Същността на Истанбулската конвенция и как може да й се противопоставим като общество

Време за четене: 3 минути

Приемането на Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, позната и като Истанбулска конвенция, отново бива дискутирана.


Темата за Истанбулската конвенция отново е на дневен ред. И то не само в България, но и в европейския парламент. Европейската комисия наскоро наложи задължителното й ратифициране от всички страни-членки, без значение дали тя противоречи на техните конституции или правителствата им са против.

Решаваме да припомним кои са клаузите и аспектите от Истанбулската конвенция, които повдигат въпроси за ефективността на подобно законодателство и дали наистина ще решава проблеми или би създало нови:

Не е изяснено дали статистиките за домашното насилие въобще са мярка, която да показва ефективността на подобно законодателство. Конвенцията изисква от всяка страна, който я е ратифицирала, поддъжане на статистика за подобно престъпления (член 11, алинея 1а).

От друга страна, доста от защитниците на конвенцията изтъкват като причина за нейната ратификация и прилагане статистически доказаното увеличение на домашното насилие.

В определени страни, в които отдавна е подписана и приложена като законодателство, дори се наблюдава увеличение на нивата на домашно насилие сред нейното приемане. Ето пример със Швеция:

Брой на жертвите на насилие в Швеция от 2011 до 2021 г., по пол. От приемането на Конвенцията през 2011 г., когато броят на случаи на насилие над жени и момичета е бил 35 051 само през 2013 г. е имало намаляване на броя случаи на насилие над жени и момичета. Източник: Statista
Брой на жертвите на насилие в Швеция от 2011 до 2021 г., по пол. От приемането на Конвенцията през 2011 г., когато броят на случаи на насилие над жени и момичета е бил 35 051, само през 2013 г. е имало намаляване на броя случаи на насилие над жени и момичета. Източник: Statista
Конвенцията е подписана от Швеция през 2011 г. Ратифицирана е и влиза в сила през 2014 г.

В член 75-и е обяснени кога влиза в сила. Определено не е след като всички страни членки я ратифицират. Няма как дадена страна да приеме закони и те хем да са приети, хем да не са ефективни и да се изчаква трети страни да приемат подобно законодателство.

  • Член 45 – Санкции и мерки, алинея 2 – “отнемане на родителски права, ако това е единственият начин да се гарантират висшите интереси на детето, които могат да включат безопасността на жертвата”. Тук са възможни злоупотреби. Висшите интереси на детето “могат да включват” безопасността на жертвата. Не са споменати конкретно кои са всички тези висши интереси на детето, само, че могат да включват безопасността на жертвата.
  • Делегирането на функции на държавата на НПО-та може да е опасно. В член 55, алинея 2 се говори за това
  • В този ред на мисли май основната цел на конвенцията е овластяване на експертната група GREVIO за аудит на изпълението на конвенцията, както и НПО-та от гражданския сектор. Вероятно, част от тях са с чисти намерения и имат ресор да разрешават проблеми, но нямам доверие на всички такива (например БХК). Член 8 дори предвижда финансиране на такива НПО-та от държавата.
  • Въпросът за „джендъра“. Мне, това не е просто „бесепарска пропаганда“. Можем да погледнем определението за „пол“ в Член 3.а. В Член 4.3 виждаме пол и социален пол използвани като отделни понятия. Понеже официалните езици на ЕС са английски и френски погледнах в текста на английски как е дефиниран този член. Там още по-ясно си пише, че полът е социален конструкт, а не биологическа функция.
Истанбулската конвенция е един от многото примери за институционализиране на така наречената “джендър идеология”.

Джендър идеологията не е теория на конспирацията. Всъщност, понятието “джендър идеология” е въведено от противниците на тази доктрина, за да не възпиемат реториката на своите идеологически опоненти. Същинското име на мислителите основатели на това движение е квир теория. Накратко, това е линия на мисълта, която предизвиква детерминизма на биологичния пол и твърди, че полът е социален конструкт – поведение наложено външно от обществото, a не биологически обусловено. Мислители като Мишел Фуко, Гейл Рубин и Джудит Бътлър са представители на джендър идеологията.

Основен “носител” на тази линия на мисълта в публичния живот е ЛГБТИ движението. На местна почва то е представено от няколко НПО-та, организатори на “София прайд” – Bilitis, GLAS, БХК, “Действие” и други.

В западна Европа и Северна Америка институционалната подкрепа за ЛГБТИ движението е много по-широка. Няма да се спираме на нея в момента, понеже това е доста широка тема. Голяма подкрепа движението също получава и от множество мегакорпорации, които по време на юни (pride month) променят фирмените си лога с цветовете на дъгата, превърнали се в символ на движението.

Основа теза на ЛГБТИ движението е липсата на права на хората с нестандартна сексуална ориентация.

Лично, поставям под въпрос тяхната маргинализация и липса на подкрепа на местна почва поради подкрепата за София прайд от няколко посолства на други държави. Друг пример затова е подкрепата на травестит шоу в бар “Steps” в центъра на София. Тази проява получи близо 100 000 лева от държавен фонд „Култура“. Изпълнителният директор на Национален фонд “Култура” Сава Драгунчев коментира случая с разхищението на публични средства, че „има дадености от ЕС, с които е нужно да се съобразяваме“.

Като контрапункт гражданите, които не сме съгласни с институционализацията на тази идеология, можем да се противопоставим като подкрепим предстоящото шествие на “Месец на семейството” на 17-ти юни в град София. Смятам, че е добре да споменем и няколкото консервативни НПО-та като “РОД Интернешънъл”, Асоциация “Общество и ценности” и Фондация “Искам бебе”.


Още по темата

Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, пълен текст на български език, сайт на Съвета на Европа

Дело № 3/ 2018 г. на Конституционния съд на Република България, сайт на Конституционния съд

Сподели
Цветомир Денчев
Цветомир Денчев

Цветомир Денчев е програмист с многогодишен международен опит с множество технологии.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.