Тракийското въстание и влизането на руските войски в Одрин, Епанчин Н.А. Очерк на кампанията от 1829 г. в Европейска Турция: В 3 части. – Санкт Петербург, 1905-1906 г.
Ако Херо Мустафа довечера обяви по телевизията, че съветските паметници в България трябва да бъдат свалени, утре лично Христо Иванов ще отиде с чук и по работно облекло на паметника, а ген. Румен Радев ще доброволства да изнася хвърчащите изпод чука осколки с количка, на бегом до Околовръстното. Но, само ако Херо Мустафа каже.
Иначе, не търсете политиците ни за паметниците. В частни разговори убеден съм, 95% от българските политиците биха казали, че паметниците на съветските армии не са си на мястото, обаче, ама, чужденците. Какво би казало за това радио Свободна Европа? А какво биха казали от Говорит Москва?
Путин как мисли? Байдън? Грета Тунгберг? Папа Франциск? И…не ги махаме.
Извинете, но политик, който чака да му кажат от чужбина какво да прави с паметниците си, е зависим политик. Всичките са зависими от „мнението на чужденците“.
Чудя се кога българските политици ще започнат да слушат и да изпълняват волята на избирателите си, а не тази на чуждите посланици. Ако ще ни управляват чужди посланици, за какво са ни въобще тези президенти, министри, парламентаристи и т.н. – щом накрая в България става каквото каже посланикът Х, примерно?
Без суверенни политици ние не можем да бъдем суверенна държава.
А как да произведем суверенни политици след като сме убедени, че не сме суверенна държава, а продукт, произведен от Русия, и в кръгова логика за доказателство сочим паметниците „от благодарния български народ„?
С оглед горното, моля г-жа Мустафа да излезе и да каже на българските политици да махнат срамните съветски паметници, надвиснали застрашително, като едни гроздове на гнева над българските градове и градчета, които СССР освободи от царя им, от политическата им система, от собствеността им и от самоуправлението им на 09.09.1944. Моля нея, тъй като българските политици не са научени да слушат избирателите си, а чуждите посланици.
Ние сме, разбира се, вечно благодарни на Русия, задето ни освободи, така хубаво, от нас самите, от достойнството да сме независима, самоуправляваща се страна, освободи ни от самоуважението ни, освободи ни от честта ни и ни накара 50 години да и пълзим в краката, да и маршируваме, да и пеем песни от люлката до гроба („три слънца в небето греят, Сталин, Тито, Димитров“, „дружно братя българи, с нас Москва е в мир и бой, партия велика води, нашия победен строй”, “ рамо до рамо, крило до крило, както винаги е било“).
За това ние сме, разбира се, вечно благодарни на Русия, дето ни освободи, така хубаво, от нас самите, от достойнството да сме независима, самоуправляваща се страна, освободи ни от самоуважението ни, освободи ни от честта ни и ни накара 50 години да и пълзим в краката, да и маршируваме, да и пеем песни от люлката до гроба („три слънца в небето греят, сталин, тито, димитров“, „дружно братя българи, с нас Москва е в мир и бой, партия велика води, нашия победен строй, “ рамо до рамо, крило до крило, както винаги е било“).
И на все така си вървим, вечно благодарни и леко хахави, кланящи се на поробителя си дори когато те бие с нагайката, нарича те предател, враг, вражеска държава и ти като един български президент мълчиш, гледаш в земята и сумтиш (Молчать! Не Разсуждать!).
Но, сериозно, вие уважаеми приятели, някои от вас са чували за тракийското въстание от 1829-а г., когато България почти се освобождава от османлтъка, с решителната помощ на руската армия.
Това добре организирано въстание нанася няколко поражения на османската армия, превзема градове, има два български батальона, въоръжени до зъби, с няколко хиляди добре въоръжени и добре обучени български войници, набързо освобождава сливенско, ямболско, Странджа и Сакар и там чака да пристигне “победоносната руска армия”.
Вие да сте чували самоорганизирали се български батальони да громят турска армия и да превземат градове през 1876-а? Не сте чували, защото Априлското въстание е много по-скромно и слабо, то е безпомощно във военно отношение.
Как свършва всичко ли? Ръководителят на руската армия ген. Иван Дибич-Забалкански арестува кап. Георги Мамарчев и 500 от войниците му и ги разоръжава. Останалите българи се предават доброволно на руснаците, а Дибич ги заплашва, че ще ги стреля с топовете, ако не си сдадат оръжието. Българите оставят над 5 хиляди пушки, след като водачът на въстанието Стойко Маврудов се предава доброволно на руснаците, въпреки че е поднесъл Странджа и Сакар на тепсия на руската армия.
Странджалии са били средногорците от Априлското въстание, те са били добре въоръжени и тренирани групи от потомствени войнуци, с права да носят оръжие и с всевъзможни привилегии, получени от османската власт, с вековна милитаристична култура, упражнявана през охраната на подстъпите на Константинопол и проходите. Срещу привилегиите им, Османската империя разчита на лоялност. Странджа, колкото и странно да е, притежава добре въоръжена, професионална българска армия, най-общо казано..
България е можела да бъде освободена още тогава, през 1829-а. Но, по думите на Дибич, „Русия не е дошла да ви освобождава. Тя е дошла до освободи Гърция и да гарантира автономията на Сърбия“.
Но след мирния договор в Одрин, в който Османската империя капитулира, Русия се изтегля от България, а Турция се изтегля от Егея и признава автономията на… Гърция. Това е т. нар. гръцко въстание. Защо „освободителката“ не иска да създава държава за българите, се чудят дори самите турци, но по руски документи, „Русия има интерес османците да продължат да владеят Балканите“.
Това, че като жест на добра воля към Османската империя Русия разоръжава българските формации и арестува водачите им, които иначе е използвала охотно във войната и чрез които си е осигурила победата, башка.
Следва обезбългаряването на Странджа и Сакар, чийто ефект можем да усетим и до днес. Странджалии знаят, че след като са подкрепили Русия във войната и са опразнили региона от османлии, повече не могат да останат в рамките на империята.150 хиляди българи от Странджа са изселени в Руската империя. Това са бъдещите бесарабски българи. Малкото останали са напълно лишени от привилегиите, които са имали.
А Странджа се опразва, по всичко личи, завинаги. И до днес.
Ако Русия искаше да ни освобождава, тя можеше да го направи още тогава. Не им искам паметниците на тия и не ми обяснявайте как са ни спасили от османската империя най-безкористно. Постъпките и поведението на Русия през 1829-а са абсурдни. Но тъй като не се вписват в наратива за „освободителката“, ги прескачаме. Заради това е и гротескното и абсурдно Априлско въстание – защото истинското, което беше идентично на сръбското и гръцкото въстание, беше ликвидирано от, ами, руснаците, през 1829-а.
Цифрите, които изскачат от руските доклади за “българската армия” в Странджа са стряскащи – между 5 и 20 хиляди добре въоръжени и организирани мъже, които са превзели турските оръжейници в малък Самоков и Ямбол, откъдето са се снабдили с над пет хиляди пушки като добавка на 2-те хиляди, които са получили тайно от руснаците.
Сравнете го с “въоръжението” на въстанците, тези свети жертви на България, от 1876-а. Не е същото, нали?
Делегациите на български старейшини от Малко Търново и останалите селища на ЮИ България до Дибич го уверяват, че са в състояние да съберат ако трябва и сто хиляди годни да носят оръжие българи, които да добавят към съществуващите български подразделения. България е готова да се освободи сама още тогава, с благоволението на Русия. На косъм е.
Разбира се, друго си е Русия да влезе в ролята на „спасител“, както го направи след Априлското въстание, а не просто да позволи на българите да си довършат работата по освобождението сами, както би се случило през 1829-а година. Сто години на българите и се втълпява, че е „измислена от руснаците страна“, че всички са се „„“освободили сами, само ние не“. Дали?
По какво се различават действията на българите през 1828-а -1829-а от въстанията на гърци и сърби? Ами, единствено по това, че това място Русия предпочита да го остави на турците, защото плановете и са да го владее лично, а не да създава нечия държава. Четете.
Докато не махнем руските и съветските паметници, няма да сме народ. България има достатъчно свои герои, за да издига паметници на чужди. А президентите и министрите ни ще подскачат от всяко нахокване и повишаване глас на Техни Превъзходителства Мустафа или Митрофанова.
Още по темата
Странджа-Сакар в годините на Руско-Турската война от 1828—1829 г., Стефан Дойнов, Културно-историческо наследство на Странджа–Сакар, Съставител Валерия Фол, ProMacedonia.org
Историята на Димитър Арнаутина, Българите в най-източната част на Балканския полуостров – Източна Тракия, Димитър Войников, ProMacedonia.org
