Еволюционната доминация на етноцентристкото взаимодействие

Време за четене: 8 минути

Снимка Ryoji Iwata, Unsplash

Мнозина в съвременния свят твърдят, че науката, като проекция на чистия човешки разум, трябва да бъде ръководната сила в политическите действия. Поради това си позволявам да преведа изключително интересното интердисциплинарно изследване на Макс Хартшорн (Max Hartshorn), Артьом Казначеев (Artem Kaznatcheev) и Томас Шулц (Thomas Shultz) от 2013 г., което цели да види кой вид поведение е най-успешен. Трудът им е публикуван в Journal of Artificial Societies and Social Simulation 16 (3) 7, получен на 31.03.2012 г., приет на 28.12.2012 г. и публикуван на 30.06.2013 г.

Надявам се, този текст да помогне на мнозина мои сънародници, страдащи от модерни виждания за света и да си дадат сметка, че ние трябва да се подкрепяме като народ и етнос, ако искаме да имаме добри резултати и успехи дългосрочно.

Скорошни компютърни симулации, базирани на агенти, подсказват, че етноцентризмът, за когото често се смята, че разчита на сложни социални познания и учения, може да се е появил чрез биологична еволюция. От случайна стартова позиция етноцентристките стратегии доминират над другите възможни стратегии (егоистични, предателски и хуманитарни), базирани на взаимодействие или не-взаимодействие с вътре-групови и извън-групови агенти. Тук ние показваме, че етноцентризма в крайна сметка надделява над своя най-близък конкурент, хуманитаризма, като се възползва от хуманитарното взаимодействие през границите, докато световното население се засища. Егоистичните и предателските стратегии са самоограничаващи се, тъй като такива агенти не си съдействат с агенти, споделящи същите гени. Предателските стратегии се справят по-зле и от егоистичните тъй като предателите биват експлоатирани от етноцентристите през груповите граници по сходен начин, по който и хуманитарните, чрез нераципрочно взаимодействие. Проследявайки еволюцията във времето ние откриваме индивидуални различия между развиващите се светове по отношение на ранната хуманитарна конкуренция с етноцентризма, включително при ранни стадии на хуманитарна доминация. Наиите доказателства показват, че подобна вариация, отнасяйки се към разликите между хуманитарни и етноцентристки агенти, е нормално празпределена и се дължи на ранните, вместо на късните стохастични разлики в стратегиите за имиграция.

Етноцентризмът е тенденцията да се предпочита собствената група за сметка на други групи. Намесен е в редица важни феномени отмодели на гласуване до етническа дискриминация и въоръжен конфликт. В социалните науки е широко разпространено схващането, че етноцентризмът включва обширно социално обучение и значителни социални и когнитивни възможности (Hewstone, Rubin, & Willis 2002LeVine & Campbell 1972Sherif 1966). Въпреки това има и доказателства, че етноцентризмът е познат и сред разнообразни видове животни (Chase 1980) и дори видове растения (Dudley & File 2007Runyon, Mescher & De Moraes 2006). Подобни доказателства подсказват, че етноцентризмът може да се корени в биологичната еволюция и че неговият основен когнитивен компонент е доста прост: възможността да се различават членове на групата от не-членове и това да се избират различни поведения, основавайки се на това разграничение. Поразителен пример за това има при червените огнени мравки, при които кралиците мравки без определен ген биват открити и убити още при раждането си от мравките работнички (Keller & Ross 1998).

Скорошни компютърни симулации с прости абстрактни агенти демонстират, че етноцентризмът може наистина да е произлязъл чрез еволюционни процеси (Hammond & Axelrod 2006a2006b). Агентите в тези симулации можат или да нямат взаимодействие и да действат против или да си съдействат с други агенти вътре и извън групата, генерирайки четири възможни стратегии:

а) егоистична стратегия на постоянно дефектиране (не-взаимодействане)

б) предателска стратегия на взаимодействие с агенти извън групата, но не и вътре в групата

в) етноцентрична стратегия за взаимодействие със собствената група, но не и с агенти от други групи

г) хуманитарна стратегия на безразборно взаимодействие с всички.

От случайно подбрана начална точка, етноцентризмът еволюира, за да стане доминантната стратегия при различни вариации на настройките на параметрите, в крайна сметка характеризирайки около 75% от световното население. Нашата настояща работа цели да обясни еволюционната съдба на всяка от тези четири стратегии и така по-пълно да разберем процесите, които може да водят до доминацията на етноцентризма. Представяме две изследвания, които тестват хипотези за обяснение на етноцентричната доминация и две други изследвания, които документират и обясняват вариациите при ранната хуманитарна конкурентоспособност. Започваме с описание на симулацията (Hammond & Axelrod 2006b), върху която нашата работа е базирана. Представихме предварителни данни за част от тези проблеми в два конферентни доклада (Shultz, Hartshorn & Hammond 2008Shultz, Hartshorn & Kaznatcheev 2009), но по-голямата част от данните, анализа и интерпретацията тук са нови.

Оригиналната симулация на етноцентрична доминация

Взаимодействащи си агенти при практически всяка социална ситуация могат да изберат да си съдействат или не. В терминологията на теорията на игрите, дефектирането е обратното на взаимодействието. Класическата игра с ненулева сметка, често ползвана, за да се изучават подобни взаимодействия е Дилемата на затворника (ДЗ). В  ДЗ игри двама автономни агенти избира, независимо от решението на другия, дали да съдействат с другия или да го предадат. Таблица 1 показва резултатите при отношение ДЗ, изчислено за Играч 1 като печалбата от получаването на взаимодействие минус цената c на даването му. В среди с относително изобилие с някаква степен на социална специализация цената обикновено е по-малка от печалбата. В описаните тук симулации цената = 0.01, а печалбата = 0.03. Резултатът се добавя към репродуктивния потенциал ДЗ на Играч 1. Най-добрият общ резултат се получава, когато и двамата играчи си съдействат, а най-лошият, когато и двамата предадат другия. Дилемата се появява заради изкушението да се дефектира, което може да доведе до още по-висока печалба b за предателя спрямо взаимодействащия. В този случай взаимодействащият понася цената c без да получи никакви ползи.

Таблица 1: Печалби при Затворническата дилема

Играч 2
Играч 1 Съдейства Дефектира
Съдейства b – c – c
Дефектира b 0

В тези симулации, агентите притежават четири прости качества: осезателен етикет (един от четири възможни), стратегия към агенти със същия етикет (или да си съдейства или да дефектира), стратегия към агенти с различен етикет (отново да си съдейства или да дефектира) и потенциал за репродукция  (Reproduction potential, RP), първоначално на ниво .12. Агентите ще населяват решетка с размери 50 x 50, като всяка клетка може да съдържа максимум един агент едновременно. Агентите са неподвижни и могат да съдейства само с агенти в четирите съседни клетки и могат да се възпроизвеждат чрез клониране в празна съседна клетка. Краищата на мрежата се завъртат, за да създадат тороидна форма, така подсигурявайки това всяка едно място да има еднакъв брой потенциални съседи.

В Hammond & Axelrod (2006b), всяка симулация започва с празна решетка и продължава 2000 цикъла, като в повечето случаи стабилни модели се появяват много преди тази точка. Всеки еволюционен цикъл има четири фази: имиграция, интеракция, репродукция и смърт. Във фазата имиграция случайно създаден агент е поставен на случайно избрано празно място. Фазата на интеракция започва като се инициализира RP на всеки агент на стойността по подразбиране от .12. Тогава всеки агент взаимодейства с всеки от своите съседи (до 4 на брой) в едностепенна RP игра, като независимо решава дали да си кооперира или не с тях, в зависимост от своята собствена стратегия и след сравняване на етикета на съседа си и своя собствен. Както бе описано по-рано, печалбата на агента се добавя към неговия RP. В началото на репродуктивната фаза списъкът с всички съществуващи агенти бива сортиран в нов случаен ред. Това елиминира предимството, което изпитват по-рано възпроизвеждащите се агенти, имайки достъп до повече свободно място, където да отгледат децата си. При това случайно подреждане на всеки агент се дава шанс (неговото RP) да постави свой клонинг, ако непосредствено до него има свободно място. Клонингът има качествата на своя родител, като има малка степен на мутиране (по подразбиране .005). Стратегическите качества могат да мутират, като разменят своите стойности (коопериране към дефектиране и обратното). Етикетите могат да мутират във всеки един от другите три етикета с равна вероятност. На последната фаза – тази на смъртта, всеки агент има шанс да умре, равен на нивото на смъртност (по подразбиране .10), което би довело до неговото премахване от решетката.

animation1
Честота на наблюдаване на четирите стратегии в свят 3 на проучването, показващи ранна доминация на хуманитаристите.

Средните пропорции на четирите стратегии по време на последните 100 от 2000 еволюционни цикли са били .08 егоистични, .02 предателски, .75 етноцентрични и .15 хуманитарни (Hammond & Axelrod 2006b). Систематичното удвояване и намаляване на клучови параметри (например, размер на полето, брой на циклите, брой на качествата, цена на взаимодействието) не променят това разпределение значително, което подсказва, че еволюцията на етноцентризма не е феномен при рискови ситуации, а е вместо това много издръжлива. Всъщност, това (Kaznatcheev 2010a) показва, че моделът e издръжлив на промени от количествена природа по отношение на матрицата на симулацията на Дилемата на затворника и други игри с елемент на на конкуренция.

Жилавостта на етноцентризма в това изследване може да бъде контрастиран с други модели на кооперация с качества като тези на Traulsen и Nowak (2007) и Antal et al. (2009), в които етноцентризмът еволюира само там, където има голям брой качества и при рестриктивни условия за мутация. В по-ранни проучвания върху етноцентризъм, базиран върху качества (Hales 2000Holland 1993Riolo 1997), липса достатъчна вариация в стратегиите, която да превърна еволюцията на етноцентризма в парадоксална. Разликите между модела на Хартшорн, Казначеев и Шулц и останалите са разгледани по-обстойно в дискусията към изследването.

ethnocentric_Figure1
Усреднена еволюционна стратегия от 50 свята ± SE.

Хипотези, обясняващи етноцентристката доминация

Обяснявайки крайната етноцентристка доминация, Хамънд и Акселрод (Hammond & Axelrod 2006a2006b) се фокусират върху умението на етноцентристите да надделеят над гратисчиите в съседните групи. Те дефинират гратисчия като егоистичен агент, който се възползва от взаимодействието на останалите, докато самият той дезертира и така не поема никакви разходи за себе си. Хамънд и Акселрод илюстрират динамиката на етноцентристкото взаимодействие над егоистичните гратисчии като си представят група от егоистични агенти близо до група с други качества с етноцентристки агенти. Тези две групи се конкурират за съседното свободно пространство. Въпреки че никоя група не си взаимодейства отвъд груповите линии, агентите в етноцентристката група печелят повече от взамиодействието си с другите членове, отколкото агентите в егоистичната група. Агентите от етоцентристката група имат по-висок потенциал за репродукция и така имат по-голям шанс да спечелят съревнованието за пространство, като поставят повече свои наследници там.

Тази възмъжност да се надделее над гратисчиите вероятно би била подкопана ако етноцентристите в този пример бъдат заместени с хуманитарии, тъй като хуманитариите си съдейства извън груповите граници. Наистина, в симулация, състояща се само от хуманитарни и егоистични агенти, груповите разлики са тривиални, тъй като не засягат кооперативното отношение. Хуманитаристите съдействат с всички, а егоистите не си съдействат с никого. По този начин, за разлика от етноцентристите, на хуманитарите явно им липсва механизъм за побеждаване на гратисчиите. Ако етноцентристите надделяват над гратисчиите по-добре, отколкото го правят хуманитариите, това би обяснило и защо етноцентристите в крайна сметка ще доминират над хуманитариите. Можем да използваме термина хипотеза за посредничеството (mediation hypothesis), понеже от нея следва, че заради взаимодействията с егоистичните гратисчии посредничат за изхода от съревнованието между етноцентристи и хуманитарии.

ethnocentric_Figure2
Усреднен размер на еволюционната популация и пропорция на извън-груповите интеракции в 50 свята.

Друг вариант е да се фокусираме върху директното съревнование между хуманитарни и етноцентристки групи. Както се предполага от двете предишни изследвания (Hammond & Axelrod 2006b) и настоящите резултати, основният конкурент на етноцентризма е хуманитаризмът, а не егоизмът. Етноцентристите от една група експлоатират хуманитаристите от друга група, възползвайки се от взаимодействието на вторите, давайки им нищо в замяна. Следователно има две основни хипотези, които да обяснят крайната етноцентристка доминация: хипотезата за посредничеството, според която етноцентристките надделяват над гратисчиите по-добре от хуманитарии и директната хипотеза, според която етноцентристите експлоатират хуманитарии през границите на групите.

animation2
Честота на наблюдаване на различните стратегии в Свят 4, показващ ранна силна конкуренция между хуманитаризъм и етноцентризъм.

Цялото изследване, заедно с разбивка на резултатите от трите изследвания и 50-те свята, които са направили, е достъпно на английски. Изводите, които всеки един от нас може да си направи – като човек и като политическо животно, са ясни. Дано това бъде разбрано скоро, преди идеите за взаимодействие с гратисчии, егоисти и предатели да доведат до еволюционна катастрофа за нашите хора.

Facebook Comments

1 Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.