Костурската чета

Време за четене: 2 минути

Изглед към град Костур и прилежащото му езеро днес. Понастоящем градът е на територията на република Гърция.

Било е време, когато в македонския край се води кървава етническа и религиозна война, която настройва едни срещу други българи, турци, гърци, власи, албанци, както и патриаршисти срещу екзархисти. Тогава българите са се самоорганизирали в чети, за да пазят своите семейства и същи с оръжие в ръка. Това е и историята на една такава група – Костурската съединена чета.

Снимка на Костурската обединена чета. Христо Силянов е петия на първия ред.
Снимка на четата. Христо Силянов е петия на първия ред.

Костурската съединена чета през Балканската война, 1912-1913 г. Тя е преден отряд на Македоно-одринското опълчение на Българската армия в Костурския край на Егейска Македония. Начело на Костурската съединена чета са войводите Васил Чекаларов, известен с псевдонима си Равашол (да не се бърка с Равашола, възпят в песента „Ясен месец веч изгрява“, нито със солунския войвода Васил Чекеларов)“, Иван Попов и летописецът Христо Силянов.

Костурската съединена чета включва четите № 4 с войвода Васил Чекаларов, № 5 на фелдфебел Иван Попов и № 6 на Христо Силянов.

Четата тръгва от България с 45 души личен състав – 20 души чета № 4, 15 – чета № 5 и 10 души – № 6, но числеността ѝ се променя по време на бойния път. На 7 октомври 1912 г. трите чети, всъщност партизански взводове като една сборна чета преминават река Вардар при Градец и Удово и два дни по-късно при Петрово се съединява за кратко с четите на Алексо Джорлев, Алексо Стефанов, дякон Евстатий, Павел Христов, Славчо Пирчев, Константин Дзеков и Коста Христов Попето, а четата достига до 150 души четници.

След началото на военните действия между съюзниците и Османската империя четата се насочва през Леринско за Костурско. Отрядите на съединената чета действат много успешно и след ред боеве пленяват 2 500 турски войници край Костур.

Костурската чета освобождава последователно Невеска, Прекопана и Загоричани и обезоръжава околните турски села и помашкото Жервени. След това са освободени и селата Апоскеп, Дъмбени, Габреш и Косинец.

Костурската съединена чета е разформирована в края на месец ноември 1912 г., като четниците се включват в редовните дружини на Опълчението.

Васил Чекаларов заминава на 24 ноември 1912 г. за Солун и София, а почти всички четници се прибират по родните си места, като тези от България и няколко костурчани се разделят между Силянов и Попов. Силянов потегля към Дъмбени, а Попов – към Смърдеш. Официално Костурската съединена чета е разформирована на 20 декември 1912 г., тъй като войната е приключила и всички са се надявали, че мирните преговори ще доведат до обединението на българския етнос.

Войводата Христо Силянов описва бойния път на Костурската съединена чета в произведението си “От Витоша до Грамос“ (1920), която можете да прочетете онлайн безплатно, благодарение на нашите приятели от Библиотека Струмски.


Библиография

Илинденското въстание в Костурско – Спомени на Манол Кочов и Наум Масалинков.

Силяновъ, ХристоОсвободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943.

Сподели
Default image
Георги Драганов

Георги Драганов е създател и редактор на сайта "Война и мир". Завършил НГДЕК "Константин Кирил Философ" и Международни отношения в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Има опит като учител и журналист, в момента работи като проектен мениджър.

Leave a Reply