Беса – албанския закон на кръвта

Албания, кръст на починал, с негово изображение. 1909 г. Снимка: Мери Дъръм
Време за четене: 5 минути

Албания, кръст на починал, с негово изображение. 1909 г. Снимка: Мери Дъръм

Хотите са едно от големите албански племена, за момент дори може би най-голямото. През 1906 г. една британка, антрополог, посещава планините на северна албания – Мери Едит Дъръм. Тя предлага най-детайлното описание на албанските племена, орална история и обичайно право (беса, законът на кръвта).

Ето какво записва при срещата си със старейшината на Хотите: „Племето на Хоти“, каза старецът, „има много връзки“. Преди тринадесет поколения един гег на име Лазар дошъл в тези планини с четиримата си сина и ние произлизаме от тях. Не мога да кажа годината в които са дошли.. но вече имало църковна сграда. Църквата е дошла преди нас. Гег е бил един от четиримата братя. Другите трима са Пипери (т.е. червените), Васо и Красници (т.е. пак червените).

От тези, племената Пиперковци и Васоевичи сега са в Черна гора и са черногорци, Красничите са мюсюлмани и са в планините на Северна Албания. Така че ние сме четири племена – всички сме свързани – Лазар-кечи (ние, Хотите), Пипер-кечи, Васо-кечи и Красно-кечи. Всички те са дошли някога от Босна, може би за да избягат от турците, но от каква част, не знам. Да, всички те са били християни. Красничи са станали мюсюлмани много по-късно.

От тези четири големи племена, с общ произход, сега Пипери и Васоевич са сърбофони и православни. Пипери се преселиха с Черна гора през 1790 г., но дали тогава са били славофони (като сега), не успях да разбера. Половината от Васоевич са избягали в Черна гора след Берлинския договор и са станали славофони, а другата част все още остава под турско управление (и са албанофони). Васоевич се смятат за изцяло сърби… и са ожесточен враг на албанофонските племена по границите им. Краснич са албанофони и фанатични мюсюлмани; Хоти сме албанофони и сме католици и мюсюлмани.

Не мога да кажа какво е превърнало две племена в сърби, а две в албанци и кой е бил оригиналният им език…. Говори се, че албанофонските красничи са били католици, преди да станат турци.

И така, голяма част от северноалбанските племена през 1906-а все още помнят едно различно минало, което никак не е „илирийско“ или „античко“– на славянофонни бежанци със славянски имена, потърсили убежище в планините на Албания. Племената в Албания през 1906 г. са 72. Всяко от тях е албанофонно. Всяко произлиза от единично семейство, потърсило убежище в планината; 72 са оцелели и размножили. А колко не са успели? Никой не знае, но са вероятно стотици.

Албанско момче от Кастрати, 1909 г. Снимка: Мери Дъръм
Албанско момче от Кастрати, 1909 г. Снимка: Мери Дъръм

Едно-единствено племе се счита за местно, но кое? (за това след малко.) А кого са заварили хотите, красничите, пиперите и восовичите в планините?

„Когато гегът Лазар и синовете му дошли в тези планини, тук вече имало хора.“ Някой предположи, че са били шкяри (славяни), но старецът беше сигурен, че не са били. „Те са били много древни хора. Никой не знаел откъде са дошли. Някои казваха, че приличали на татари. Дядо ми казаше, че били много силни, енергични хора и можели да прескочат едновременно шест коня и че ядяли жълъди и конско месо. Дванадесет къщи в Хоти произхождат от тях и с тях ние можем да се женим. Те са друга кръв. Наричат се Анас.“ (Анас, в албанския речник – „коренно население“, „местни“, „аборигени“.)

И така, когато албанците стигнали до албанските планини, там вече живеел някой. Но, странно, не който очакваме. Местните планинци, с които се смесват хотите „са силни, активни, приличат на татари и се държат като татари“. И са… автохтонни.

 На снимката - погребение на човек от 12-те къщи местни албански "автохтонци", 1909 г. Снимка: Мери Дъръм
На снимката – погребение на човек от 12-те къщи местни албански „автохтонци“, 1909 г. Снимка: Мери Дъръм

В процеса на изследването си Дъръм провежда интервюта с десетки племена и чува една и съща история – всяко произхожда от единично семейство, дошло в даден момент в планините, за да потърси убежище. Това са албанофонни племена, всяко от които се счита за 100% албанско. Те обаче помнят и някои от родовите връзки с черногорците, където много от племената се преместили след освобождението на Черна гора от турците и се превърнали в черногорци; потокът от и за Албания изглежда двупосочен. Все някое от племената, може би е говорило нативно албански – иначе не виждам как всички рано или късно е трябвало да преминат на албанско наречие; този език все някой го е говорил нативно. Според Дъръм, „беса“ не е „дума“ – беса е кодекс, възприет от албанските племена, обичайно право, което следват.

Първото си убийство според Дъръм един албанец извършва средно на 16 години – става въпрос за убийство на честта в изпълнение на кодекса. Интервюира хора с по 9 убийства, които не очакват да доживеят до 30 – рано или късно идва техният ред, като 3/4 от албанските мъже загиват от насилствена смърт в изпълнение на някакво кръвно отмъщение. Беса включва от това да те лае кучето на комшията от съседната планина, през отказана женитба, лош брак или поглед накриво – всичко може да е причина. В беса участва цялото племе, като всяка смърт е добро отмъщение – не е нужно да е смъртта на „нарушителя“.

В течение на поне 10 века, животът в албанските планини се управлява от беса. Причината е, че там правоприлагащи органи и държавна власт няма. За да оцелее, кое да е от семействата трябва да премине към беса, тоест към добре дефинирано и стриктно изпълнявано самоуправство и кръвно отмъщение – няма закон, полиция, прокуратура, съдии. Това налага определен еволюционен натиск – имам предвид както в биологията, така и в културата и не беса е продукт на културата на албанците, а албанците са продукт на културата беса. Изглежда така сякаш Албания е приютила напълно различни групи хора от напълно различни епохи и е създала беса с времето – който е искал да бъде албанец, не е било нужно да говори албански, а да спазва беса. Това не ни казва абсолютно нищо за произхода, етногенезиса и езика на албанците, нито за връзката им с балканската древност. Изглежда така, сякаш албанците са продукт по-скоро на средновековието, отколкото на античността. А кое е най-старото албанско племе? Според хотите на Дъръм, това са мирдитите:

„Вярно е, че не можем да пишем“, каза той, „но имаме всичко написано тук.“ и потропа по челото. „Ние сме стар народ. Ромеите някога са владели тази земя. Те са воювали с племето Мирдити в равнината на Подгорица.“ Францисканецът му се присмя, но старецът остана приказката си. „Знам го от дядо си, а той от неговия. И руините на ромейския град са там сега.“. Според мирдитите, родоначалникът на това племе е българин.

Двама албанци. 1909 г. Рисунка: Мери Дъръм
Двама албанци. 1909 г. Рисунка: Мери Дъръм

Според преданието нам, техен родоначалник е бил православен българин, приел католицизма при преселението си в планините; Мирдитите приемат католицизма през 1250 г. (According to the oral history of tribe, the Mirdita along with the ancestors of the Shala and Shoshi tribes originated from the area of Mount Pashtrik (on the modern Kosovo-Albania border) and lived under a Bulgarian chieftain)“ – с оглед на горното, човек се пита какво ли се е случило с въстаниците на Георги Войтех от XI-ти век (Георги Войтех от рода на кавханите, очерк на Пламен Павлов), както и кои са тези хора, които гегите-хоти заварват в Албания и с които се смесват, дето се хранели с конско месо и прескачали по 6 коня…

Изключително странно е, че точно племето на Мирдитите, което е измежду най-известните албански племена, се е считало от останалите албански племена за най-древното от тях, след като самото то счита за себе си, че произхожда от гвардията на български болярин, най-вероятно, от края на първото царство – дали на Георги Войтех, дали на Ивац, дали на някой друг…. Балканската история е мистерия.


Библиография

High Albania, Mery Edith Durham, London, Edward Arnold, Publishers to the India Office, 1909, последно достъпно на 29.09.2021 г.

ГЕОРГИ ВОЙТЕХ ОТ РОДА НА КАВХАНИТЕ, (Още веднъж за авантюризма и консерватизма), Пламен Павлов, ЛитерНет, последно достъпно на 29.09.2021 г.

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.