Протестиращи поискаха български паметник вместо МОЧА в центъра на София.
От години в София се провеждат събития, искащи демонтирането на позорния Монумент на окупаторската Червена армия. И тази година стотици българи, с различни политически възгледи, се събрахме и поискахме най-после тази историческа лъжа да бъде премахната и на нейно място да се издигне голям, красив паметник на българи.
София, за съжаление, носи твърде много следи от продължилото 45 години комунистическо управление. Въпреки немалкото върнати стари имена на улици и площади и демонтирането на редица комунистически монументи – например, Мавзолея на Георги Димитров или паметника на Владимир Ленин (кой днес го помни?), в хубавия ни град продължава да изобилства от тотеми. Група граждани решихме, че е крайно време това да спре.
Първата ни цел беше да се организираме за Черният 9 септември – дата, която е еднозначно лоша за България, българския народ, икономика, култура, демография, която закопава за десетилетия стремежа за обединение на българския народ и изоставя събратята ни в Македония, Западните покрайнини, Беломорието.
За събитието, на която ни беше ясно, че ще има събрани комунисти, русофили и прочие безродници, тази година положихме големи усилия да съберем на едно място различни хора, с различни политически възгледи, обединени от едната кауза – декомунизация и премахване на съветските паметници, заменяйки ги с красиви български такива. Преглътнаха се егота и резултатът не закъсня.
Подготовката
Преди самото събитие активисти започнаха от по-малък паметник. В квартал „Хаджи Димитър“ в София се намира малък каменен тотем, прославящ успехите на комунистическата партия и нейните дейци. За сметка на това, националният герой, дал живота си за свободата си, на когото е кръстен самият квартал, не е почетен подобаващо. И бързо бе намерено решение – вместо петолъчка – паметна плоча на Хаджи Димитър и боядисване в цветовете на българското знаме. Вижте колко по-добре изглежда крайният резултат:
В следващите часове преди 9 септември активисти разлепиха стикери и опънаха транспаранти на ключови места из града, за да привлекат внимание към проблема.
Самото събитие, искащо български паметник
Дойде самият 9 септември. На събитието, насрочено за 20:00 часа се събраха стотици хора. Имаше представители на много и различни организации – БНС, ВМРО, НФСБ, ГЕРБ, Демократична България.
Мнозина от хората, които присъстваха, не бяха съгласни по този или онзи въпрос или дори бяха в доста усложнени отношения – но, за тяхна чест, преглътнаха личните си дрязги и се обединиха около общата цел – демонтирането на Монумента.
Опънахме няколко големи транспаранта – „Искаме български паметник!“ и „Декомунизация – сега!“. Няколко човека говорихме пред събралото се множество, сред които бях и аз. Позволих си да припомня историята на монумента – кога е издигнат, защо е толкова голям, каква е неговата цел – да смазва самочувствието ни и да спира желанията за бунт сред българите, противници на комунистическата власт.
Паметникът е вдигнат в този си вид, след като БКП най-после успява да сломи с огромни усилия съпротивата на горяните.
Горяните са били антикомунисти, действащи с оръжие в България от 1944 чак до 1953 г. Забравени от настоящите българи, изключително незаслужено, те заслужават да влязат в нашето ежедневие, а паметниците на убийците им трябва да бъдат свалени.
Следващата реч беше на Пламен Димитров от БНС, който сподели за зверствата на Червената армия – убийства, изнасилвания, погроми над цивилно население. Все добре документирани исторически факти, които обаче биват сериозно неглижирани от обществената дискусия и благодарение на липсата на достатъчно паметници и достатъчно адекватни учебници по история за дадения период.
Срещу нас, искащите български паметник в българската столица, стояха група активисти на БСП, Възраждане, българския клон на русофилския клуб „Нощни вълци“, както и други русофилски организации. Въпреки че вееха знамена със сърп и чук и въпреки че на ръководителя на полицията бе прочетен Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, който е действащ, полицията категорично отказа да спази закона, за пореден път и не взе никакви мерки. Въпреки това, както и на 9 май тази година, русофилите претърпяха ужасен крах и само и единствено наличието на огромна полицейска защита ги предпази от това да бъдат прогонени.
Какво може да има на мястото на този паметник?
Предложенията какво да се прави с паметника са много. Най-очевидното е да бъде взривен и заравнен със земята. За съжаление, колкото и да бъде красива подобна гледка, това няма да е ефективно. Монументът, макар и лъжовен, е силен символ и простото му премахване няма да е достатъчно, за да се премахне силата на символа.
Както припомних историята на два подобни паметника – Мавзолея и статуята на Ленин, силата на символа остава и десетилетия по-късно. Макар и взривен зрелищно на 21 август 1999 г. от правителството на ОДС и ръководено лично от Евгений Бакърджиев, и до днес мнозина наричат мястото „Мавзолея“ – защото там няма нищо друго, освен една гола поляна. За разлика от този опит, днес никой, дори и възрастните софиянци, не помни къде и дали изобщо е имало паметник на Ленин.
Впрочем, неговата скулптура не е разрушена, а само демонтирана и се намира в Музея на изкуството от периода на социализма. А причината никой да не помни изобщо неговото съществуване е проста – на същото място е издигнат друг, голям, красив, висок символ на София. Да, говоря за 26-метровата статуя на света София, дело на скулптора Георги Чапкънов и арх. Станислав Константинов.
Така че, ако искаме не просто да демонтираме и премахнем паметника, а тотално да изчистим от нашето съзнание изобщо неговото съществуване, той трябва да бъде заместен от сходна по големина и емоционална сила композиция. За щастие, имаме прекрасен пример, който бихме могли да последваме – площада на Героите, намиращ се в унгарската столица Будапеща
Централен елемент на Площада на героите и забележителност на Будапеща е Мемориалът на хилядолетието (унгарски: Millenáriumi Emlékmű, превеждан също като Паметник на хилядолетието).
Строежът му започва през 1896 г. в чест на хилядната годишнина от завладяването на Карпатския басейн от унгарците и основаването на унгарската държава през 896 г. Строежът е завършен в по-голямата си част през 1900 г., когато площадът получава своето име. Четирите алегорични скулптури са добавени през 1906 г. Монументът като цяло в общи линии изглежда така, както изглежда днес, с изключение на статуите на кралете, които са били подменени.
Когато паметникът е първоначално издигнат, Унгария още е била част от Австро-Унгарската империя и затова последните пет места за статуи в лявата част на колонадата са запазени за членове на управляващата династия Хабсбурги. Паметникът е повреден по време на Втората световна война и при възстановяването му Хабсбургите са заменени със сегашните фигури на унгарски герои.
И, естественото нещо, което можем да предложим ние, е паметникът да не бъде разрушаван, а да бъде ремоделиран. Да бъдат свалени всички метални статуи на съветски войници, балерефите с Октомврийската революция и битките от Втората световна война, да бъдат махнати венците, и на тяхно място да бъдат издигнати поредица от статуи на български владетели, герои, учени.
Давам само няколко примера за велики личности, които към днешна дата нямат паметник в София – хан Аспарух, хан Тервел, хан Крум, княз Борис I, цар Симеон Велики, Кракра Пернишки, цар Калоян, цар Иван Асен II, Петър Парчевич, Иван Денгооклу, Георги Раковски, Захари Стоянов, Димитър и Константин Миладинови, Георги Търпана и горяните и още много.
Вярвам, че много скоро ще се намери политическата воля комунистическият тотем да остане в историята като бележка под линия.
