Унищожен руски танк в Украйна. Снимка: Dmitry Bukhantsov, Unsplash
Известният пруски командир и военен теоретик Карл фон Клаузевиц смята, че планът на войната определя целта на военните операции. В съответствие с тази цел се определя числеността на силите, необходимост за участие в тях, определя се основната група и вражеските сили.
Способностите и слабостите на народа на страната и решителността на нейното управление, а също така и влиянието на войната, как би повлияла на другите държави. Стратегията е не само военен но и политически елемент в даден конфликт. Клаузевиц пише в своята книга „За войната„:
Безсмислено е да се подчинява политическата гледна точна на военната, тъй като политиката ражда война. Политиката е разум, войната е само инструмент, а не обратното. Следователно, остава само възможно да се подчини военната гледна точка на политическата.
По-нататък продължава:
„Политическото намерение е целта, войната е само средство и човек никога не може да мисли за средство без цел.
Стратегията, а следователно и политиката, не само определя плана на войната, но тя постоянно влияе и върху нейното водене, но ако в този контекст говорим за руската инвазия в Украйна става очевидно, че Русия няма ясна стратегия, няма ясен план, а само набор от тактики, които се прилагат в зависимост от променящата се военно-политическа обстановка.
Напускане на „зърнената сделка“, връщане към „зърнената сделка“, „Русия в Херсон завинаги“, „изтегляне от Херсон“ – създава се усещането, че се вземат напълно нелогични решения. Ако погледнете ситуацията от гледна точка на стратегията, тогава тези действия са наистина нелогични, но ако приемем за основа, че няма стратегия, а само тактика, тогава можем да заявим, че все пак има някаква логика в тези действия.
Към каква тактика по отношение на войната в Украйна се придържа Москва в момента? Защо Руската Федерация все още не е разработила ясна военно-политическа стратегия и какво да очакваме през следващите месеци?
Стратегическа отбрана и сухопътен коридор към Крим
Няколко дни преди руските войски да напуснат Херсон, се появи нова теза, че това се прави за да се задържи сухопътният коридор към Крим. Предаването на града отново на Въоръжените сили на Украйна има логика, ако основната цел е окончателното преминаване на руската армия към стратегическа отбрана на пътищата за доставка към полуостров Крим, с паралелни опити за преговори със Запада и Украйна.
Това не може да се нарече стратегия – това е тактика, която е обусловена от преобладаващите реалности, в които въоръжените сили на Русия не превъзхождат тези на Украйна, а напротив отстъпват им по редица параметри, като оборудване, разузнаване, комуникация, командване и др. В същото време много хора си задават логични въпроси:
– Защо малко преди да напуснат Херсон, руските власти проведоха референдум за присъединяването на тази област към Русия?
– Защо увериха хората там, че Русия ще присъедини и ще защитава, като своя тази територия?
Сега, в края на краищата, украинските специални служби и наказателни органи ще започнат да търсят хора, които по някаква причина са сътрудничили на руските администрации, защото не всички бяха евакуирани от града, мнозина до последно не вярваха, че Херсон ще бъде изоставен от руската армия. Факт е че колкото и цинично да звучи, една от целите на референдумите очевидно е била укрепване на преговорената позиция със Запада и Украйна, всичко друго е било второстепенно. В действителност обаче позициите на Москва в преговорите остават слаби, а изтеглянето от Херсон няма да засили по никакъв начин позицията на Путин.
В момента руската армия не е в състояние да провежда широкомащабни настъпления в дълбочина на територията на Украйна. След финалните преговори за отстъпление от Херсон, като размяна Русия получи село Павловка, разбирате ясно, че това не е равностойно, което за пореден път показва слабост на руските дипломати, които преговарят с Украйна, но по този начин задържането на сухопътния коридор към Крим не е застрашен и се превръща в основна цел на Москва.
Към момента интензитета на военните действия е отслабен което дава възможност на въоръжените сили на Руската федерация да отпочинат и да възстановят своята боеспособност, да обучат нови части и мобилизират част от резерва. Украйна обаче със сигурност също ще използва тази пауза за свои цели, като украински войници се обучават във Великобритания и Германия – следователно не е необходимо да се изтъква, че времето не е на страната на Русия.
Липса на идеологическа пропаганда
Русия не само не успя да постигне военно превъзходство, но също така не успя да постигне и мобилизация на руското общество и за това има няколко причини.
Като начало трябва да се отбележи, че концепцията за „Руска пролет“ от 2014 г. в Украйна от идеологическа гледна точка беше много по-разбираема от концепцията за „специалната военна операция“ на 24 февруари 2022 г.
Огромното мнозинство от населението на Донбас и Русия възприема тези процеси като начало на обединението на руските земи, начало на възраждането на империята. Въстанието в Донбас срещу властите в Киев имаше не социален, а национален характер. Хората искаха да станат част от руския народ и част от Русия.
Благодарение на „Руската пролет“ Русия научи за съществуването на идеологически и харизматични лидери като Игор Стрелков, Алексей Мазговой, Арсен Павлов и много други. Тогава руската пропаганда предизвика културна и политическа динамика не само в югоизточната част на Украйна, но и в самата Русия.
Нахлуването на руската армия в Украйна обаче не предизвика такава емоция поради причината, че мнозина не разбраха целта на това мероприятие. Тази война не се превърна в народна война за Русия, без значение как заместник-ръководителя на администрацията на Путин, Сергей Кириенко призова за това.
Причината, че властите първоначално отказаха да водят диалог с обществото, не успя да се формира идеологическата цел на войната, а смисълът и се измести в полето на политическите идеологии, борбата с фашизма и денацификацията, които бяха абстрактни цели.
В крайна сметка какво означаваше за руската пропаганда победа над Украйна от гледна точка на ръководителите на Руската федерация? Денацификация? Демилитаризация? Десатанизация?
Това като цяло е сюрреализъм с неясни термини, които не задължават никого с нищо! Защита на Донбас? Това, разбира се, е добре, но ако целта е защита на Донбас, тогава какво прави Русия в Херсонска и Запорожка област? Ако целта е да се защити Донбас, защо Донецк продължава да е под тежък обстрел? Тук виждаме идеологическата празнота на Кремъл. Всичко това се вижда не само от руснаците и техните съюзници, но и от западните страни и НАТО. Със всеки последвал акт на слабост САЩ става все по агресивна с помощта си към Украйна, а това показва, че администрацията на Байдън не се страхува да отговори на Кремъл въпреки многобройните заплахи за използване на ядрено оръжие. С течение на времето САЩ и НАТО осъзнаха, че може да се предоставя на Украйна по голямо количество боеспособно, далекобойно и тежко оръжие, а Русия не реагира по никакъв начин на това. Първоначално блъфовете за използването на ядрено оръжие тревожеше администрацията на САЩ, но страхът от провокациите на руснаците намаля със всеки изминал ден.
Западът вече не се страхува от Русия!
Западът не се страхува вече от провокациите на Путин и има няколко причини за това. Тази война даде възможност да се оцени истинското състояние на руската армия. Страховитите изказвания на руските политици не бяха придружени от действия и всъщност се оказаха напразни – поради тази причина те започнаха да не се взимат за сериозна заплаха.
Предаването на Херсон показва и отслабване на преговорната позиция на Москва. В момента Русия демонстрира неспособността да си спечели убедителна победа във войната, така че не е необходимо да се окачва активизиране на мирните преговори със САЩ. Предаването на Херсон няма да бъде стъпка към края на войната, но се оказа стъпка към временно намаляване на бойните действия за зимата, но в стратегически план временно примирие няма да промени фундаментално съществуващият баланс на силите.
Сегашната американска администрация не крие, че целта на САЩ е да нанесе стратегическо поражение на Русия в Украйна и са на крачка от постигане на тази цел. Те не виждат смисъл да се преговаря при положение, че ситуацията се развива, както искат във Вашингтон, а въоръжените сили на Украйна се справят с тази задача без пряка намеса на трета страна, но ако ситуацията се развие по друг начин, намесата на силите на НАТО е напълно възможна, както американците многократно намекнаха.
Изглежда, че единственото, което може да накара САЩ да смекчи позицията си, е използването на тактическо ядрено оръжие. Именно от този сценарий Вашингтон се страхува най-много, затова изпраща сигнали до Кремъл за „ бърз и решителен отговор” под формата за унищожението на Черноморския Флот. Дали САЩ наистина са готови да отидат до такава ескалация, никой в момента не знае. Засега Русия се опитва да се бори, без да прибягва до използването на тактически ядрени оръжия и дори без да провежда демонстративни тестове на такъв тип оръжия.
Как ще се развие ситуацията през следващите месеци?
Връщайки се обратно към книгата на Карл фон Клаузевиц „За войната” заслужава да се отбележи, че немският мислител вярва, че истинската цел на всяка война е политическа цел. Според него именно политическата цел е първоначалният мотив за всяка война, а също така служи като „мерило както за целта, която трябва да се постигне чрез военни действия, така и за определяне на необходимото усилие“.
Клаузевиц подчертава, че във войните „Нито едната, нито другата страна е в състояние напълно да лиши своят противник от възможността за съпротива, мотивите за сключване на мир от двете страни растат или намаляват в зависимост от оценката на вероятността от бъдещи успехи и необходими усилия“.
Трябва да се отбележи, че Украйна и подкрепящите я западни страни няма да се съгласят на пълноценен мир с Русия и няма да признаят анексираните територии поради причината, че вероятността на техният успех те оценяват доста високо. В момента Русия няма възможност да проведе нови широкомащабни настъпления.
През зимата ситуацията може да се развие по два сценария
При първия сценарий може да се сключи временно примирие между Русия и Украйна, като се договори прекратяване на огъня, както бе при Минските споразумения, което няма да доведе до пълно прекратяване на огъня, но ще има замразяване на конфликта през зимата.
При втория сценарий примирие няма да има, военните части на Въоръжените сили на Украйна, които освободиха Херсон, ще бъдат прехвърлени в района на Харков и Донецка област, където ще се опитат да започнат ново настъпление. Най-вероятният вариант е настъплението в района на Сватово и Кремина в Луганска област, където руската армия е в много тежка ситуация.
За финал ще отбележа, Русия в момента е в патова ситуация и задържането на сухопътен коридор към Крим изглежда най-реалистичен вариант, но не отговаря на основния въпрос – как Русия ще спечели войната в Украйна или поне как ще се измъкне от нея, без да бъде тотално разгромена.
