Възобновяемите източници не може да захранват модерната цивилизация – това никога не е била целта им

Време за четене: 6 минути

Вятърни турбини в Германия. Снимка: Karsten Würth, Unsplash

През последните години, журналистите представят германската политика за преход към възобновяеми източници – Energiewende, като модел на опазване на околната среда за целия свят, пише в свой анализ за Forbes енергийният експерт Майкъл Шеленбергер (Michael Shellenberger).

Много бедни страни, които някога са обмисляли изграждане на електроцентрали, захранвани от въглища, за да осигурят електричество за своите хора, са обсъждали дали да пропуснат годините, в които са използвали полезни изкопаеми и да изградят чисти електрически мрежи от самото начало“ благодарение на Energiewende, пише в свой анализ от 2014 г. журналист от американския The New York Times.

Давайки Германия за пример, ООН и Световната банка наливат милиарди във възобновяеми източници – вятърни, слънчеви и водни, в развитието на нации като Кения.

Но през миналата година Германия беше принудена да признае, че се налага да забави постепенния отказ от въглища и няма да успее да изпълни ангажиментите си за намаляване на парниковите газове до 2020 г. Страната обяви планове за срутването на древна църква и гора, за да достигне до въглищата под тях.

След като инвеститори и поддръжници на възобновяемата енергия, като Ал Гор и Грийнпийс, критикуваха Германия, журналисти се изправиха в нейна защита. „Германия не постигна целите си по отношение вредните емисии, отчасти защото нейните цели бяха толкова амбициозни„, твърдеше една от тях миналото лято.

Ако останалият свят влагаше и половината от усилията на Германия, бъдещето на планетата щеше да изглежда по-малко мрачно. Така че, Германия, не се отказвай! Също така – благодаря ти!

Но Германия не просто не постига целите си в областта на климата, но дори нивото на въглеродните емисии не се е променило от 2009 г.

energiewende_deutschland_spiegel.jpg
„Energiewende“ – най-големият политически проект след обединението е заплашен от провал“, пише най-голямото политическо списание в Германия Der Spiegel.

Обстойна коментарна статия в най-голямото новинарско ежеседмично списание Der Spiegel излезе под заглавие „Сенките в Германия„. Корицата на списанието изобразява разбити вятърни турбини и незавършени електропреносни кули на фона на тъмния силует на Берлин.

„Energiewende – най-големият политически проект след обединението на страната е на път да се провали” – пишат за Der Spiegel Франк Дохмън, Александър Юнг, Стефан Шулц, Джералд Трауфетер в разследваща история от 5700 думи.

През последните 5 години Energiewende струва на Германия 32 милиарда евро годишно, а съпротивата към възобновяемите източници нараства в германската провинция. „Политиците се страхуват от съпротивата на гражданите“ – пише Der Spiegel. „Едва ли има проект за вятърна енергия, срещу който да не се води борба„. В отговор, понякога политиците заръчват „електрическите линии да бъдат поставяни под земята, но това е много по-скъпо и отнема няколко години повече„.

В резултат на това внедряването на възобновяеми източници и свързаните с тях преносна мрежа напредва бавно. През 2018 г. са инсталирани по-малко от половината от броя на вятърните турбини (743) от тези през 2017 г. и само 30 километра от нова електропреносна мрежа са добавени през 2017 г.

Поддръжниците на слънчевата и вятърната енергия твърдят, че по-евтините слънчеви панели и вятърни турбини ще направят бъдещия растеж на възобновяеми източници по-евтин от предишния, но има причини да се вярва в обратното.

energy_de_percentage_.png
Германия ще трябва да инвестира между 3 и 4 трилиона щатски долара за да увеличи дела на възобновяемите източници на електричество от настоящите 35% на 100% в периода 2025-2050 г. Източник: AG ENERGIEBINLANZEN

Der Spiegel цитира неотдавнашна оценка, според която Германия ще трябва да инвестира „3,4 трилиона евро“ или седем пъти сумата, която е инвестирала между 2020 до 2025 г., за да увеличи енергията от вятър и вода от 3 до 5 пъти до 2050 г.

Между 2000 и 2019 г., Германия е увеличила използването на възобновяемите енергийни източници за електроенергията си от 7% на 35%. Голяма част от възобновяемата енергия в Германия обаче идва от горене на биомаса, която според някои учени е също толкова голям замърсител и вредна за околната среда.

От 7700 нови километра електропреносна мрежа, която е нужна са построени едва 8%, докато широкомащабното съхранение на електроенергия остава неефективно и скъпо. „Голяма част от използваната енергия е загубена“ – отбелязват репортерите относно силно рекламиран проект за водороден газ, „а ефективността е под 40%… От това не може да се развие надежден бизнес модел„.

Междувременно 20-годишните субсидии от вятърна и слънчева енергия и биогаз от 2000 г. ще приключат догодина. „Бумът на вятърната енергия е приключил„, заключват от Der Spiegel.

Всичко това повдига въпроса: ако възобновяемите енергийни източници не могат да захранят евтино Германия, една от най-богатите и технологично напреднали страни в света, как една развиваща се страна като Кения може да очаква от тях да ѝ позволят да загърби изкопаемите горива?.

Въпросът за технологията

Най-ранният и най-изтънченият аргумент от XX век за възобновяеми източници на енергия идва от германец, който се смята за един от най-влиятелните философи на века и член на национал-социалистическата партия преди Втората световна война – Мартин Хайдегер.

В своето есе „Въпросът относно технологията“ от 1954 г. Хайдегер осъжда възгледа, че природата е просто ресурс за човешка консумация:

Използването на модерни технологии поставя пред природата неразумното изискване да ни предоставя енергия, която може да се извлича и съхранява като такава… Въздухът сега се очаква да ни дава азот, от земята да се добива руда, рудата да дава уран… за да произвеждаме атомна енергия.

Според Хайдегер решението е да се подчини човешкото общество и неговата икономика на ненадеждни енергийни потоци. Той дори осъжда водноелектрическите централи, тъй като доминират над природната среда и възхвалява вятърните мелници, защото те „не отключват енергия, за да я съхраняват„.

Това не са били просто естетически предпочитания. Вятърните мелници традиционно били полезни за земеделските производители, докато големите язовири позволили на бедните аграрни общества да се индустриализират.

В САЩ възгледите на Хайдегер били възприети добре от защитниците на възобновяема енергия. През 1969 г. Бари Комонър заявява, че преходът към възобновяеми източници е необходим, за да бъде вкарана модерната цивилизация „в хармония с екосферата„. В книгата си „Нашата синтетична среда„, анархо-комунистът Мъри Букчин твърди, че целта на възобновяемите енергийни източници, е да превърне съвременните индустриални общества отново в аграрни.

Мъри признава, че предложението му „създава образ на културна изолация и социална стагнация на пътуване назад в историята към аграрните общества на средновековния и древния свят„.

Но някъде около 2000г. възобновяемите енергийни източници започват да придобиват високотехнологичен блясък. Правителства и частни инвеститори са вложили два трилиона щатски долара в слънчева и вятърна енергия и свързаната с тях инфраструктура. Така създават впечатлението, че възобновяемите енергийни източници са печеливши дори без щедрите субсидии.

Предприемачи като Илън Мъск твърдят, че богата и високоенергийна цивилизация може да бъде захранвана от евтини соларни панели и електрически коли.

Журналистите съобщават за намаляването на цени на батериите, представяйки си преломна точка, в която конвенциалните електрически услуги ще бъдат „прекъснати“.

Но никакво количество маркетинг не може да промени физиката за големите нужди от ресурси и земя на възобновяемите източници. За да произведат същото количество енергия, слънчевите стопанства изискват 450 пъти повече земя от атомните електроцентрали, а вятърните паркове изискват 700 пъти повече земя от кладенците за природен газ.

Усилията за износ на Energiewende към развиващите се страни могат да се окажат още по-опустошителни. Новият вятърен парк в Кения, вдъхновен и финансиран от Германия и други западни страни, се намира на основен въздушен път на прелетни птици.

Учените казват, че ще убие стотици застрашени орли. Един биолог коментира, че това „ е едно от трите най-лоши места за вятърна ферма, които съм виждал в Африка, поради потенциала му да убие застрашени птици„.

В отговор на това, разработчиците на този проект извършват това, което европейците отдавна извършват в Африка – те наемат организациите, които защитават обречените орли и местни общности, за да им съдействат вместо да се борят с тях.

Кения няма да може да остави изкопаемите горива със своя вятърен парк. Напротив, цялата тази ненадеждна вятърна енергия ще направи електричеството още по-скъпо и ще забави вече бавното ѝ изкачване от бедността.

Хайдегер, като голяма част от движението за консервация на околната среда, би намразил това, в което Energiewende се е превърнало – извинение за унищожаване на природните пейзажи и местни общности. Противопоставянето на възобновяемите източници на енергия идва от хората от провинцията, които Хайдегер е идологизирал като по-автентични и „стъпили на земята“ от градския космополитен елити, които фетишизират своите слънчеви панели и автомобили Тесли като признаци на добродетел.

Германците, които до 2025 г. ще са инвестирали 580 милиарда щатски долара за възобновяеми източници на енергия и тяхната инфраструктура, чувстват гордост от Energiewende. Пред вестник The Times един техен застъпник коментира: „Това е нашият подарък за света!„.

За нещастие, изглежда че много германци са вярвали, че милиардите, които са похарчили за възобновяеми енергийни източници, ще бъдат възвърнати. Друг журналист отбелязва: „Германците най-сетне ще почувстват, че от унищожители на света през двадесети век са се превърнали в негови спасители през двадесет и първи“.

Мнозина германци, както и Der Spiegel, ще твърдят, че преходът към възобновяеми енергийни източници е бил провален, но той не е. Преходът към възобновяеми енергийни източници е бил обречен, защото съвременните индустриални хора, колкото и да са романтични, не искат да се завърнат към пред-модерния живот.

Причината, поради която възобновяемите енергийни източници не могат да захранят съвременната цивилизация, е защото те никога не са били предназначени за това. Един интересен въпрос е защо някой си е помислил, че могат?

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.