Как да спасим „Марица-Изток“?

Време за четене: 4 минути

Зелената сделка на Европейския съюз вещае края на настоящия вид на ключов за българската енергетика сектор – а именно въглищните ТЕЦ „Марица-Изток“. Тези „зелени“ политики ще направят българската енергетика безкрайно крехка, разчитайки основно на възобновяеми източници, ще доведат до ръст на цената на електрическата енергия, а и ще оставят десетки хиляди български граждани без работа.

Тъй като намираме за изключително важно състоянието на енергийния сектор, публикуваме интервю на фейсбук страницата „Хората на Гълъбово“ относно един проект, целящ да спаси и възроди този сектор.

---

Разговор с Йордан Янков, ръководител екип NUCLEON

Йордан Янков: Проектът е замислен от специалисти, работещи в различни енергийни и индустриални сектори. „Нуклеон Консултинг” е основан от бившия изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй“ Йордан Йорданов и обединява водещи експерти в областта на ядрената енергетика. Специалистите на Дак-Консулт, водени от проф. Иван Марков, познават отлично мините и ТЕЦ-овете в Марица-Изток. Учени от Института по инженерна химия към БАН, водени от проф. Люцкан Люцканов ще отговарят за химичните производства. Инж. Светлозар Златков, притежаващ собствена доказана технология за газификация на биомаса и въглища, ще ни консултира за планираната индустриална газификация на въглищата в региона.

Предвиждаме изграждане на Индустриален Комплекс Марица-Изток, който ще включва мините, въглищните централи от региона, фотоволтаични мощности, химични заводи и ядрени малки модулни реактори. Ще се реализира поетапно в рамките на десет години.

Първият етап включва изграждането на около 6000 MW фотоволтаични мощности, чиято енергия обаче няма да се подава към електроенергийната система, а изцяло ще захранва химични заводи за производството на различни видове химични продукти с висока добавена стойност. Заводите ще използват част от въглеродните емисии на въглищните централи. Приходите от продажбата на химичните продукти ще бъдат достатъчни за покриване разходите на централите за въглеродни емисии и генериране на печалба. Това е целта на този първи етап – да се запазят централите и мините, без да е необходимо да се субсидират пряко или косвено от енергийната система на страната, както и да се запазят работните места в региона.

Към края на това десетилетие планираме разполагането на завод за газификация на въглища, както и разполагането на Малки Модулни Реактори (ММР) с обща нетна инсталирана мощност от 5760 MW. По този начин въглищните централи ще произвеждат само необходимото за химичните производства количество въглероден диоксид при производството на примерно около 5 млн. МВтч на година, а тяхната роля за електроенергийната система на страната ще се поеме от част от ядрените мощности, които ще доставят (заедно с ВЕИ-тата) и евтина и беземисионна енергия на химичните заводи.

Комплексът за газификация ще консумира необходимите количества въглища за да не затворят мините, като в същото време ще произвежда повече от половината природен газ, който се консумира в страната ни за година. Комплексът за газификация на въглища ще произвежда и значително количество химични продукти, произведени от неговите собствени въглеродни емисии, които се отделят в процеса на газификация, и енергията идваща от ядрените мощности.

В своя завършен вид Индустриален Комплекс Марица-Изток ще има нулеви въглеродни емисии, освен електроенергия, ще се произвежда синтетичен природен газ и значителни количества химични продукти с висока добавена стойност.

Идеята е да превърнем въглеродния диоксид от източник на финансови проблеми в източник на значителни печалби. Освен това, страната ни ще преизпълни своите задължения по Зелената сделка, без обаче ВЕИ-тата да внасят несигурност в електроенергийната ни система.

Отделните компоненти на така описания комплекс са налични по отделно в различни части на света. Има индустриални инсталации за производството на метанол, например, от въглероден диоксид и водород. Имате ли метанол, оттам нататък можете да произвеждате много широка гама химични продукти. От 1984 г. насам в Северна Дакота работи завод за газификация на въглища, който произвежда ежегодно над 1.5 млрд. м³ синтетичен природен газ и много съпътстващи химични продукти от 6 млн. тона лигнитни въглища, подобни на тези в Маришкия басейн. Малките модулни реактори (ММР) се очаква да бъдат налични за експлоатация към края на това десетилетие. Тези ММР представляват ново поколение реактори в ядрената енергетика, които са свръх ефективни и свръх безопасни. Ще ви дам пример: радиусът на аварийната евакуационна зона около АЕЦ „Козлодуй“ е 30 километра, същият радиус около централа с ММР ще е по-малък от 400 метра. Цената на електроенергията от тях ще бъде по-ниска от тази на модерна газова централа, а в същото време ще могат да работят в същите режими на натоварване, както и сега съществуващите въглищни централи. Ето защо не трябва да се бърза със строежа на газови централи у нас – така или иначе ММР ще бъдат изградени у нас и те ще бъдат по-конкурентни от газовите централи, а това означава и много по-евтина електроенергия за потребителите.

За какъв период от време може да се осъществи първият етап, ако той бъде приложен най-напред при държавната ТЕЦ-2?

Първият етап може да се реализира за около две-три години, стига бюрокрацията да се сведе до минимум. Звучи твърде оптимистично обаче с оглед реалностите у нас. Самото изграждане на фотоволтаичните мощности и химичните инсталации няма да отнеме повече от година, но у нас необходимите процедури за да се стигне до строеж са сложни и тромави. Да не забравяме, че трябва да се осигури и инвестиционната рамка на проекта, а тя най-вероятно също ще бъде сложна и време отнемаща. В този контекст не съм сигурен, че държавната ТЕЦ-2 ще бъде първата въглищна мощност, около която ще започне изграждането на Комплекса. Като цяло обаче е възможно, ако се действа бързо и навреме, централите в региона да се възползват от планираните механизми за капацитет до 2025 година, а след това тяхната финансова стабилност вече да се осигурява от работата на ВЕИ-тата заедно с химичните производства.

Има ли нагласа и интерес в държавните институции – Правителство, Министерство на енергетиката и др. за неговото приложение?

Предстои да запознаем държавните институции с така описания план. Искаме обаче първо да чуем хората по места.

Трябва да подчертая, че предлагания от нас план за изграждането на Индустриален Комплекс Марица-Изток не само ще запази всички съществуващи в момент работни места в региона, но ще имаме и нужда от поне 3000 нови работни места за експлоатацията на новите индустриални съоръжения, както и най-малко 5000 работни места за строителните и монтажни дейности. Тези хора трябва да се обучат. Ще има много работа и за Университетите.

Представете се на читателите.

От 2011 година работим заедно с Йордан Йорданов върху темата за ММР. Заедно с тогавашния председател на Форатом (асоциацията на ядрените фирми в Европа) организирахме през 2013 г в Брюксел първата в Европа конференция, посветена изключително на ММР. В момента работим за промяна на регулаторната рамка у нас за лицензиране на ММР. Иначе се занимавам с енергийни стратегии, инвестиционни проекти и някои по-фокусирани неща като маркетинг на инсталации за газификация на биомаса. Обичам да бродя из планините, въобще обичам природата.