Германия извършва национално самоубийство в енергетиката

Снимка: Maheshkumar Painam, Unsplash

Оригинална публикация – Germany is committing national suicide, Spiked.com

Обсебеният от екологията елит пожертва енергийната и продоволствената сигурност в полза на климатичната програма. Наскоро германското правителство реши временно да спре постепенното спиране на две атомни електроцентрали. Това е опит да се осигурят енергийните доставки за Германия, след като Русия на практика прекрати износа на газ за Германия.

Но германското правителство би могло да направи много повече, ако иска сериозно да укрепи енергийната си сигурност.

То би могло например да отмени забраната за фракинг от 2017 г. Както показва правителствен доклад от 2016 г., Германия разполага с находища на шистов газ в размер на повече от два трилиона кубични метра – 20 пъти повече от годишното ѝ потребление на газ.

Реално фракингът би могъл да покрие 10 % от годишните нужди на Германия от газ. Още по-обнадеждаващо е, че докладът показва, че фракингът в Германия може да се извършва, без да се уврежда общественото здраве или околната среда. Следователно фракингът би могъл да допринесе за намиране на дългосрочно решение на задълбочаващата се енергийна криза.

Германия гледа към бездната заради енергийната криза. Германската тежка промишленост може дори да се наложи да намали производството си, за да се справи с нарастващите разходи за енергия. Производителят на стомана ArcelorMittal вече обяви, че ще спре доменните пещи в някои от заводите си.

Фракингът няма да реши тези проблеми за една нощ – ще са необходими няколко години, за да се експлоатират напълно залежите. Но ако се даде зелена светлина на фракинга, това със сигурност ще бъде сигнал, че Берлин има сериозни намерения да помогне на германската промишленост.

Продължаващото ограничаване на доставките на газ от страна на Русия се отразява и на производството на храни в Германия.

В момента 70% от производството на торове в Европа, което зависи от газа, е спряно. Това може сериозно да затрудни селскостопанското производство през 2023 г. и да доведе до огромен недостиг на хранителни продукти.

Въпреки това изглежда, че политическите лидери на Германия поставят ангажимента си към зелената ортодоксалност над всичко останало – включително и над необходимостта от справяне с многобройните кризи, пред които е изправена Германия.

Да вземем например Джем Йоздемир, германския министър на земеделието и храните. В интервю за „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ той заяви, че „гладът не трябва да се използва като аргумент за компромиси по отношение на биоразнообразието или опазването на климата“.

Тук Йоздемир на практика отхвърля загрижеността на хората относно производството на храни като нищо повече от опит да се подкопаят плановете на неговото правителство в областта на околната среда. И така, сега германското правителство, придържайки се твърдо към зелената програма, удвоява самоубийствените си политики.

Всъщност Берлин планира до 2030 г. да увеличи дела на биологичното земеделие в Германия до около 30% от цялото земеделие. Както посочва научният журналист Аксел Божановски, тази политика ще превърне Германия от самодостатъчен производител на зърно в нетен вносител на зърно.

Това би било катастрофа с глобални последици.

Вече видяхме как решението на западните държави да отхвърлят проучванията за газ в страната в полза на закупуването на газ на световния пазар доведе до повишаване на цените до ниво, което само те могат да си позволят, докато в развиващите се страни като Пакистан светлините изгаснаха. Преминаването на Германия към биологично земеделие, което се очаква да бъде последвано от останалата част на Европа, ще има подобен ефект върху цените на зърното и другите хранителни продукти.

Не че германското правителство изглежда притеснено от всичко това. Изглежда, че то с удоволствие ще намали своя селскостопански сектор в името на опазването на околната среда. Ето защо през 2016 г. то взе решение да забрани отглеждането на култури, използващи технология за генетично модифициране – технология, която би направила производството на храни по-устойчиво, особено при по-топъл климат.

Нищо от това не бива да ни изненадва. Неведнъж германските елити са заставали на пътя на прогреса, необходим за човешкия просперитет, като са ограничавали развитието на производството на храни и енергия. И те са правили това чрез политиката на страха, като последователните правителства са всявали страх от опасностите, свързани с газа, ядрената енергия и генетично модифицираните организми.

Изкушаващо е да се запитаме кое е по-опасно в момента – изменението на климата или разрушителните, ненаучни и идеологически политики, приети в негово име?

През 2004 г. германският министър на околната среда Юрген Тритин обеща, че преходът от изкопаеми горива към енергийни източници с нулеви въглеродни емисии ще струва на средното домакинство не повече от 1 евро на месец – „цената на един сладолед“. Днес това твърдение изглежда абсурдно. Вместо това енергийният преход, както и много други политики, препоръчвани от политици със зелена насоченост, вероятно ще доведе до обедняване на големи части от Европа.

Това до голяма степен не притеснява природозащитниците. Британският писател Джордж Монбио, в неотдавнашен опит да обоснове призива си да се сложи край на животновъдството, твърди, че „яденето на месо, мляко и яйца е удоволствие, което планетата не може да си позволи„. Подобни на Йоздемир не използват същия език като Монбио, но пият от едно и също корито. За зелените идеолози трудностите са цената, която обикновените хора трябва да платят.

Това е срамно. Съвременните технологии предлагат толкова много решения на нашите проблеми. Но зелените политици в Германия пречат да ги използваме.