Кохезионен мутро-прогресивизъм

Прогресивен ГЕРБ, Бойко Борисов, Истанбулска конвенция
Време за четене: 10 минути

Оригинална публикация – ЕКИП

Питали ли сте се как така, човек като Бойко Борисов може да предложи за ратификация на парламента споразумение като Истанбулската конвенция?

Как така неговият външен министър Екатерина Захариева през 2016 г. е подписала ИК в Турция, неговият зам. министър на правосъдието Десислава Ахладова е обещала на кръгла маса с различни феминистки и ЛГБТ организации, че конвенцията ще бъде ратифицирана до края на 2017 г., а неговият министър на правосъдието Цецка Цачева е обявила, че заради ИК в българското законодателство ще се въвежда определение за „полова идентичност“. Защо неговият Цветан Цветанов положи толкова сериозни усилия, за да пробие съпротивата срещу конвенцията в Народното събрание и на арената на публичните дискусии?

Как така тичалият с филията мас, завършилият Школата в Симеоново, изживелият борчески 90-те години, този с цветущите описания на собствената си ПКП председателка на неговия си парламент, с репутацията, че ако си кака и го посетиш, ще вземат да те „опраскат“ – изведнъж решил да се загрижи за по-крехката част от човечеството и за тегобите на различно сексуалните?

Как това дясно, консервативно, националистическо, патриотично, набожно, православно правителство, щеше – Хоп! – за малко да си ратифицира Истанбулската конвенция, без очето да му мигне, под наставническия поглед на споменатите феминистки и ЛГБТ организации? Как, ако християнският грасруутс и националистическата опозиция не бяха вдигнали шум до небето, можеше вече ГЕРБ и Съветът на Европа да са ни избавили от насилието над жени?

Непознаващите нрава на своите български съседи могат да кажат, че просто става дума за демократичен императив. Българите вече не търпят хомофобията и балканския мачо-шовинизъм на патриархата и като всеки друг политик, нашият премиер трябва да се съобрази. Народните маси искат край на ретроградните нрави и чувствителният към популярните настроения Борисов следва волята на съгражданите си. Звучи почти реалистично.

Само че не е. Статистиката показва, че 78% от българите са против „еднополовите бракове“, което за социолозите е ключов измерител на отношението към хомосексуалните. А колкото да са силни и щедро финансирани розовите лобита, такъв скептицизъм не се преодолява бързо и лесно. Далеч сме от изпълнение на народна воля.

С други думи, премиерът-слънце, опитвайки се да прокара Истанбулската конвенция на родна земя, върви не само срещу собственото си възпитание и светоглед, срещу косплей политическата ориентация на кабинета си, но и срещу ключово важните си електорални интереси. Как можем да си обясним подобно нелогично поведение?

Който плаща, той поръчва музиката

Всъщност той сам ни е казвал откъде произтичат подобни ходове, включително и за последно при началото на Ковид кризата. Отговорът е лесен и трагично познат от родната история. Негови версии са се разигравали безброй пъти в миналото. Днешната им версия звучи по следния начин:

За да се седи на пухена възглавничка и за да е отворен тръбопроводът за кайзерова мазнинка, трябва да се слушка. Слушкаш ли началниците по оста Брюксел-Берлин-Париж, мазнинката тече спокойно и стига в боянското чекмедже. Върви и в много други чекмеджета, чиито собственици те държат на власт. Понякога дори подхвърляш нещо от трапезата и на момчетата с кафенцето, за да ги мотивираш страстно да нападнат умно-красивите джендъри, защото те подло се опитват въведат прогресивистки, дегенератски закони в нашия правен мир и да замърсят българския род с хомо-феминизъм. А все по-често, оказва се, дори няма нужда да си хабиш огризките – в модерната дясна българска мисъл има достатъчно полезен идиотизъм. Той ще те защитава безплатно, от слабоумие.

За последен път Борисов чукна челце пред инструментите на световния глобализъм – КриСталинка Георгиева и Кристин Лагард – вследствие на техните обещания за пухената възглавничка и тръбата с мазнинка, чрез своето поредно обръщане на 180 градуса по въпроса с премахването на българския лев и валутния борд и замяната им с брюкселското евро. През месец февруари 2020 г., след упорита кампания, която канализира общественото недоволство срещу еврото и проби медийния чадър от икономисти-мисирки, ББ се съгласи да проведе обществени разговори и дискусии, докато се стигне до някаква форма на консенсус по въпроса със затриването на 140-годишната ни национална валута. За съжаление последваха Ковид кризата, обаждания от двете Крисита, смяна на позицията, медийни черни списъци и твърде много статии от Георги Ангелов.

Вследствие, днес вече левът е в ЯРЕМ II. Единственото политическо спасение за него и за борда е успешен референдум. Някак си наивно Борисов дори беше повярвал в глобалисткия шепот. Не само за предвидената от кайзера мазнинка, дето още не е дошла, но и за това, че напук на настроенията, изведнъж всички толкова ще се зарадват, как националната ни валута върви към своя край, а банковата ни система ще е зависима от еврократите, че ще забравят за герберските прегрешения. В тази връзка имаше опит за икономическо „бульо-бульо“ по медиите – плахи политически възгласи за „голямата победа“, но дотам. В чакалнята парти за Борисов нямаше.

Любопитното е, че всъщност нещата се завъртяха в обратната посока. Вместо Европейският съюз със своето игнориране на критериите за ЯРЕМ II, с обещаната кайзерова мазнинка и с пълния съпорт (по Божков-Домусчиев) да закрепи Борисов на власт, той доведе нещата до там, че дори умно-красиви протестиращи излязоха от своята брюкселска хипноза. Самият Христо Иванов се отърси от нещо, което в лекция пред младежкото ДСБ от ноември 2019 г. нарекох „Грешката Христо Иванов“.

Време за отрезвяване?

А именно, че някой от оста Брюксел-Берлин-Париж иска или може да ни спаси от мутро-олигархията. Че колкото повече предаваме независимост на федерален ЕС, толкова повече законност и европейски начин на живот ще има в България. Напротив, дори Христо днес осъзнава, че всъщност Съюзът не само не пречи на режима, но го субсидира, дава му същата тази мазнинка, с която ББ обилно се хвали. Ето какво казва председателят на Да, България пред Politico:

Брюксел и Берлин трябва да поемат своята отговорност за това, че са помагали българското правораздаване и други ключови институции да бъдат сграбчени от олигархичната мафия в страната. С мекушавия си надзор над правосъдните реформи в комбинация с раздухването на корупцията с европейски средства в ЕС имат да отговарят на много въпроси.

Той продължава като развива тезата, която ние, критиците на затъващия в социализъм ЕС, отдавна използваме, а именно, че от еврократите виждаме имперско държание и пазене на техния си пограничен местен феодал в лицето на българския премиер, не интерес към законност и просперитет за българите. Иванов се съгласява с вече работещия в правилната насока негов „зелен“ колега Владислав Панев, като нарича еврофондовете „животоспасяваща кръв във вените на мафията“. Дори всичко това да е чисто политическо позициониране като контра на ГЕРБ и брюкселския му съпорт, все пак е обърната нова страница в политическата комуникация на умно-красивите. Не може да сме сигурни, че това е realignment по Стив Дейвис, но със сигурност наблюдаваме прелюбопитна ситуация на рядко критично говорене към иначе обожествения европейски проект.

Притеснително за капацитета на жълтопаветния либерален лидер е това, че безапелационната подкрепа за Борисов и липсата на каквото и да е желание за подпомагане на реформите в България са били известни на Христо Иванов още от пребиваването му в ранните ГЕРБ правителства. Ето какво ни казва той в същото интервю:

Исках да видя дали, ако има истински реформатор в министерството на правосъдието, това ще е достатъчно да получа европейска подкрепа. Безапелационното ми заключение е, че нямаше никаква помощ от Франс Тимерманс, който отговаряше за това като зам.-председател на Европейската комисия. Опитах да привлека вниманието на компетентните институции към злоупотребите с еврофондове, а те се оказаха още по-щедри към България. Някой в Берлин си прави цинични сметки – един милиард повече или по-малко, на кого му пука! Докато получаваш услуги от Борисов и го крепиш стабилно, кого го е грижа за някакви си рушвети?

Показателни са и коментарите на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов, който говори пред списание Spiegel:

Aз caмият мнoгoĸpaтнo cъм изпpaщaл дoĸлaди зa cъcтoяниeтo нa cъдeбнaтa cиcтeмa в Бългapия дo Koмиcиятa нa EC. Mиcля, чe тaм знaят зa пoлoжeниeтo в Бългapия.

Moжeтe дa гo cpaвнитe [състоянието на наблюдението върху правото от ЕС, бел. авт.] c oнĸoлoгичнo бoлeн, чиитo жизнeнoвaжни opгaни ca зaceгнaти, нo вceĸи път, ĸoгaтo oтидe нa лeĸap, мy се ĸaзвa, чe e здpaв – и мy дaвaт бoнбoнĸи. B EC тeзи бoнбoни ca cyбcидиитe oт пo мнoгo милиapди eвpo. Те дoпpинacят paĸът в Бългapия дa pacтe oщe пoвeчe. Eтo зaщo xopaтa ceгa излизaт нa yлицaтa. Иcĸaт дa се бopят c рака.

За тумора и бонбонките не искат да слушат и в Европейския парламент, където се проведе един пореден фарс, уж обсъждане на обстановката в България, на което ЕНП не позволиха на своя любим зелен син – Радан Кънев – да каже нещо против правителството на Борисов. Спираха микрофони, джафкаха се брюкселски хрантутници, зрителите се бориха с дрямката си. Или може би с гнева си, с поредното разочарование, с осъзнаването, че и те също са допуснали „Грешката Христо Иванов“. Просто нямам търпение да гледам, когато почне шоуто в еврозоната и банковия съюз. Ще ми е любопитно и дали тогава повече хора ще възприемат фаражския лаф за ЕСССР.

Споменавайки предния велик социалистически съюз, смятам, че днес носенето на ЕС знамена на протеста е като носене на съветски флагове на митингите срещу БКП и Тодор Живков от началото на 90-те години на миналия век. Всъщност се появиха различни транспаранти с лозунги, от които струи същото разочарование като това на Христо Иванов – „ЕС – слепи ли сте?“, „ЕС, елате и вижте как харчат парите ви!“, „ЕС: Финансирайте си вашата мафия“, „Не ви ли е неудобно от корумпирания тип, госпожо Меркел?“. Своеобразна кулминация на това недоволство бяха и протестите пред германското посолство и представителството на Европейската комисия в София. На практика наблюдаваме разочарованието на умно-красивия жълтопаветник от собствената му политическа наивност. За съжаление от „Грешката на Христо Иванов“ все още страда голяма част от контингента с централно-софийски дух – разбира се, че е глупаво да чакаш някой да те оправи отвън, но пък в Мюнхен е толкова чисто и подредено. Как би могла немска фондация, базирана в такъв хубав и спретнат град, да сътвори и субсидира чудовище като ПП ГЕРБ?

Зараждане на кохезионния мутро-прогресивизъм

Статията Kick it like Borissow (Отиграй го като Борисов) във Frankfurter Allgemeine Zeitung отговаря на някои от тези въпроси, тормозещи софийския бюргер:

Някъде през 2001 г. Борисов привлича вниманието на Волфганг Глескер. Глескер, който днес е пенсионер и живее във Флорида, дълги години оглавява софийското бюро на фондация „Ханс Зайдел“. Това е фондация, за която евфемистично може да се каже, че е близка до ХСС. Може да се каже и че фондация „Ханс Зайдел“ е международната ръка на партията, която управлява Бавария. Глескер открива по-рано от други, че Борисов ще стане новият силен човек на България и докладва в Мюнхен: Трябва да го доведем! Така и става.

Фондация „Ханс Зайдел“ му препоръчва (на Борисов, бел. ред) да използва популярността си и да основе партия, без да я назовава така. Борисов това и прави. Пътува в страната, говори с хората, обединява ги зад себе си. Така възниква движението „Граждани за европейско развитие на България“, накратко „ГЕРБ“. Фондация „Ханс Зайдел“ подкрепя сбирките, организирани от Борисов из страната, както и по-късното превръщане на ГЕРБ в обикновена партия. Големи пасажи от партийната програма, уставът и вътрешните правила представляват буквални преводи на съответните текстове на ХСС. Превежда ги Антоанета Николаева Байчева, проектен мениджър и по-късно представител на шефката на фондация „Ханс Зайдел“ в София. През 2009 г., на първите парламентарни избори в България след влизането в ЕС от 2007 г., ГЕРБ с голяма преднина става първата политическа сила, а Борисов – министър-председател. Антоанета Байчева днес е генерален консул на България в Мюнхен.

Връзките между ГЕРБ и ХСС стават все по-тесни – и въпреки това в бежанската криза Борисов не следва откривателите си от Мюнхен, а германския канцлер. Съвсем открито и на висока глас той хвали Ангела Меркел.

…Миналата седмица Борисов беше в Истанбул за разговори с турския президент Реджеп Тайип Ердоган…след срещата Борисов каза, че се надява реализмът да победи национализма и популизма.

Взаимоотношенията, които описваме, логично не са едностранни. Срещу мазнинката и немското обгрижване има разписка и тя включва всичко, което центърът смята за важно да бъде прекарано на българска земя. Натискане на копче, вдигане на ръка, поставяне на гумен печат и всичките им производни са modus operandi за представителите на герберско-патреОтичната власт пред началниците в Брюксел. Възможно най-безапелационно предаване пред силните ЕС лобита – за климата, за джендър политики, за уеднаквяване на данъци, за детски стратегии, за бежанци, за превози и т.н. Пълна кохезия между центъра и колонията, внос на едро на всички прогресивистки соц политики от монетарни въпроси до това колко пола учат затворниците в първи клас.

Борисов – европейският куртизанин

Съгласявайки се с мен, в материал на страниците на в. Сега, Петър Терзиев нарича Борисов „европейски куртизанин“ и уточнява „речникът на българския език дава следните синоними на куртизанин: ласкател, лакей, подлизурко, лицемер, сервилен“. По-натам Терзиев говори за това как европейските първенци намират българския водач за безпроблемен и готов на „пълен синхрон“. В края на материала прочитаме и следните изречения:

Обединителен символ на протестните шествия са националните знамена, но тук-там се появява и европейският флаг. Може би някои от недоволните таят надежда, че Европа ще им помогне. Но тя е сляпа и глуха.

Сляпа и глуха е точно защото получава всичко, което може да се поиска от българските власти. Всеки път щом трябва да се отстъпи национален суверенитет, това се прави с готовност. Всеки път щом нова порция социално инженерство се подготвя да бъде изсипано в гърлата на следващите поколения, нашите тичат да изпълнят. Щом в противовес са интересите на българите от една страна, и на еврократите от друга, изборът е винаги на страната на тези с мазнинката.

Разминаването идва от това, че овластените у нас се опитват да скрият прегрешенията си, да ги прекарат през затворените кабинети, защото знаят каква ще бъде реакцията. Да си спомним не само Истанбулската конвенция, но и как скрито-покрито щеше да мине Поправката Менда Стоянова, която компрометира лева и борда, оставяйки ги на милостта на секретни франкфуртски събрания. Не се прокрадна тайно единствено защото Стефан Антонов от сп. Икономист я хвана и извади на светло. По случайност, после неговото списание фалира, а един дето звучи като Борисов каза едни неща за собствениците на същото списание в изтекъл запис. Щял да ги мачка. Съвпадения.

За разлика от опитващите да се крият по ъглите наши си предатели, брюкселските властелини предпочитат публичността – да унижат своите пажове от една страна, и от друга да получат любовта на простия източноевропейски народец, че са го освободили от тегобите на патриархата, електрическите централи и националните символи. В някакъв смисъл, от нас, обикновените българи, се иска същото, което дават Борисов и съратниците му: искрена любов и страстно възхищение. Европейският прогресивизъм трябва да бъде не просто приеман, но обичан. Да вървим към едно цяло. Кохезия. Противниците на този път са популисти и националисти. Лоши хора.

Говорим за националисти, но да не забравяме, че те са коалиционни партнери на Борисов. Нали точно националистите би трябвало да защитят суверенитета, да запазят независимостта на страната, да се борят за нейните символи и собствен исторически път? Може да са продали там бг паспорти на половин Косово, но все пак Ангел Джамбазки тържествено заяви скоро на едно честване:

Нищо по-хубаво няма от това българи да се сетят, че знамето ни е важно. Няма нищо по-важно от това хора да започнат да обличат по площадите народните носии. Когато ние ги носехме, ни наричаха ретроградни, остарели…

Започнал е да изрежда националните символи, Ангел, но разумно се е спрял. Това, че ВМРО подписа и подпечата загубата на националната валута е малък детайл, кой да ти гледа. Важното е да се натъкмиш в потури, да размахаш пищовите от кино декора, и накрая да прибереш заплатката от евро парламента. Кой ти решава законодателството, кой ти контролира управлението на страната, имаш ли собствени пари на 140 години, това са детайли. Ъъъ, Европа на нациите.

От толкова ларпване и косплей, се налага либертарианците да спасяват българския лев. Не, че патриотите в кабинета не можеха да кажат нещо, камо ли пък да напуснат коалицията, но пък кой ще изнася речи в Страсбург? Кой ще помогне на албанците да намерят работа в Германия с подходящите български документи за самоличност? Кой ще даде пълен и точен анализ на политическата обстановка в Уисконсин? Кой ще прибере комисионните за нови самолети? Не е като България да е реализирала най-голямата си загуба на суверенитет в последните 30 години при супер родолюбив и националистически кабинет. Чакам консервативнатаъ вълнаъ да ни залее всеки моментъ!

Ясно е, че прогресивизмът намира хиляда други канали, през които да навлезе на родна земя. Консумираме западни медии и забавления, американското посолство праща хомофобската бг полиция да пази гей парада, средства текат от големи фондове за жени, птици и ЛГБТ, а Радан Кънев се влюбва в зелената сделка след няколко срещи в Брюксел. Но това е нищо в сравнение с Борисов, който приема Стратегия за детето, обричаща следващите поколения на най-ранна индоктринация в правата вяра. Повече от десетилетие не съм ученик, но дори ние в 12 клас зубрихме „институциите на ЕС“ и си пускахме одата на радостта. Толкова ме възмущаваше това, че на секундата изтрезнявах.

Всичко това за ОЩЕ МАЗНИНКА.

Живеем в политически парадокс. У дома управляващата група ларпъри дъвчат циганската престъпност, блъскат баби със забрадки и развяват знаменца. В същото време предават всяка възможна кауза, за която би трябвало да се борят. Обърнали сме завета „дела, а не думи“ като джоб на панталон, до крайната му точка на скъсване. Принципите не трябва да са макарони, но нашите принципи са на кална каша между паветата в Брюксел. Тях ги тъпчат охранените слуги на новата империя, водещи за носа безгръбначно стадо наргиле-патриоти, за да легитимират целия нов федерален фарс.

До тях самоубедилият се за интелигент софийски бюргер размахва ЕС флагчета и моли добрите батковци от чужбина да оправят нещата. Ако може и у нас да е като в Германия, така хубаво и чистичко (без там гетата), да има електронни услуги, щото крафт бирички вече има. Няма да се редим на опашки, за да си платим рекета към мутренската държава, я. Не осъзнават още, че като сложиш днешната европейска политика на пост-комунистическа България ще получаваш всеки път версии на едно и също нещо – олигархия, обслужващи клакьори и човешки добитък, ползван за данъци и еврофондове.

Място за униние няма, обаче. Умните западняци са подкарали цялото стадо към пропастта с чудесни решения по фискални, парични и обществени въпроси. Време е да се готвим за тяхната дълга нощ и нашето ново утро.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.