Златният меч Гиерим-ро в Корея и българската следа

Мечът Гиерим-ро – железен кинжал и златна ножница са произведени в днешните български земи, Кралство Сила, V-VI в. сл.Хр., Кьонджу, Корея

С настъпването на студеното време, поледиците, настинките и другите прелести на зимата, с колегите си даваме разни съвети как да се преборим с тях. Един разговор с колежка от Корея, живееща от тази година в Германия, започна с рецепти за чайове и традиционни домашни илачи против възпалено гърло. Донякъде изненадана от сблъсъка с европейския студен климат, колежката бе благодарна и някак между другото спомена дали знам за едно от най-ценните съкровища на корейския народ, свързано с България.

Естествено, аз не знаех, но явно сред южнокорейците, с които до преди 30 години бяхме от двете страни на Желязната завеса, има някакво относително познанство за нашия народ и през този предмет. Става дума за златен меч, известен като меча Гиерим-ро (Gyerim-ro), който се съхранява в Националния музея Гьонгжу и е един от най-ценните им артефакти.

По времето на крал Мичу през V-VI век сл. Хр., Корея е била разделена на три кралства, които след обединението си създават единна държава.

Династията на Мичу, Сила, е била толкова успешна, че страната е станала известна тогава като „Страната на златото„. Затова и не е изненадващо, че богатият крал Мичу е внесъл от чужбина луксозни предмети, сред които и този златен меч.

Мечът е открит при разкопки през 1973 г., започнати след случайното разкриване на 55 гробници от епохата на династията Сила при строителство на път до град Гюлин (Guilin), близо до Мавзолея Мицуи. Гробниците днес са отворени за посетители като гробищен комплекс Даереунуон (Daereungwon).

В гробница номер 14 археолозите откриват и този предмет. Собственикът му е погребан в дървена зала, покрита с каменна могила. Две двойки обеци са открити на пода, където починалите са били положени за вечния си покой. Разположението на обеците и фактът, че са открити човешки зъби между всяка от двойките обеци подсказва, че двама души са били погребани един до друг. И двамата явно са били с висок обществен статус, като има няколко вероятни причини да са били погребани по този начин. Може би са загинали заедно при епидемия или са били бойни другари, убити заедно в битка.

И двамата погребани в гробницата са били мъже, които са носели тънки обеци, акто единият е носел меч, а другия златния меч.

Собственикът на златния меч вероятно е бил висок около 150-160 см, според изчисленията на археолозите и най-вероятно е бил възрастен мъж по това време. Притежанието на такъв скъп вносен артефакт е било символ на богатство и власт, която малцина са можели да си позволят тогава.

Различните други златни и сребърни артефакти и стъклените орнаменти в гробницата също така подсказват, че индивидът е имал висок обществен статут. Нещо повече, дрехите му може да дадат още по-конкретна информация кой е бил – външната му дреха е идентифицирана като направена от коприна. По това време коприната е носена само от хора, принадлежащи към ранга Джингол („истински кости“), които са най-висшата аристократична каста в кралството на Сила.

Формата и стилът на златния меч му  се различават значително от другите образци от времето на Трите корейски кралства и мечът, направен по очевидно западен образец, лесно е изпъкнал сред останалите неща.

Бижуто на меча е гранат от източноевропейския регион, а вихровият шаблон е подобен на останките от тракийската епоха, разкрити в България. След откриването му той става масово известен като Златния меч и за него разказва следния документален филм, в който се говори за българския меч:

Златният меч се различава от другите мечове, открити от епохата на династията Сила по отношение на формата си, техниката на изработване и начина, по който се носи. Това подсказва на учените, че той е внесен от чужбина, вероятно от арабски търговци, пътуващи по Пътя на коприната.

Подобни предмети са открити в гробницата Боровое, намираща се в Казахстан, както и в Таганрог, който се намира на брега на Азовско море – североизточното продължение на Черно море.

Открити са и по стенописи в пещерите Кизил в Хинжан, Китай, и по стенописите в замъка Афрасиаб в Самарканд, Узбекистан. Това подсказва, че този тип мечове са били популярни в черноморския регион на централна Азия.

Експертът по древно японско стъкло Йошимизу Цунео (Yoshimizu Tsuneo) е заявил, че златарят, който е изработил меча, е бил запознат с римската култура, а поръчителят е бил тракийски благородник. Токата на лъвската глава, открита заедно с меча, е от типа, използван в земите на Източната Римска империя от IV до V век сл.Хр.

Украсата на меча включва червени камъни, които са вградени в златната повърхност на ножницата и дръжката и така увеличават тяхната бляскавост. Вградени частици стъкло също са използвани за украса. За разлика от масовите мечове от времето на династията Сила, които са били носени така че да висят вертикално, с малък ъгъл, до крака. Мечът от гробницата обаче е носен почти хоризонтално.

Явно историята за този меч е доста популярна сред днешните граждани на Южна Корея и поне част от тях знаят за мястото, откъдето техния древен владетел се е сдобил с този скъп орнамент – от земите на траките, които те свързват именно с нашата родина, като техен наследник.

Аз мога само да благодаря на Естър Сонг, за това, че сподели този факт с мен, за да мога и аз да го споделя с Вас. Това показва, че още в тогавашните времена хората са търгували помежду си дори до другия край на света, дори с тогавашните технологии,