Протест в Истанбул срещу излизането на Турция от Истанбулската конвенция, 26 март 2021 г. Снимка: Getty images
На думи звучи красиво – да се борим с насилието и дискриминацията срещу жени. Защо обаче трябва да приемаме културно-марксистката „джендър“ идеология и да дефинираме жените като жертви по презумпция и защитена категория хора, нуждаещи се от специална закрила? „Положителната“ дискриминация не е начин за борба с дискриминацията.
Става дума за Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, нашумяла в медиите като Истанбулската конвенция, която можете да намерите в пълен текст на български тук.
Изписаха се много сълзливи материали за клетите жени жертви на домашно насилие тук, в защита на ратифицирането на тази конвенция, ред сълзи, ред сополи, за това колко е необходима тази конвенция, за да решим проблема с насилието срещу жени. Ще изложа причините, поради които смятам, че тази конвенция не трябва да бъде ратифицирана, защото първо надали ще реши какъвто и да е проблем и ще подобри ситуацията по какъвто и да е начин, и второ, защото е вредна.
Конвенцията съдържа всичко, което нейните противници ни предупреждават, че съдържа, че и отгоре.
Същевременно съдържа всичко, което нейните привърженици ни уверяват, че не съдържа, че и отгоре.
Като отбелязват, че постигането на равнопоставеност между жените и мъжете de jure и de facto представлява ключов елемент в превенцията на насилието над жени;
Като отбелязват, че насилието над жени е проява на исторически неравнопоставените властови отношения между жените и мъжете, които са довели до доминация над жените и дискриминация срещу тях от страна на мъжете, както и до възпрепятстване на пълния напредък на жените;”
„Като отбелязват, че жените и момичетата са изложени на по-големи рискове от насилие, основано на пола, отколкото мъжете;” – това може и да е така, но ако да речем конвенцията постигне целта си и пребори насилието срещу жени, насилието срещу мъже ще продължава да съществува, тогава ще го адресираме ли него отделно? Споменава се, че и мъже могат да бъдат жертва на домашно насилие, но нататък се акцентира върху насилие срещу жени и домашно насилие.
До тук беше само предговорът. Презумпциите, на които се базира конвенцията.
Конвенцията си поставя за цел да защитава жените от всички форми на насилие и дискриминация. Но тя борави с доста широка дефиниция за това кое е насилие и дискриминация.
Член 3 а: „насилие над жени“ се разбира като нарушение на правата на човека и форма на дискриминация срещу жените и означава всички актове на насилие, основано на пола, които водят или е вероятно да доведат до физически, сексуални, психологически или икономически увреждания или страдание за жените, включително заплахи за такива актове, принуда или произволно лишаване от свобода, независимо дали това се случва в обществения или в личния живот;”
повдигам въпроса кое НЕ Е насилие срещу жени.
Конвенцията дефинира пол като социален конструкт, като научена социална роля, а не като биологическа действителност, Член 3 в: „пол“ означава социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете;” – не, пол не означава това. Полът е биологическа характеристика. Тук английският език прави разлика между „sex” и „gender”, като последното е наложено в езика от джендър иделози като нещо отделно от биологичния пол, което е абсолютна измислица (първоначално думата „gender”, впрочем е имала чисто граматическо значение, равнозначно на термина „род“ в българската граматика). Дори и да приемем, че жените са особено уязвими и нуждаещи се от закрила, което се разминава с идеята ми за равноправие и равнопоставеност, и че от приемането на тази конвенция има нужда, защо трябва да приемаме тази, меко казано неконвенционална идея за това какво е „пол“, за да закриляме жените от насилие?
Член 3 г: „насилие над жените, основано на пола“ означава насилие, което е насочено срещу жена, защото тя е жена, или което засяга предимно жените;”
Как се доказва това? Как се доказва, че едно деяние срещу някого е извършено единствено заради неговата полова принадлежност? Има ли въобще някакъв надежден начин това да се докаже в съда? Конвенцията и нейните поддръжници мълчат по този въпрос.
Член 4 точка 3: „Прилагането на разпоредбите на настоящата Конвенция от страните, по-специално мерките за защита на правата на жертвите, трябва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, основана на пол, социален пол, раса, цвят на кожата, език, религия, политически или други убеждения, национален или социален произход, принадлежност към национално малцинство, имуществено състояние, рождение, сексуална ориентация, идентичност, основана на пола, възраст, здравословно състояние, увреждания, семейно положение, статут на мигрант или на бежанец, или друг статут.”
Тук е споменат социален пол, което предполагам в българския текст трябва да означава gender. Много ми е интересно как една конвенция, целяща да се бори с насилието само срещу един пол, няма да дискриминира полово. Не е ли това цялата презумция? Естествено, отговорът е в –
Член 4 точка 4: „Специалните мерки, необходими за превенция и защита на жените срещу насилие, основано на пола, не се приемат за дискриминация по силата на настоящата Конвенция.”
– като сами дефинираме кое е дискриминация и кое не е, както и какво е насилие и какво е пол.
В обобщение, смятам, че конвенцията не трябва да бъде приемана в сегашния вид, защото:
Дефинира пол като социален конструкт, като научена социална роля, а не като биологическа действителност, в което няма никакъв смисъл. Например, по тази дефиниция така и някой, който по рождение е мъж, би могъл да претендира, че е жертва на насилие срещу жени на полова основа.
Дефинира женския пол, какъвто все пак явно съществува, а не е просто социален конструкт, като защитена категория хора, които имат нужда от особена закрила. Така имплицитно се намеква, че жените са „по-слабия“ пол. Ще имаме или равноправие на половете, или не? Няма да го постигнем като третираме жените като по-специална категория жертви. Струва ми се, че самите жени биха били обидени от такова снизходително отношение.
Дефинира женския пол като жертва на насилие, нуждаещ се от закрила, предполагам от някой друг пол, който също сигурно не е социален конструкт, а с точно определени биологични полови признаци.
Предполага създаване на нови държавни, наднационални, европейски органи – още администрация и бюрокрация, напълно ненужни.
Освен на държавни и наднационални бюрократи, отваря „работа“ на неправителствени правозащитни организации и валидира съществуването им, каква изненада, че толкова много от тях подкрепят тази конвенция.
Смислените откъси от конвенцията в голямата си част най-вероятно вече са залегнали в нашето законодателство. Между другото, чудя се каква част от националното ни законодателство е продиктувано от международни споразумения и конвенции. Не виждам и как приемането на тази конвенция ще бъде ефективно в постигането на обявената цел, намаляване на насилието срещу жени. Или поне няма да е по-ефективна от сега действащото законодателство, единствено ще създаде още неефективно законодателство. Тревожа се освен това, че хората, от които зависи ратифицирането на тази конвенция, които ще я гласуват, ще обърнат по-малко внимание, отколкото съм обърнал аз, и тя ще влезе в сила.
В крайна сметка, насилието си е насилие без значение дали е към жени или мъже. Естествено, че трябва да се борим срещу насилието срещу жени и да целим да го елиминираме. Но не трябва в стремежа си да постигнем това да дискриминираме мъжете или да третираме жените жертви на насилие като по-специални жертви. Това е противно на равноправието между половете и обидно за самите жени.
Защото третирайки жените като по-специални жертви, които имат нужда от специално отношение и специално законодателство, за да бъдат защитени, ние ги принизяваме именно до статута на „по-слабия“ пол, от който уж целим да ги избавим. Не е това решението. Решението е просто законите да се прилагат справедливо спрямо всички без значение какъв е техния пол (или раса). Само така ще постигнем равноправие между половете.
Още за четене
Пълен текст на български език на Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, Истанбул, 11.5.2011 г
Пълен текст на Решение № 13 на Конституционния съд, София, 27 юли 2018 г. (обн., ДВ, бр. 65 от 07.08.2018 г.), обявяващо Истанбулската конвенция за противоконституционна.
