Защо Велинград слага паметна плоча на комунистически генерал?

 Двамата най-важни ръководители на българската армия по време на комунистическата диктатура ген. Атанас Семерджиев (вляво) и ген. Добри Джуров (вдясно).

Идеологията на големите политически партии в България никога не е била силна страна, нито пък дословното спазване на законите. Нека сега да видим един пресен случай на погазване на българския закон и на обикновения човешки морал.

Общинският съвет на град Велинград единодушно реши да вдигна паметна плоча на партизанина, комунистически генерал и бивш вицепрезидент Атанас Семерджиев.

С Решение №199/31.05.2018г. Общинският съвет на Велинград разреши да се постави паметна плоча за родната къща на ген. Атанас Семерджиев. В общинския съвет има 29 общински съветници, като водещи са партия ГЕРБ с 10 съветника, ДПС – с 4, БСП – с 3, а останалите са на местни формирования. С това си решение да издигнат паметник на висш участник в режима на БКП общинският съвет нарушава Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен, в сила от 5 май 2000 г.

Кой е ген. Атанас Семерджиев?

Той заема поста началник на генералния щаб на българската армия през периода 1962 и 1989 г. по времето на комунистическата диктатура, член на ЦК на БКП за същия период и заместник-министър на народната отбрана (1966 – 1989). Заема на такива висши постове в тоталитарната държава, която извършва престъпления срещу българския народ като насилствената колективизация, унищожила българското стопанство, смазването на горяните, насилствената македонизация, открадването и  силното ограничаване на частната собственост на българските граждани, унищожаването на опозицията и родолюбиви организации, създаването и поддържането на система от концлагери, участието в смазването на Пражката пролет, провеждането на Възродителния процес и още множество други престъпления. Като висша фигура в този анти-човешки и анти-български режим, генерал Семерджиев носи пълна отговорност за своите действия.

Естествено, след промените той и партията му се опитват да скрият следите за своите деяния.

Самият той е агент на Държавна сигурност и главно действащо лице в унищожаването на уликите. През 1992 г. прокуратурата започва разследване за унищожаване на досиета на комунистическата Държавна сигурност срещу генерал Семерджиев и началника на Трети отдел („Архиви“) на ДС генерал Нанка Серкеджиева. Започва дело по обвинения, че в качеството си на вътрешен министър Атанас Семерджиев е наредил унищожаването на 134 102 агентурни дела.

Повод за това е строго секретна от особена важност докладна записка № ІV – 68 от заместник-министъра ген. л-т Ст. Савов, която е изготвена от отдел „Архиви“ и утвърдена от генерал Семерджиев като министър на вътрешните работи. В нея се предлага поради усложнена политическа и оперативна обстановка, от делата на изключената агентура да се унищожат работните дела на чужди граждани, както и личните и работни дела на секретни сътрудници – български граждани.

За унищожените дела да се изготвят формализирани картони-заместители без имена, а само с псевдоними и регистрационен номер, които да се микрофилмират. Преструктурирането да създаде резервен фонд, в който да се запазят всички важни документи под ръководството на ген. Нанка Серкеджиева като шеф на отдел „Архиви“. Фондът е изнесен в секретен обект на МВР далеч от София.

Десет години по-късно, на 11 април 2002 г. Върховният касационен съд налага на генерал Семерджиев присъда лишаване от свобода за 4 години и 6 месеца, а на ген. Серкеджиева – 2 години, при общ режим на изтърпяване.

Двамата са признати за виновни за злоупотреба с власт и превишаване на служебните им правомощия, заради унищожаването на 144 235 досиета през 1990 г.

Семерджиев е поставен под домашен арест, който продължава две години и половина, след което мярката е заменена с подписка и парична гаранция. Обжалват и Върховният съд установява, че произнесените присъди са плод на политическа преднамереност и са юридически несъстоятелни. През 2003 г. присъдата е отменена, делото е върнато на прокуратурата за доразследване и не е вкарано повече в съда. Новата мярка за неотклонение е снета през пролетта на 2005 г., а през 2006 г. делото окончателно е прекратено.

Ако и той, подобно на мнозина висши представители на комунистическата номенклатура така и да не бяха осъдени от съда, както заслужават, то нека поне историята да ги осъди на забрава. Нека не допускаме издигането на нови капища на престъпния режим на БКП днес!