Не пипайте месото!

Снимка: Mary Winchester, Unsplash

Крайните и упорити хора рано или късно постигат целите си, независимо колко са малки и слаби днес. Или, ако мога да цитирам Насим Талеб – най-нетолерантните побеждават. И сред всички политически движения, движенийца и крайни идеи и идеологии, едва ли има по-крайни от веганите, решили да спасяват света, животните, природата от лошите хора, без да имат най-малка идея как изобщо функционира света. Така и се стига до това тяхно предложение да бъде сериозно обсъждано и на път да бъде прието – говоря за налагане на данък върху месото в Германия.

От години има данъци върху цигари и алкохол, а където е легализирана марихуаната – и върху нейната употреба. Обяснението за съществуването на тези акцизи е, тъй като тези човешки дейности са с обществена оценка „вредни“ и допълнителното им оскъпяване цели да намали пороците и в дългосрочен план да ги премахне.

Същата е и логиката с употребата на месо – десетки хиляди души по цял свят са искрено убедени, че яденето на месо е вредно във всички възможни смисли.

Според някои леви месото е вредно за човека, ядящ месо, вредно за икономиката, вредно за природата. И типично по социалистически, призовават за забраната му – но масово лозунгите им са посрещани със заслужен присмех.

Така идва вторият, постепен път. Първо, ще обложим с малък данък месото. Хората ще недоволстват, но ще го приемат. После новият акциз ще се вдига всяка година, както става при цигарите, докато консумацията на месо не започне да намалява. Или, както съобщават от новинарски сайт:

Либералната група в провинция Долна Саксония сега призовава за допълнителна такса от 40 евроцента за килограм месо, която да се плаща почти изцяло от супермаркетите и посредниците.

При потребление от 7,4 милиона тона месо годишно, това означава, че ще се събират почти 3 милиарда евро годишно, които трябва да влязат в национален фонд за хуманно отношение към животните. Събраните средства трябва да се използват за убеждаване на животновъдите да се откажат от животните, както и за субсидии за обновяване на фермите, биологично земеделие и проекти за подобряване на хуманното отношение към животните.

Крайнолявата организация Грийнпис пък призовава за по-високо ДДС върху месото, относо с цел употребата му да бъде обезкуражавана. Същите, впрочем, са и големи противници на добива на шистов газ, ядрената енергетика, въглищата – изобщо, всичко, което доказано работи, но са първи в защита на розовите блянове за зелена икономика, която поставя Германия и целия ЕС в зависимост от чужди режими за това да има изобщо достатъчно електричество.

Но пък за тези активисти индустрията и изобщо благосъстоянието на човешките същества изобщо не е някаква стойност. Е, има и някои съмнения, че получават пари от руската държава, но какво пък – нали пазят белите мечки…

Да приемем, че са минали вече няколко години, месото е обложено с акциз, надвишаващ този на алкохола и цигарите – защото то убива повече хора годишно, има и двойно на средното ДДС, човек трябва да покаже лична карта, за да си вземе разрешената месечна дажба месо и повечето животински ферми са затворени или в процес на затваряне.

Има един мъничък проблем обаче – повечето любими яденета, манджи и ястия на европейците са с месо и месни субпродукти, под една или друга форма. Откъде ще идва каймата за кюфтета и кебапчета, за вурстове и филета, за пържоли и шницели? Какво ще замести агнешкото на Гергьовден и Великден, пуешкото на Коледа или просто хубавата скара и бира?

Скакалци, хлебарки и мухи. Това е алтернативата, която гласно и негласно ни се предлага.

От много време имаме алтернативи на млякото – бадемово, оризово, соево и всякакви други ядкови напитки, мимикриращи като мляко заради сходен цвят и консистенция. Имаме и гъби, опитващи се да заместят месото в шкембе чорбата. Имаме патладжани и чушки, грах и моркови и прочее, опитващи се да заместят месния протеин тук и там. Странни решения, скъпи, не особено вкусни – но естествени и относително нормални. Но да ядеш буболечки? На възможно най-примитивно ниво, идеята ми се струва отвъд неестествена и дори не бих опитал.

Въпреки това редица организации се опитват именно това да предложат като алтернатива. Например, „мляко“ от хлебарки, което даже ни се промотира (друг начин да кажа прилъжат) като много полезно. Рекламата му е един път.

Други пък се опитват да ни накарат да заменим протеина от месото с протеин от скакалци. Световната банка твърди, че насекомите ще бъдат храната на бъдещето, тъй като се разглеждат като „хранителна алтернатива за изхранване на света“. Отглеждането на насекоми като храна може да помогне и за осигуряване на доходи на някои от бедните хора по света.

С популярността на диетите с високо съдържание на протеини като Кето, Аткинс и Палео идва и нова вълна на проверка на хранителната стойност. Затова бихме искали да споделим с вас хранителните стойности на скакалците, за да можете да се успокоите, че скакалците са храна, подходяща за всички, които спазват кето диета с ниско съдържание на въглехидрати!

И ако си мислите, че това е някаква ужасна западна мода, която ще мине и замине, без да достигне до България, помислете пак.

В село Лозен, съвсем близо до София, съществува „фабрика“ за протеин от мухи, въпреки съпротивата и множеството протести на местните. Какво представлява тази фабрика? В склад се изсипват промишлени количества…. лайна, и в тях мухите, хранещи се с тях, снасят своите ларви. Ларвите биват събирани и стривани на протеинено брашно. Bon appétit!

Естествено, науката – която всички тези крайнолеви активисти непрекъснато ни тикат в очите, ни дава потвърждение на това, което културата ни отдавна ни е научила – яденето на насекоми носи със себе си много сериозен риск от зараза с всякакви болести:

Нарастващото търсене на лесно смилаеми и питателни храни допринесе за появата на нови хранителни източници в селскостопанската преработка. Ядливите насекоми са една такава категория недостатъчно използвани храни с висока хранителна стойност. Насекомите се отглеждат за директна консумация и за използване в производството на храни и фуражи. Понятието „нови храни“, включително насекоми и части от тях, беше въведено с Регламент (ЕС) 2015/2238 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2015 г. относно новите храни, който влезе в сила на 1 януари 2018 г.

Нарастващата популярност на екзотичните домашни любимци също увеличи търсенето на нови храни. Ядливите насекоми обаче често са заразени с патогени и паразити, които причиняват значителни производствени загуби. Тези патогени представляват и косвена заплаха за хората, добитъка и екзотичните животни. По-голямата част от предприятията за отглеждане на насекоми в света са домашни предприятия, а в Европа ядливите насекоми рядко се произвеждат в големи мащаби.

В Европейския съюз ентомофагията е рядкост и се счита за културно табу. Повече от 1900 вида насекоми се считат за ядливи. Най-популярните ядливи насекоми включват брашнени червеи (Tenebrio molitor), домашни щурци (Acheta domesticus), хлебарки (Blattodea) [6] и мигриращи скакалци (Locusta migrans).

С други думи, няма да ям буби!

Изследване

A parasitological evaluation of edible insects and their role in the transmission of parasitic diseases to humans and animals, Remigiusz Gałęcki, Conceptualization, Data curation, Formal analysis, Funding acquisition, Investigation, Methodology, Project administration, Resources, Software, Validation, Visualization, Writing – original draft, Writing – review & editing^1,* and Rajmund Sokół, Supervision, Writing – review & editing, Pedro L. Oliveira, Editor, PLoS One. 2019; 14(7): e0219303. Published online 2019 Jul 8. doi: 10.1371/journal.pone.0219303