Чували ли сте някога за Родезия? Родезия е бивша непризната държава в Африка, която днес е позната на света под името Зимбабве. Организацията на обединените нации и по-голямата част от света й отказаха суверенитет заради отказа да се даде право на всеобщо гласуване.
Политическото устройство на Родезия
Регистрираните гласоподаватели по онова време са предимно бели поради квалифицирания избирателен вот, според който право на глас имат само тези, които отговарят на определени финансови, образователни и имуществени стандарти. Правото на глас не е било отказано на расова основа, тъй като чернокожите са можели да гласуват, имали са представителство в парламента и са съставлявали по-голямата част от войниците в родезийските сили за сигурност.
По това време чернокожите в Родезия имат един от най-високите стандарти на живот в Африка. Управлението на страната от бяло малцинство обаче е било смятано от света за твърде противоречиво и върху Родезия е наложено ембарго, като страната не получава почти никаква външна подкрепа.
През юли 1964 г. подкрепяната от комунистите политическа фракция ZANLA убива служител на Родезийския фронт и така започва кървавата гражданска война. Двете основни фракции, които се противопоставят на родезийското правителство, са ZANLA (Zimbabwe African National Liberation Army, Африканска армия за национално освобождение на Зимбабве), подкрепяна от Китай, и ZIPRA (Zimbabwe People’s Revolutionary Army, Зимбабвийска народна революционна армия), подкрепяна от САЩ.
Интересно е да се отбележи, че към този момент китайската карта на Кисинджър от 1971 г. още не е направила двете страни съюзници срещу СССР. В Африка обаче интересите им срещу младата бяла република се припокриват и така Вашингтон и Пекин стават де факто съюзници.
Целият свят срещу малка Родезия
И двете групировки действат от бази в съседната вече освободила се от британска колониална власт Замбия, а по-късно и от Мозамбик, получил по-късно независимост от Португалия. Те започват партизански нападения срещу родезийски цивилни и военни обекти. Конфликтът ескалира след обявяването на независимостта през 1965 г. и са наложени санкции, които възпрепятстват родезийските сили за сигурност да се борят с комунистическите партизани, подкрепяни две ядрени суперсили.
След като преговорите с правителството на Обединеното кралство не довеждат до споразумение, Иън Смит (Ian Smith) и Родезийският фронт започват преобразуването на Родезия в република, а на 2 март 1970 г. Смит обявява Република Родезия в опит да получи международно признание.
Новата конституция премахва британския монарх и въвежда президент като държавен глава. В нея има и многорасов сенат и избирателен механизъм, при който броят на чернокожите депутати ще се увеличава пропорционално на размера на данъците върху доходите, плащани от чернокожите граждани. Дори тези разумни отстъпки обаче не са достатъчни за комунистите, които не спират партизанската си война.

Уменията на родезийската армия срещу партизаните
През 1972 г. войната в Родезия започва да се разгаря истински. Нападенията над ферми и бруталните убийства на цивилни граждани от страна на чернокожото националистическо/комунистическо движение ZANLA стават все по-интензивни. Родезийските военни реагират с „тактиката на огнената сила“ (fireforce), която се оказва изключително ефективна с малко жертви за родезийските сили.
Тактиката Fireforce е вариант за вертикално обкръжаване на цел от хеликоптерна и парашутна пехота, и е разработена от Родезийските сили за сигурност специално за водене на партизанска война. Мисиите на огневите сили за борба с бунтовниците са предназначени за залавяне и ликвидиране на бунтовниците от ZANLA и ZIPRA, преди да успеят да избягат отвъд границата.
Въпреки нововъведенията и високата дисциплина и ефективност на армията, тенденцията започва да се обръща срещу родезийците. Причина за това е падането от власт в Португалия на приятелски настроения режим на Estado Novo на Антониу Салазар , а източните територии на Родезия вече са обсадени от терористични сили, действащи от новия фронт в Мозамбик.
Докато целият западен свят гледа безучастно на тази битка за оцеляване, Родезия се сражава на повече от един фронт срещу подкрепяните от комунистите сили в продължение на 15 години, като през целия конфликт има сериозни логистични проблеми поради международното ембарго, наложено на страната.

Бившият главнокомандващ на НАТО, генерал сър Уолтър Уолкър (Walter Walker), описва родезийските войници като „най-твърдата сила за борба с партизаните в света“. В писмо до вестник The London Times той заявява: „Родезийската армия никога няма да бъде победена на терен от терористи или дори от много по-усъвършенстван враг“. Родезийските сили за сигурност са смятани за едни от най-добрите бойни единици в света, както съобщава списание Time през 1977 г. и военните историци.
Компромисът и падението на Родезия
С изострянето на конфликта Смит вижда компромисът като единственото решение за спиране на нападенията и през 1979 г. вътрешно споразумение за постигане на мир печели 85% от гласовете на белите. Така епископ Абел Музорева (Abel Muzorewa) става първият чернокож министър-председател на Родезия. Дори и това не е достатъчно за комунистите.
Робърт Мугабе, лидерът на комунистическите сили ZANLA, обявява споразумението за фарс и родезийският конфликт продължава до споразумението с Великобритания в Ланкастър-Хаус.
По силата на това споразумение Родезия временно е сведена до колониална власт и са проведени нови избори под британски контрол. Британските наблюдатели на изборите съобщават за масово сплашване от страна на силите на ZANLA по време на гласуването. Затова не е изненадващо, че партията на Робърт Мугабе ZANU-PF печели мнозинство – 57 от 80 места за чернокожи, а дясната консервативна партия Rhodesian Front печели всички 20 места за бели.
След изборите по около 1000 родезийски бели започват да напускат страната всяка седмица, докато почти не остават такива. През следващите десетилетия много от белите фермери, които са притежавали земя и са осигурявали по-голямата част от хранителните запаси на страната, са убити брутално.
Родезия е преименувана на Зимбабве, а икономическият растеж и просперитетът на страната намаляват поради корупцията и марксистката политика на Мугабе.
Известна преди като Хлебната кошница на Африка, Зимбабве не може да изхранва дори собственото си население и е нетен вносител на храни. Страната е и абсолютен рекордьор в човешката история по най-висока отчетена инфлация някога.
Според вестник New Zimbabwean press правителството на Робърт Мугабе пряко или косвено е причинило смъртта на над 3 милиона зимбабвийци през 37-те години, в които той е министър-председател, докато не е свален през 2017 г. Зимбабве се смята за провалена държава по всички показатели, а Родезия остава политически некоректен и често непознат период от африканската история.
Библиография
Конституцията на Родезия, Rhodesian Democracy and the 1965 Independence Constitution, https://www.rhodesia.me.uk
Текст на Конституцията на Родезия, https://dissentingradical.files.wordpress.com, последно достъпно на 16.01.2023 г.
Rhodesia: Unilateral Declaration of Independence Documents, 1965, Prime Minister Ian Smith: Announcement of Unilateral Declaration of Independence, November 11, 1965
Zimbabwe seized white farmers’ land. Now some are being invited back., Kevin Sieff, Washington Post, 14 септември 2015 г.
Postcard From Zimbabwe, Nicolas Kristof, The New York Times, 4 август 2010 г.
For White Rule In Rhodesia, Alexander Harrison, The New York Times, 10 август 1976 г.
Zimbabweans have ‘shortest lives’, BBC, 8 април 2006 г.
Ian Smith has sadly been proved right, Graham Boynton, The Telegraph, 22 ноември 2007
Документален филм за Родезия – Безстрашната Родезия (Rhodesia Unafraid)