Снимка: Daria Shevtsova, Unsplash
Научен консерватизъм 101: защо левичарите и комунистите от всички общества и епохи обичат да лъжат?
Автентичната информация е твърде ценно нещо, за да бъде подарявана на първия срещнат. Поради което, човешките езици я подават в маскиран вид. Късчетата истинска информация са замъглени от хиляди думи, които правят директното й абсорбиране невъзможно.
Езикът е средство за поставяне под контрол на слушащия. Той е средство за измама, а за него отговарят стотици гени, които са селектирани положително през последните 50 хиляди години – защото добрите вербални умения дават репродуктивно предимство на носителите си.
Високият вербализъм увеличава репродуктивния фитнес на носителите си.
Това му е и целта. Измама, маскиране на информация и репродукция. Висока вербалност не означава висок морал, а по-висока възможност за измама.
Един военен код е от порядъка на 300 думи. Информацията трябва да бъде обменяна бързо и не бива да бъде двусмислена. Човешките езици са възникнали като код, чрез който ловците от племето обменят информация и се координират в лов и война. За 250 хиляди години, езиците обаче са постигнали лексика от порядъка на 100 хиляди думи и нагоре. Какво се е случило с човешкия език?
Сложността на човешката реч е достигнала нива, при които политик е в състояние да говори 2 часа, без да каже абсолютно нищо и без да се повтори нито веднъж, а през това време слушателите му да мигат ту с едното, ту с другото око. Това е и целта на речта.
Има писатели и журналисти, които са по-добри и от политиците- могат да изпишат тонове плява без капка смисъл и да предизвикат възторг у адресатите си, които са техни жертви, защото целта, в очите на еволюционните биолози, е тривиална – да бъдат преджобени читателите, докато гледат в друга посока и се чудят над поредния хиперархипостнео-ауа-модернист – „абе тоя какво всъщност иска да каже?“
По-голямата част от от езиковия сигнал е дезинформация или пренареждане на информацията по определен начин.
Да го кажем с думите на Фуко, „истината е един елемент, който в природата (има предвид на словото) не се среща в свободно състояние. Истината се добива“. Информацията е минимална по неизбежност. Функцията на езика НЕ е да предава ефективно определена информация; в природата, информантът, да го наречем така, се е сдобил с информацията с риск за живота си – примерно – видял е хищник. Информацията е скъпоструващ сигнал. Много малко е изследвано точно в тази посока – първите концепции за езика като дезинформация и средство за получаване на предимство са от 1975 г. – имам предвид в социобиологията; в антропологията на културата – от малко по-рано, в работите на Дерида и Фуко за условния характер на „истината“ – те имат предвид словесната.
Социобиолозите отиват крачка отвъд Дерида и Фуко – езикът не просто не предава истината, той е в състояние да интоксикира и е инструмент, който информантът не винаги ползва, за да информира, в противен случай еволюцията на езика би вървяла в много различна посока.
Да, езикът е код; и еволюцията видимо стимулира езиково многообразие, т.е. групите имат полза от това езикът им да е различен от този на на съседното племе; но той е и оръжие, чиито цели отиват извън комуникиранено на информация.
Според анализа на едно стихотворение на поета Джон Кийтс, Ода на славея, от еволюционна гледна точка, поетите мимикрират славеите, за да постигнат целите си – които са репродукция, а славеите използват песента си по начин и с цели, подобни на начините и целите на човеците поети, което е – да „омагьосат“ жертвата; двусмисленият елемент на измама, интоксикация и дори хипноза на жертвата (в случая – Кийтс), състоянието на вцепененост и послушание, до което е доведен от песента на славея поетът, е очевидно:
| Ode to a Nightingale | Ода на Славея |
| My heart aches, and a drowsy numbness pains | Боли сърцето, тлеят сетивата, |
| My sense, as though of hemlock I had drunk, | попили бучиниш и притъпени; |
| Or emptied some dull opiate to the drains | изпит е опият — сега душата, |
| One minute past, and Lethe-wards had sunk: | към Лета тъне, сляпа и сломена… |
| Tis not through envy of thy happy lot, | Щастлива си — не завист ме измъчва, |
| But being too happy in thine happiness | а щастие от щастието твое |
Висока вербалност изобщо не означава висок морал; по-скоро, някак си – обратното, склонност към измама.
Eзикът и граматиката са вградени у хората, имат си биологическата база (eдин и същи ген – FOXP2, носи базова отговорност за птичите песни и човешката реч, а общо гените, които отговарят за вербалността ни са над 500 и всичките подсказват следи от жестока селекция и подбор на най-добрите варианти).
Ролята на езика обаче е двусмислена. Той не е само оръжие за комуникация и кооперация, а и за измама и двете функции са неотделими, като отделянето на зърното от плявата в комуникациите вероятно е изиграло ролята на селекционен натиск върху човешката интелигентност и е една от причините за увеличаването и през хилядолетията, което намеква за директна връзка между човешката реч и музиката.
Да си дори съвсем малко по-добър в разчитането на трудни за разбиране вербални сигнали от останалите хора, обикновено не е въпрос на живот и смърт, но има и случаи, в които може да бъде. Има генетични доказателства от тази година, че гените, които отговарят за устройството на вътрешното ухо, показват признаци селекционен натиск и сериозна промяна от възникването на големи човешки общества насам – т.е. от влизането ни във фаза на уседналост. Тези гени са лесни за разпознаване от страна на антрополозите и генетиците, защото архаичните им версии причиняват лошо разпознаване или степени на глухота у носителите си. Което, от друга страна, вероятно ги спасява от речите на левичарите.
