Снимка: Steve Harvey, Unsplash
В София сме уж много десни, уж сме най-десният град в страната, не сме допускали кмет на БСП да вземе властта от падането на режима насам, а последните години имаме издигнати нови паметници на комунистически дейци. Как и защо става това?
Наскоро районният кмет на „Изгрев“, независим на теория, а на практика подкрепен от БСП д-р Делян Георгиев разреши да бъде възстановена съборената в началото на 90-те години паметна плоча на Петимата от РМС. Будни наши съграждани бързо поправиха това действие с чук и плочата вече не е цяла, но фактът остава – това не е нито първият такъв паметник, който бива издигнат или възстановен, нито ще е последният.
Подобни паметници непрекъснато се появяват и то не само в София, а из цялата ни страна. Някъде съпротивата срещу тях е успешна – какъвто бе случаят с идеята за вдигане на паметник на комунистическия генерал Атанас Семерджиев (спряна, впрочем, защото „Война и мир“ първи се разшумяхме предварително), другаде манифестацията на комунизма не бива спряна. Но по тези поводи винаги трябва да се говори, а когато е наложително – и да се действа със законни и други средства.
Емблематичен пример за това е новата костница от 2016 г. в квартал Княжево на мястото, където са препогребани 14 съветски войници. Част от тези 14 войници са починали от раните си, получени при окупацията на Румъния, а останалите – в автомобилна катастрофа. Най-добре би било телата на тези войници да бъдат изпратени в Русия, правоприемника на СССР, а не да бъдат почитани, още повече като освободители.
Имаме и много такива случаи из страната – нова паметна плоча на съветски войници, вдигната в Батановци. Родовата памет на бащиния ми род пази спомена защо тези войници са починали – разстреляни като крадци и изнасилвачи от собствените си офицери, само за да бъдат реабилитирани 70 години по-късно от пропагандата като „герои-освободители от фашизма“.
Аз лично не мога да понеса подобна обида. Нови плочи и паметници, както и събития в чест на български и съветски комунистически дейци им в цялата страна, старите пък се пазят, поддържат и лъскат повече, отколкото нашите паметници на войниците, загинали във войните от миналия век.

Каквото и да си говорим, паметниците маркират територия и именно те разказват историята ни. Докато ние, като общество, не се съгласим, че окупацията на страната ни от Червената армия и наложената със сила отвън система на комунизъм е нещо вредно, лошо, анти-българско – заради загубения суверенитет, заради лагерите, заради дебългаризацията на македонските ни събратя от двете страни на границата, отказването от защитата на българите зад граница, заради почти прекършения ни дух като народ – такива паметници ще се вдигат и ще поддържат налагания 45 години мит.
Целия ми коментар по въпроса с паметника на ремсистите от Студио 18 в телевизия СКАТ можете да видите тук:
Паметници рушат доколкото ми е известно вандалите, хулиганите, талибаните, ИДИЛ-ците… Срам е да призовавете за подобни разрушения.
Дясното не е да руши. По този начин, с посегателства над паметници, вие отвращаване българския народ от десните партии.
По конституция всеки би могъл да си прави и да се покланя пред паметта на загиналите от ляв и десен терор, с идеята доброта да замества отмъщението и хармония конфликтите.
Толкова ли няма по-градивна полоса на вашите действия, че се радвате на счупени паметници. Жалко е за самите вас.