Защо Велинград слага паметна плоча на комунистически генерал?

Време за четене: 3 минути

Идеологията на големите политически партии в България никога не е била силна страна, нито пък дословното спазване на законите. Нека сега да видим един пресен случай на погазване на българския закон и на обикновения човешки морал.

Общинският съвет на град Велинград единодушно реши да вдигна паметна плоча на партизанина, комунистически генерал и бивш вицепрезидент Атанас Семерджиев.

С Решение №199/31.05.2018г. Общинският съвет на Велинград разреши да се постави паметна плоча за родната къща на ген. Атанас Семерджиев. В общинския съвет има 29 общински съветници, като водещи са партия ГЕРБ с 10 съветника, ДПС – с 4, БСП – с 3, а останалите са на местни формирования. С това си решение да издигнат паметник на висш участник в режима на БКП общинският съвет нарушава Закона за обявяване на комунистическия режим на комунистическия режим за престъпен, в сила от 5 май 2000 г.

Кой е Атанас Семерджиев?

Той заема поста началник на генералния щаб на българската армия през периода 1962 и 1989 г. по времето на комунистическата диктатура, член на ЦК на БКП за същия период и заместник-министър на народната отбрана (1966 – 1989). Заема на такива висши постове в тоталитарната държава, която извършва престъпления срещу българския народ като насилствената колективизация, унищожила българското стопанство, смазването на горяните, насилствената македонизация, открадването и  силното ограничаване на частната собственост на българските граждани, унищожаването на опозицията и родолюбиви организации, създаването и поддържането на система от концлагери, участието в смазването на Пражката пролет, провеждането на Възродителния процес и още множество други престъпления. Като висша фигура в този анти-човешки и анти-български режим, генерал Семерджиев носи пълна отговорност за своите действия.

s_Fidel_Kastro.png
Атанас Семерджиев и кубинския диктатор Фидел Кастро.

Естествено, след промените той и партията му се опитват да скрият следите за своите деяния. Самият той е агент на Държавна сигурност и главно действащо лице в унищожаването на уликите. През 1992 г. прокуратурата започва разследване за унищожаване на досиета на комунистическата Държавна сигурност срещу генерал Семерджиев и началника на Трети отдел („Архиви“) на ДС генерал Нанка Серкеджиева. Започва дело по обвинения, че в качеството си на вътрешен министър Атанас Семерджиев е наредил унищожаването на 134 102 агентурни дела.

Повод за това е строго секретна от особена важност докладна записка № ІV – 68 от заместник-министъра ген. л-т Ст. Савов, която е изготвена от отдел „Архиви“ и утвърдена от генерал Семерджиев като министър на вътрешните работи. В нея се предлага поради усложнена политическа и оперативна обстановка, от делата на изключената агентура да се унищожат работните дела на чужди граждани, както и личните и работни дела на секретни сътрудници – български граждани. За унищожените дела да се изготвят формализирани картони-заместители без имена, а само с псевдоними и регистрационен номер, които да се микрофилмират. Преструктурирането да създаде резервен фонд, в който да се запазят всички важни документи под ръководството на ген. Нанка Серкеджиева като шеф на отдел „Архиви“. Фондът е изнесен в секретен обект на МВР далеч от София.

Десет години по-късно, на 11 април 2002 г. Върховният касационен съд налага на генерал Семерджиев присъда лишаване от свобода за 4 години и 6 месеца, а на ген. Серкеджиева – 2 години, при общ режим на изтърпяване Двамата са признати за виновни за злоупотреба с власт и превишаване на служебните им правомощия, заради унищожаването на 144 235 досиета през 1990 г. Семерджиев е поставен под домашен арест, който продължава две години и половина, след което мярката е заменена с подписка и парична гаранция. Обжалват и Върховният съд установява, че произнесените присъди са плод на политическа преднамереност и са юридически несъстоятелни. През 2003 г. присъдата е отменена, делото е върнато на прокуратурата за доразследване и не е вкарано повече в съда. Новата мярка за неотклонение е снета през пролетта на 2005 г., а през 2006 г. делото окончателно е прекратено.

Ако и той, подобно на мнозина висши представители на комунистическата номенклатура така и да не бяха осъдени от съда, както заслужават, то нека поне историята да ги осъди на забрава. Нека не допускаме издигането на нови капища на престъпния режим на БКП днес!

Facebook Comments Box

5 Comments

  1. Браво,хубав пост и все пак,няма по нагла от тази мерска и долна комунистическа постъпка!!!

  2. Архивите се пазят в КОЛХОЗНАТА КОЧИНА на Лубянка 🙂
    А (Б)ОКЛУЦИТЕ, не трябва да разполагат с тях, за да не се опъват, като ги „управляват“ и да ядат свинските лайна с кеф 🙂

    1. Браво Асене, браво за хубавото и правилно мислене, ако не бе тази кочина, където ни е целият архив/окл.2.5влакови композиции с златото и царските неща/ сега българската история, щеше да бие наред цял свят по всички направления, но не ни дават и не им изнася!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.