За овцете, млякото и кашкавала

Време за четене: 2 минути

Овцете са сред най-старите доместицирани животни. Затова и думата за тях е изключително стара. Снимка: Andrea Lightfoot, Unsplash


Думата “овца” е много стара. Тя има индоевропейски произход. В стария език, общ за славяните, тя е имала формата *avikā. Думата има съответствия в други индоевропейски езици, например, в латински – ovis. Как от *avikā се е получила формата овца?

Напълно по законите, по които са се развили и други думи. Краткото a е дало О, а дългото ā е дало А. Краткото I е дало първо ь, а впоследствие е изчезнало (по закона за изпадане на еровете в слаба позиция). От своя страна пък К, в позиция пред ь, се е променило в Ц (по закона за т.нар. трета палатализация). Пиша тези уточнения, за да покажа, че трябва да се знаят езиковите закони, за да се обясни произходът на една дума.

И така, и индоевропейците, и славяните като едни от техните наследници са отглеждали овце. Овцата ги е хранела (мляко, месо), но ги е и обличала – и думата “вълна” има индоевропейски произход.

Други народи, с неиндоевропейски произход, също са отглеждали овце. Със същата цел. Но – с една особеност: те не са доели овцете! И днес не ги доят. Монголците например, имат много стада. Но не доят овцете. Защо?

Това е трудна работа, една овца дава малко мляко. А те са доели (и доят) друго животно, което ние не сме доили. Кобилите. Кобилешкото млято не ни е ибо храна. Още по-малко пък магарешкото (индоевропейците не са познавали магарето като животно).

Пиша това, защото някъде срещнах намек, че прабългарите са дошли със своите стада и да доели от тях мляко. Със сигурност това не са били млечни овчи стада! Може би – конски, да. Но не и овчи.

На Балканите стада с овце за мляко са имали и старите палеобалкански народи. От езикова гледна точка, това не е отразено убедително. Но знаем, че номадското население на каракачаните е имало за основен поминък отглеждането на овце и е имало и своите мандри, в които е произвеждал сирене и кашкавал.

А сега – за кашкавала. Този вид жълто сирене у нас се е произвеждало от власите и каракачаните.

Съответно и думата е дошла от румънския език! Където пък е от латинското caseus cavallae, буквално значи “конско сирене”! Откъде накъде конско, индоевропейските народи не доят кобилите? Най-вероятното обяснение е, че номадите са го разнасяли с конете си и са го продавали на различни народи на Балканите. По тази причина думата е отишла и в други езици, например, новогръцки и турски. И при нас, разбира се!

Сподели
Лилия Илиева
Лилия Илиева

Лилия Илиева е професор по общо и сравнително езикознание. Дългогодишен преподавател в ЮЗУ "Неофит Рилски" и ръководител на Катедрата по български език. Автор на изследвания върху теорията и историята на езика. Работила в Пекинския университет и в Университета в Любляна. През последните години се занимава с първите български печатни книги, като издири и някои неизвестни досега автори и произведения.

One comment

  1. „В тълковния речник за кашкавала е наистина записано, че думата е румънска и идва от Италия Изхожда се от каччокавалло. На тази база румънците имали в лексиката си дума кашкавал!

    Да, добро обяснения, когато искаш на всяка цена да изкараш една дума чуждица! Ами ние също имаме дума кашкавал. А сега, кое е първо-яйцето или кокошката?
    Първи сме ние, пред румънците, в държава и в език, това е безспорно!
    Ставало е дума – до 17- ти век няма румънски етнос Има власи, говорещи на …БЪЛГАРСКИ С воеводи или войводи с Български имена-Иванко, Мирчо, Георги, Влад Цепеш. Да цепел набучените на кол на две половини Влад, оттам и Цепещ. Да не описвам начина на набучване на кол. Латинизацията не е от Рим, както се предполага, а от папата и Австро-Унгария. И възприетият език ,на чиято база се гради румънския върху бившите Българи и Български поданици, не е италиански , а френски! Защото той е международният език тогава! Преди около 250 години

    Следователно румънците не би трябвало да вземат думата от италианците-те нямат единна държава тогава , а от французите!
    Да, французите имат дума за кашкавал, приблизително пишеща се като на румънски-kachkaval! Правописа обаче подсказва-К вместо С, че думата е чуждица, не е френска. Обясняват, че става дума за Българско сирене!
    Не румънско!
    Иначе за кашкавал си имат дума-Фромаж жьон- жълто сирене! За сирене е само Фромаж!

    Да видим италианската следа. Сирене е качо, а кашкавал е каччокавалло Името идвало от качета – качо, които натоварени на коне- кавало се разнасяли из района! Или качета на коне, това означавало кашкавал !
    Самите италианци казват обаче, че те кашкавал като нашият нямат и името кашкавал не е тяхно, а балканско! Коренно различна е и технологията за получаване на каччокавалло и на кашкавала. В нашия, наличието на дупки например е признак за некачествена продукция, докато при техния – обратно!

    Какво прави впечатление при италианското наименование за кашкавал? На първо място, че името е свързано с начина на пласиране на продукцията И на второ, че то е производно на сирене!

    А сега, нека хвърлим поглед на Българския кашкавал! И сирене респективно.
    Името на сиренето идва от използваното сирище От технологията, а не от начина на пласмента на продукта, за разлика от италианското име!
    Следователно за ориентир за името кашкавал може да служи производствената технология
    Сложна дума е кашкавал Състои се от кашкам и валям
    Ами кашкам означава, че правя нещо на каша! Да ,има я тази процедура в технологията на производството на кашкавала, получаване на каша със суроватката
    Ами валям? Първо ,какво означавам валям. Да, свързана е с валяк , а той с немската дума валци Има и смисъл на бъхтя, тепам, пресовам с цел нещо да се сгъсти. Ами и това го има при кашкавала Притискане на кашата ,с цел получаване на твърд продукт-калъп от който, след зреене, се получава Български кашкавал
    Следователно, думата не е чуждица, а родна, Българска ,базирана на получаване на кашкавал, първо чрез каша, а след това чрез валяне-пресоване!

    Ето и изводите

    -Кашкавал е Българска дума и не е заемка от румънски
    – Думата кашкавал в румънския не е заемка от италианското каччокавало по простата причина, че румънският език е граден на база френски, а не на – италиански
    -Французи и италианци твърдят, че кашкавал не е тяхна дума. Във френските речници думата е маркирана като чуждица. Следователно румънците не могат да заемат думата от тях!

    – Румънският е млад език Някой виждал ли е крава от теле да суче?! Това означава, ние с нашия стар език, да заемем дума от младия румънски!

    – За разлика от италианския, на който думата каччокавалло е свързана с начина на пласмент на продукта, имената на нашето сирене и кашкавал са пряко свързани с технологията на получаване!
    Голямо разминаване…

    Та според моето скромно мнение, без да се пиша за етимолог-специалист, истината за кашкавала, името му, е описаната по- горе!“

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *