Високото напрежение между Украйна и Русия

Време за четене: 3 минути

За момента все още не са се сбъднали апокалиптичните прогнози за Байдън, Блинкен, Столтенберг и други, които насочиха погледите на целия свят към Украйна, а цялата планета тръпне в очакване на трета световна.

Признаването на ЛНР и ДНР е формален акт, с който Путин ще продължава да държи под напрежение света. На практика казвам формален, защото това просто ще легитимира действията на Русия, които тя досега признаваше и заявяваше с половин уста. Много пъти Путин е казвал, че подкрепя хората в Донецк и Луганск, че Русия им и ще им помага, чрез хуманитарна и „друг вид помощ“. Всички са наясно какво представлява този друг вид помощ.

Признаването на двете републики от страна на Русия само легитимира и официализира действията, които наблюдаваме от 2014-та година.

Съществува още една хипотеза, която разглеждах скептично, но събитията от последната вечер не я отхвърлят, а дори напротив.

Истината е, че нито една от двете страни нямат изгода за реализирането на плана от Минските споразумения. След теоретичното спиране на огъня Украйна (която пак да припомним е във война от 2014-та година) трябва да извърши редица промени, в това число и в конституцията си и да осигури един особен статут на Донецк и Луганск, който е близък до автономния.

За да се беше случило това, след прекратяването на огъня, следва някой да внесе, а след това и да гласува тези промени, което е равнозначно на политическо самоубийство. Дори не е сигурно дали само политическо. Украинското общество е крайно чувствително относно териториалната си цялост след анексията на Крим през 2014-та година и би приело подобен акт като предателство.

В същото време никой управляващ не иска война, а президентът на Украйна Володимир Зеленски многократно е заявявал, че се готви за мирно разрешаване на конфликта.

Неслучайно Зеленски в краткото си обръщение заяви, че актът на Путин следва да се тълкува като едностранно напускане на Минските споразумения. Според хипотезата, която аз разглеждах с известна доза скептицизъм, подобен ход на събитията устройва Зеленски. Тогава отпада необходимостта от извършване на политическо самоубийство и има ярък виновник, който може да бъде посочен.

Това далеч не означава, че дори хипотезата да се окаже вярна, това слага край на цялото напрежение. Русия винаги може потърси провокация, в преследването на някоя от стратегическите си цели, а именно:

– Връщане на ролята на Русия като незаобиколим фактор на международната сцена;

– Недопускане на Украйна в НАТО;

– Осигуряване на сухопътна връзка с Крим;

И все пак, продължавам да държа на мнението си, че пълномащабна война е най-слабо вероятният сценарий и причините за това са немалко.

Украйна не е Грузия или Чечня, а най-голямата европейска страна, както и в момента с най-голяма численост на армията, ако броим численост на активния персонал и разполага с огромен резерв, по-голям от този на Турция. Макар и да изостава с техниката, Украйна продължава да е на 5-то място в цяла Европа по военна мощ. Нещо повече – страната харчи рекордни суми за отбрана, както и планира увеличаване на числеността с 50% в следващите две години.

Украйна си дава ясно сметката, че никой не е искрено загрижен за страната, която беше „прелъстена и изоставена“ през 2014-та година и трябва да се справя сама. Ако някой наистина искаше да помогне – имаше тази възможност в последните 7-8 години. Вместо това, всички забравиха за Украйна, а там се води война, в която по различни данни са загубили живота си между 13,500 и 15,000 души за целия период.

Тънкият момент при широкомащабна война е, че Русия не може да си позволи лукса да използва целия си военен потенциал на този фронт.

Евентуална война би довела до ужасяващи последствия и загуби, които никой не желае.

Ако трябва да погледнем към изказванията на президентите на Украйна и Русия, то Путин беше многословен, засегна редица въпроси, голяма част от които исторически. Разбира се, той категорично представи изкривена гледна точка, като гарнира всичко това с всяване на страх и изказване на тези, които да задоволят очакванията в самата Русия. Освен вътрешни очаквания, изказването кореспондира и с важната цел, Русия да бъде позиционирана като фактор на международната сцена и да покаже решителност.

Реакцията на Зеленски беше спокойна, кратка и сякаш в абсолютен синхрон с хипотезата, че подобен развой е по-скоро изгоден за него. Това може да обясни и цялостното му спокойствие и опит да принуди Запада да окаже помощ на страната, но не в подготовката за война, а за икономическо стабилизиране на страната.

Сподели
Сергей Петров-Араджиони
Сергей Петров-Араджиони

Сергей Петров-Араджиони е български политолог с украински произход. Председател на Младежка асоциация по политически науки (2017-2019), гост-лектор на различни конференции, в това число и международни.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *