади мишки се конкурират за ограничен брой социални позиции. Тези, които не успяват да се справят в житейското състезание биват доминирани от другите представители на своето общество по доста драматичен начин.
Отритнатите мишки се събирали в по-малко атрактивните части на „града“ им и се оттеглили от социални интеракции с другите мишки. Тяхната позиция станала толкова незначителна, че тяхното присъствие дори не провокирало атаки от страна на доминиращите мъжки.
Въпреки това телата им били покрити с рани и белези. Те обаче не били резултат от битки с други мишки, за да постигнат по-добри социални позиции. Те били от вътрешни битки сред групата на отритнатите. От време на време някой от мъжките нападал избрана жертва, която загубила възможността да избяга или да се отбранява. След известно време жертвата се превръщала в агресор, ускорявайки спиралата на насилие като сама нападала други мишки.
Промени се наблюдавали не само на дъното на социалната стълбица, но и на нейния връх. Най-териториалните мъжки били изправени пред големи предизвикателства.
Въпреки че някои мишки се проваляли в състезанието за върха, огромен брой млади мишоци все още се биели за своя територия. Дори и най-силните мъжки имали проблем да отблъснат толкова много агресори. Вселената на мишките се свивала и интензитетът на защитните реакции намалявал.
Заради проблемите при установяване на доминиращи мъжки започнали да се наблюдават интереси промени в поведението на женските мишки.
Липсата на гарантирана сигурност превърнала грижещите се за бебета си женски да са по-често обект на атаки. Въпреки че кърмещите женски рядко се забърквали в агресивни ситуации в естествената си среда, те всъщност станали главните агресори в този експеримент. Те често заемали ролята на доминиращи мъжки. Тази агресия бързо се разпространява сред малките им. Кърмещите женски често карали малките си да напускат дома дълго преди да станат независими. Бебетата били нападани и сериозно ранявани от женските и по време на раждането.
Към средата на фаза C почти всички млади били отхвърлени предварително от майките си. Тези отхвърлени мишки започвали независим живот без опит в социалните взаимодействия или създаване на връзки. Въпреки че се опитвали да имат социални контакти, животът в силно населената им вселена означавал, че опитите им оставали незабелязани от останалите мишки. Майчините, агресивните или любовните им инстинкти не били развити изобщо. Голяма част от женските не забременявали никога по време на целия си живот.
Нова и необичайна група от мъжки, наречена от Калхун „красивите„, се формирала. Тези мишки никога не се занимавали с бой, нито показвали сексуално влечение към женските. Така тяхната козина винаги била добре поддържана. Поведенческият им репертоар се ограничавал до ядене, пиене, спане и поддръжка. Красивите също така избягвали всеки вид поведение, носещ потенциален риск.
В края на фаза C типичното организирано мише общество вече не съществувало.
Фаза D | Ден 560-1588
Ръстът на населението се забавил драстично на ден 560 от колонизацията. Малък брой мишки, родени преди ден 600 преживяли детството си. Населението стареело много бързо. Три години след началото на експеримента, средната продължителност на живота на мишките била 776 дни – еквивалента на 80 човешки години.
Три месеца по-късно само 122 мишки били живи в обществото. Мнозинството от последната половина на населението се състои от не-раждащи женски и привлекателни, безразлични към секса мъжки. Само две групи на възраст за размножаване били останали, но те не могли да създадат поколение. След време населението изчезнало.
Д-р Халси Марсден (Halsey Marsden) провела подобен експеримент през 1972 г., при който мишките от фаза D били поставени в нова и не пренаселена среда. Въпреки по-добрите условия за живот, тези мишки не били в състояние да създадат организирано общество. Те загубили способността си да се размножават и не показвали значимо наличие на сексуално поведение. Опитът на тези мишки от „утопичното общество“ довел до липса на възможност да се води нормален живот извън него.
Какви са типичните изводи от този т.нар. „утопичен“ експеримент?
Типичните изводи
Кратък списък на изводите, които могат да бъдат намерени в множество статии и коментари на това изследване:
- Изчезването на мъжествеността в съвременния свят (което може да бъде видяно при „красивите„)
- Социалното изключване прави жертвите изключително агресивни (подобно на „отхвърлените“ мишки, живеещи в центъра на утопия)
- Изчезването на обществото като резултат от благоденствието (както се вижда в края на целия експеримент)
- Агресивните жени, заемащи ролите на мъже, когато наоколо няма силни мъже (което може да бъде видяно при агресивните женски мишки)
- Нуждата да се дадат адекватни работни места на новото поколение или цялото поколение ще бъде прахосано (подобно на диспропорцията на млади и стари в мишето общество).
Библиография
Population density and social pathology, JB Calhoun, Scientific American, 1962 – JSTOR. Последно посетено на 25.01.2019 г.