Икономическите уроци, които отказваме да научим

Бездомник, САЩ, криза, коронавирус, наем
Време за четене: 5 минути

Снимка: Nathan Dumlao, Unsplash

Мерките на правителствата в целия западен свят и намесата им в икономиките с цел борба с невидимия и неуловим враг със сигурност не са оставили ничий бюджет незасегнат. Американската медия VOX, клоняща вляво, публикува материал, разглеждащ как затварянето на американската икономика се отразява на способността на американските наематели да плащат наемите на жилищата си – и целта му е да ни натъжи и ядоса, провокирайки ни да подкрепим нова доза леви политики.

Този репортаж, освен че се оказва скрита реклама за кампанията на Джо Байдън за президентските избори в САЩ (дано докато бъде публикуван този материал Джо Байдън вече да е изгубил тези избори), представя проблема по начин, целящ да провокира емоционална реакция с тъжни лични истории и с характерния за тази медия мек глас на диктора се опита да прокара манипулация за това как републиканските законодатели са се опитали да затруднят получаването на осигурени от правителството помощи за останалите без работа в следствие на мерките за ограничаване на разпространението на коронавируса. В действителност демократите бяха поставили собствени политически условия, за да може помощите да достигнат до американците, за които са предвидени.

Западът отказва да си научи вековни икономически уроци. Икономистът Лудвиг фон Мизес в книгата „Критика на интервенционизма“ вече е описал всички причини, поради които повечето държавна намеса в икономиката не води до нищо добро.

Какъв е източникът на проблема?

Редица големи и малки бизнеси бяха принудени да спрат да работят като част от правителствените мерки за справяне с коронавирусната пандемия, не само в САЩ, но и навсякъде по цивилизования свят, като и България не беше изключение. Няма спор, че икономическите последствия от мерките, особено ако действаха по-дълго, щяха да имат по-негативен ефект върху човешките животи от вируса. Ако не сте на същото мнение, не мога да ви помогна. Твърдящите, че поставяме икономиката над човешки животи, отказват да разберат, че икономиката се състои от човешки животи, и че човешки животи зависят от икономиката. Например 7 милиарда човешки живота зависят от 60 хиляди кораба, и без морския транспорт половината свят би умрял от студ, другата половина от глад. Транспортният сектор, по принцип тежко регулиран и взет на прицел от борците с климатичните промени, беше ударен от мерките.

Икономическите проблеми са в следствие на мерките – на намесата на държавите в икономиките. Ударените от мерките икономически субекти – индивиди и предприятия – очакваха държавите да ги компенсират по някакъв начин за това, че бяха оставени без възможност да работят, да получават доходи, и да покриват разходите си. Да очакваме държавни мерки и държавна намеса в икономиката да ни спаси от последствията от последните държавни мерки и намеса в икономиката е равносилно на това когато вече сме болни от хепатит, да си прелеем заразена с ХИВ кръв. Когато чуете „намеса на държавата в икономиката”, опитайте се да не си представяте нещо абстрактно, ами намеса на държавата във вашия личен живот. Когато държавата ви казва какво можете и не можете да правите, тя прави точно това. Не можем да оставим държавата да се разпорежда с нас, да ни казва къде да ходим, с кого да се срещаме, и какво да носим, а в резултат на коронавирусната пандемия разрешихме на държавата да прави именно това. Трябва да се радваме, че държавата се оказа некомпетентна, непоследователна в решенията си, и неспособна да решава проблеми. Това е по-добре от варианта, в който компетентна държава използва властта, която сме ѝ преотстъпили, за да ни опресира. Всяка криза ще бъде използвана от държавите като предтекст за разширяване на властта им, с обещанието, че могат да менажират и преодолеят кризата, ако само се откажем от малко свобода.

КОЙ ЩЕ НИ ДАДЕ ПАРИ?

Можем ли да опростим наемите на тези, които изпитват затруднения с плащането на наемите? Неспособността им да си обслужват разходите следствие ли е от собствени решения, избори, поведение, начин на живот? Следствие ли е от икономическата им и финансовата им грамотност? Финансовото и икономическо състояние на масите е следствие от финансовата им и икономическа грамотност. Колко имат заделени средства за кризисни ситуации, пари за черни дни?

Можем ли да опростим наемите на хората, които не могат да платят? Наемодателите, които често също зависят от този доход, или разчитат на него за допълване на други доходи, се намират в същата икономическа ситуация. Ако имат работа или други доходи, те е също толкова вероятно да са били засегнати, колкото доходите на наемателите им. Наемодателите как ще покриват собствените си разходи, ако наемателите им не си плащат? Внезапно и те ще се окажат нуждаещи се, и някой ще трябва и тях да компенсира.

Как кой? Държавата, много ясно

Държавата ще плати на наемодателите наемите, които затруднените наематели не могат да платят. След като държавните мерки са причината наемателите да не могат да си платят наемите, сега държавата ще предприеме нови мерки, за да могат наемателите да си платят наемите. В България също не оставаме назад и държавата поема част от дължимия на общините данък от таксиметровия бизнес.

Мизес би ни припомнил, че наливането на нови пари в един пазар обезценява вече наличните, както и новоналятите пари в този пазар, и като следствие на това са необходими повече пари, за да се закупят стоки и услуги на този пазар. С други думи, гадните рентиери ще се възползват от факта, че държавата плаща, и ще вдигнат цените на наемите. Не само на нуждаещите се, но и на хората, които сами успяват да обслужват наемите си. Кръгът на нуждаещите се ще се разшири. Междувременно тези, които все още успяват да работят, и да плащат вече увеличените си наеми, ще си задават въпроса защо и данъците им се увеличават, за да се плащат наемите на други хора, които не могат да си ги позволят, защото са оставени без работа, защото държавата гони вирус и взима мерки, и за това държавата взима мерки, за да не бъдат изгонени хора на улицата, докато тя гони вируса. Етикетирането на нещо – стока или услуга – като „човешко право“ не го имунизира от недостиг и от ценови сигнали и пазарни реакции. Тук държавата може да контрира алчните рентиери, като наложи ценови контрол, като постави таван на наемите. Това води след себе си цял набор нови проблеми, които пак трябва да бъдат решени по някакъв начин, някой трябва да вземе мерки, за да ги реши.

Мерки за справяне с последствията от мерките за справяне с последствията от мерките за справяне с последствията от мерките за…

Ние сме на всеки километър, и така до края на света.

Това не е затворен кръг, защото затвореният кръг не отива никъде. Това е спускане по наклон на увеличаващ се държавен контрол върху икономиката (личния ви живот) до достигане на дъното.

Намеси ли се държавата един път в икономиката (припомням – в личния ви живот), това ще има последствия, не винаги желани. За да се справи с нежеланите последствия от собствената си намеса в икономиката (и в личния ви живот), ще трябва пак да се намеси в икономиката (досещате се – в личния ви живот), и така нататък ad infinitum. Макар че не съвсем до безкрай, тази траектория има своя предел. Малко контрол плюс още малко контрол плюс още малко контрол води до тотален държавен контрол върху икономиката, върху вашия живот. Води до централно планирана икономика. Ако това за вас е приемливо състояние, аз не мога да ви помогна. Знаем това как свършва, ние и нашите родители сме го видяли и изпитали.

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.