Снимка: Tina Hartung, Unsplash
Войната на Русия срещу Украйна е факт. Дали Русия ще се вразуми скоро и ще изтегли войските си и ще седне на масата за преговори, дали някоя от страните няма да се предаде, дали някакви други фактори ще се намесят, буквално не се знае. Войнската доблест и чудесата от храброст са спасявали не една по-малка армия в миналото. Нас обаче, като българи, независимо от политическите ни пристрастия, трябва на първо място да ни вълнува нашият интерес и първо него да се стремим да запазим – никой, абсолютно никой друг няма да го направи.
На първо време, основното, което трябва да направим, е да запазим страната си в мир, вътрешен и външен. Не трябва да позволим въвличането ни във военни действия по изключително циничната причина – българската армия не е достатъчно силна, нито имаме достатъчно подготвени резервисти, които да я подсилят при нужда.
Също така трябва да сме изключително внимателни да не допуснем вътрешен идеологически конфликт, който да насъска българи срещу българи в страната ни. Имаме горчив опит от необявената гражданска война преди век и силно се надявам да избегнем подобна ескалация на напрежението, от което и русофили, и русофоби, и консерватори, и либерали, и националисти ще страдаме дружно.
На второ място, трябва да се погрижим за българите в Украйна. Там, по стечение на историческите обстоятелства, живее огромна и компактна група етнически българи, наброяващи между 200 000 и 500 000 души, включвайки и смесените бракове.
За страна с нашето население, подобна огромна демографска група никак не е за подценяване и ние на първо място – преди да подкрепяме Украйна или Русия в справедливите им, според нас, цели и искания, трябва да защитим живота, здравето, имуществото и добруването на нашите хора там с всички дипломатически средства, които имаме и пред и двете воюващи страни.
На трето място, ние имаме дълг да помогнем както на украинските българи, така и на другите народи, живеещи там и да ги приютим от войната и да спасим живота им – нещо, което сме правили преди с арменци, руснаци, евреи, сирийци. За мое огромно щастие българите, за пореден път, показват, че са добри хора и вече стотици, хиляди българи са отворили домовете си, събират храна, дрехи, одеяла, пари и търсят работа на бежанците от този конфликт.
Ако искате и вие да помогнете, елате в някоя от групите за помощ. Силно се надявам, че българската държава ще направи всичко по силите си да улесни чисто бюрократичните и логистични проблеми, за да приемем максимално много хора. Към днешна дата Българският червен кръст е заявил, че може да подслони и да се погрижи за 12 000 бежанци, а представители на всички партии, идеологически движения и съсловия забравят за малко крамолите си и действат заедно, загърбвайки временно различията си – нещо, което само ме изпълва с гордост.
На последно място, ние трябва да бъдем и прагматици. Войната на Русия срещу Украйна поставя под риск нашата икономика заради огромната ни зависимост от руски енергоносители – нещо, което години наред бе неглижирано и продължава да не бъде ефективно контрирано, например, чрез довършване на газовата връзка с Гърция като държавен приоритет номер едно и отхвърляне на мораториума върху проучване и добив за шистов газ, за да имаме собствен добив при нужда. При едно спиране на вноса от Русия икономиката ни ще изпита същия, ако не и по-голям шок, какъвто имаше по време на газовата криза през януари 2009 г.
Всяка криза, обаче, е и шанс. В момента България изнася електричество на европейските пазари с огромна печалба. Войната на Русия срещу Украйна обаче ни поднася и друга възможност, макар и цинична – двете страни отговарят за 75% от износа на слънчогледово олио и за 25% от световния износ на пшеница. Което означава, че доставките близките няколко месеца ще са забавени, под вето или по-скъпи, което автоматично означава поскъпване на световните борси на тези суровини. Познайте коя друга страна е сред основните производители? Точно така, родината ни е 9-та в света по производство на слънчогледово олио и на 20-то място по добиви на пшеница, като сме нетен износител. В години на криза земеделието и износът на електричество могат да ни помогнат да понесем по-леко трудностите и също така по-лесно да можем, като общество, да поддържаме хилядите бежанци, които за пореден път ще потърсят мир и нормален живот в хубавата ни страна.