Костурската чета

Изглед към град Костур и езерото
Време за четене: 2 минути

Изглед към град Костур и прилежащото му езеро днес. Понастоящем градът е на територията на република Гърция.

Било е време, когато в македонския край се води кървава етническа и религиозна война, която настройва едни срещу други българи, турци, гърци, власи, албанци, както и патриаршисти срещу екзархисти. Тогава българите са се самоорганизирали в чети, за да пазят своите семейства и същи с оръжие в ръка. Това е и историята на една такава група – Костурската съединена чета.

Снимка на Костурската обединена чета. Христо Силянов е петия на първия ред.
Снимка на четата. Христо Силянов е петия на първия ред.

Костурската съединена чета през Балканската война, 1912-1913 г. Тя е преден отряд на Македоно-одринското опълчение на Българската армия в Костурския край на Егейска Македония. Начело на Костурската съединена чета са войводите Васил Чекаларов, известен с псевдонима си Равашол (да не се бърка с Равашола, възпят в песента „Ясен месец веч изгрява“, нито със солунския войвода Васил Чекеларов)“, Иван Попов и летописецът Христо Силянов.

Костурската съединена чета включва четите № 4 с войвода Васил Чекаларов, № 5 на фелдфебел Иван Попов и № 6 на Христо Силянов.
Четата тръгва от България с 45 души личен състав – 20 души чета № 4, 15 – чета № 5 и 10 души – № 6, но числеността ѝ се променя по време на бойния път. На 7 октомври 1912 г. трите чети, всъщност партизански взводове като една сборна чета преминават река Вардар при Градец и Удово и два дни по-късно при Петрово се съединява за кратко с четите на Алексо Джорлев, Алексо Стефанов, дякон Евстатий, Павел Христов, Славчо Пирчев, Константин Дзеков и Коста Христов Попето, а четата достига до 150 души четници.

След началото на военните действия между съюзниците и Османската империя четата се насочва през Леринско за Костурско. Отрядите на съединената чета действат много успешно и след ред боеве пленяват 2 500 турски войници край Костур.

Костурската чета освобождава последователно Невеска, Прекопана и Загоричани и обезоръжава околните турски села и помашкото Жервени. След това са освободени и селата Апоскеп, Дъмбени, Габреш и Косинец.

Костурската съединена чета е разформирована в края на месец ноември 1912 г., като четниците се включват в редовните дружини на Опълчението.

Васил Чекаларов заминава на 24 ноември 1912 г. за Солун и София, а почти всички четници се прибират по родните си места, като тези от България и няколко костурчани се разделят между Силянов и Попов. Силянов потегля към Дъмбени, а Попов – към Смърдеш. Официално Костурската съединена чета е разформирована на 20 декември 1912 г., тъй като войната е приключила и всички са се надявали, че мирните преговори ще доведат до обединението на българския етнос.

Войводата Христо Силянов описва бойния път на Костурската съединена чета в произведението си “От Витоша до Грамос“ (1920), която можете да прочетете онлайн безплатно, благодарение на нашите приятели от Библиотека Струмски.


Библиография

Илинденското въстание в Костурско – Спомени на Манол Кочов и Наум Масалинков.

Силяновъ, ХристоОсвободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943.

Facebook Comments Box

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.