Търговските пътища в Евразия и Африка 11-12 век

Търговските пътища от векове пресичат Стария свят и носят ценни стоки. Снимка: Inbal Malca, Unsplash

Търговията винаги е свързвала различни хора и народи, дори когато те нямат общ език. Днес ние сме приели за даденост огромна част от дрехите ни да идват от Бангладеш, пластмасовите джаджи от Китай, електрониката от Тайван, вино от Чили, Нова Зеландия, телешко месо от Бразилия, коли от Германия, газ от Русия и така нататък.

Огромна част от нас сме излизали в съседни държави по работа или за забавление, а мнозина са обикаляли и други континенти, заради все по-евтиния, бърз и достъпен транспорт по суша, море и въздух. А някога всичко е било много по-трудно, бавно и скъпо… но пак е имало смели пътешественици, склонни да пътуват през непознати земи, сред хора от напълно непознати култури, понякога месеци или години наред далече от родината си, за да донесат рядка и скъпа стока.

И понякога това води до доста интересни находки от една култура на другия край на света – като купичка от синьо стъкло, произведена от римляни, открита в японска гробница или като златен меч, произведен от тракийски майстори от територията на България, открит в Корея и още много подобни примери за непряка комуникация между далечни народи и култури.

Студентът Мартин Ян Мансън (Martin Jan Månsson) е прекарал голям брой часове, за да опише и изобрази търговските връзки в Стария свят – Европа, Африка и Азия през XI и XII век. На неговата карта са показани основните търговски градове, както и основните пътища, по които са пътували търговците, за да ги достигнат.

Тук наблюдаваме търговските артерии, които са се установили след залеза на викингите, преди създаването на монголската супер-държава, Ханзеатската лига, създаването на Османската империя и много преди португалските мореплаватели да преминат нос Добра надежда, с което да открият евтината и бърза морска търговия с Далечния изток.

Известната поговорка гласи, че всички пътища водят към Рим, но реално всички пътища тук водят навсякъде, стига човек да е бил готов да пътува достатъчно дълго. По това време търговията вече е била доста развита и е имало доста панаири и тържища, същестуващи от векове. Такова е например българското тържище в Константинопол, заради което през IX век се води първата търговска война в Европа през 893 г. и продължило да съществува до падането на България под ромейска власт два века по-късно.

Друг пример са панаирите в множество централноевропейски градове в германските и френските земи, които започнали да провеждат ежегодни панаири за търговци от региона, някои от които продължават и до днес – такъв например е панаирът във Франкфурт. Европейците развили все по-изтънчен вкус за чужди стоки – дрехи, подправки, луксозни съдове и т.н., които идвали от Изтока, особено след засиления контакт с тях след Кръстоносните походи.

Италианските градове-държави били особено активни в търговията след като корабите им превозвали християнските бойци и по пътя обменяли ценни стоки с други търговци. Облагата от тази дейност била толкова голяма, че флотовете на Венеция, Генуа и другите италианци нарастнали многократно и те обхванали в мрежата си цялото Средиземноморие, създавайки постове на ключови пристаница.

Вижте още интересни карти тук.