Танк M1 Abrams се подготвя за движение на полигон край Заган в Полша, 2017 г.. Снимка: NATO
Съпоставянето между великите военни сили датира от десетки години назад във времето, а след края на студената война разработването на секретни оръжия и пазенето им в тайна от света даде възможност на редици военни експерти и на хора интересуващи се от военна техника да развиват всякакви хипотези, коя страна е във върхово превъзходство по отношение на оръжейните си капацитети.
Още преди събитията в Украйна от миналата година, се говореше за ефективността на американските преносими противотанкови ракетни системи FGM-148 Javelin и дали реално са толкова ефективни или това е добър пиар на американското военно министерство. В интернет може да се намерят десетки симулации на битки между усъвършенстваните руски танковe Т-90 и дали те биха победили американските си колеги в лицето на танка M1 Abrams.
В хипотетични конфликти се изговори и се изписа много, водеха се спорове, но никой не допускаше сериозно, че тези спорове и компютърни симулации някой ден ще се превърнат от теория в практика. Войната в Украйна превърна всичко това в реалност и даде възможност да видим реално колко са ефективни дадени оръжия и да направим реална съпоставка с техните аналози.
Първо на Украйна бяха предоставени Javelin, като се видя, че далеч не са прехвалени и реално се превърнаха в основно средство за противопоставяне срещу остарелите съветски танкове и по-старо поколение руски. С течение на войната, САЩ преотстъпи и високо-мобилна артилерийска ракетна система за залпов огън HiMARS M142, която изигра ключова роля в настъпленията на украинската армия и отвоюването на Херсонска и Запорожка област през лятото и есента на миналата година.
От началото на тази година усилено се говори за прехвърляне на още една дълго коментирана и анализирана военна машина по бойните полета в Украйна, а именно американските танкове Abrams.
Първоначално нямаше информация, коя модификация на този танк ще бъде дадена на Украйна, каква бройна и кога точно те ще заработят по фронтовата линия . Едва преди няколко дни стана ясно, че САЩ ще доставят 31 бр. от Abrams М1А2, който ще бъде лишен от цялостното оборудване на секретност, а също така танковете няма да имат стандартната броня, която използват само американските танкове, на базата на обеднен уран.
Като цяло, когато говорим за оръжия и по-специално танкове, може да забележим следната тенденция: много тежки бойни машини стават известни не заради съвкупността си от характеристики, а поради индивидуалните си качества. Например френският Leclerc е известен със свята електроника, която породи много митове около него. Руските Т-72 се считат за най-подвижните и маневрени и в същото време изключително евтини и непретенциозни за експлоатация, което си има своите предимства.
Когато става въпрос за американските Abrams, тук разбира се е неговата броня, изработена с елементи на базата на обеднен уран. Тази специфична броня на танка породи много митове и легенди, но като цяло смело можем да кажем, че сигурността на този танк надминава всички останали и това не може да се отрече.
Първоначално първата и базова версия на Abrams М1, приета на въоръжение във военните сили на САЩ през 1980г не е използвала уранова броня. Стандартният модел е бил оборудван с 105-мм нарезно оръдие, а неговата броня като цяло не превъзхожда тази на късните съветски танкове и не представлява нищо радикално.
Второто поколение Abrams М1984А1 също не е снабден с уранова броня, но стандартната такава е била увеличена поради появата на нови танкове с по-съвременна защита от други държави. Първата официална поява на Abrams с уранова броня е през 1988 г., а модификацията му М1А1НА (HA – Heavy Armor) е приета на въоръжение в американската армия.
Тази модификация на Abrams го прави първия оборудван с нова броня, използваща обеднен уран, която, предвид последващите разработки се счита за първо поколение. В публичното пространство и интернет, няма достъпни официални данни за еквивалента на устойчивостта на този тип броня.
Дават се само приблизителни данни, които понякога са подправени с прекомерни фантазии на авторите, които са ги предоставили. С увереност обаче можем да кажем, че куполът на тази версия на танка може да издържи ударите на повечето серийни постсъветски подкалибрени и кумулативни снаряди, включително и на част от руските управляеми ракети.
Второто поколение уранова броня влиза в употреба през 1992 г. като тя е поставена върху Abrams М1А2. Бронята от това поколение дава доста по-високи резултати от предшественика си. При тази версия на танка отново най-защитената част е неговия купол, но този път е обърнато внимание и на предната част на танка, която е подсилена и фронтално се превръща в сериозен противник за всички преносими противотанкови системи включително и съвременния руски „Корнет” който показва слаба ефективност по движеща се цел и не може да се конкурира с американските Javelin. Най-вероятно точно тази версия на танка ще получи Украйна, но в много по-съкратен вариант.
Третото поколение уранова броня е разработено през 1999 г. и от тогава до сега се е превърнало в основно защитно средство за танковете М1А2SEP (SEP – Пакет за подобрена система). При тази модификация на Abrams , всичко е „дебело“.
Танкът е добре защитен както в купола, така и в долната му част и дори скептиците са категорични, че трудно би било възможно тази машина да бъде унищожена. В никакъв случай не се омаловажава възможността на оръжията на всяка друга държава.
С увеличаването на защитата и дебелината на бронята M1A2SEP обаче става прекалено тежък, като теглото му достига до 63 т., което го прави доста по-бавен и трудно маневрен от останалите си конкуренти. От друга гледна точка разхода му на реактивно гориво е почти двоен със всички останали, което изисква специална поддръжка и специализирана техника, която да го придружава по бойните полета. За сравнение потенциалният му противник в Украйна Т-90SM тежи 47 т. и развива до 60 км/ч. което е с 12 км/ч. по-бързо от тежките американски Abrams .
Нека поговорим и конкретно за сегашните събития. Списание “The Military Balance” за 2022 г. дава сравнително свежи, макар и далеч не пълни данни за точния брой на американските танкове Abrams . САЩ, за разлика от Русия, не спестиха стотици танкове, които извадиха от своята армия, защото просто вече са морално и технически остарели и вече не са им потребни във военните действия, които предприемат. Въпреки това Abrams остава на въоръжение в различните си модификации.
Танковете М1А1 в модификация SA (Situational Awareness) по неофициални данни наброяват около 650 единици на въоръжение. Това е и моделът претърпял най-дълбоката модернизация, която се отнася както за електрониката, така и за сигурността. Върху този модел са монтирани уранови бронирани пакети от второ поколение.
Също така армията на САЩ разполага с около 1600 единици М1А2SEP v.2 и 390 единици М1А2SEP v.3 с уранова броня от трето поколение.
На съхранение американската армия разполага и с над 3500 танка Abrams М1А2 и М1А1 оборудвани с уранова броня, като по-голяма част от тях са в процес на различни модификации.
Резервът от танкове Abrams е много впечетляващ – те ще стигнат за повече от една война и сякаш нищо не пречи да бъдат изтеглени от консервация 31 танка, да бъдат преведени в работно състояние, да бъде свалено секретното оборудване и да се изпратят на помощ на Украйна. Към днешна дата, обаче все още няма точна и конкретна дата за прехвърляне на американските танкове на територията на военните действия в Украйна.
Със сигурност това няма да се случи в близките няколко месеца, а някои военни експерти смятат, че това ще стане чак в началото на лятото. Факт е, че процесът на подготовка не се ограничава само до ремонт и преоборудване на танковете с електроника, но ще трябва да бъде сменена и бронята, като се премахнат урановите пакети от нея и заменена с по-проста аналогова броня. САЩ строго пази тайната си за бронята от обеднен уран.
Самият танк Abrams не се произвежда само за нуждите на американската армия. Египет имат лиценз за производството му, а в държави като Ирак, Кувейт, Мароко, Австралия и Саудитска Арабия той е на въоръжение, Полша съвсем скоро ще получи първата си партида от танкове Abrams . Въпреки това, няма нито един танк оборудван с броня на базата на обеднен уран извън армията на САЩ.
Такива танкове няма да има и в Украйна, тъй като готовите за прехвърляне танкове ще се считат за експортни екземпляр на които е наложена най-строга забрана за износ. В случая обаче е ясно, че дори без забрани САЩ никога няма да реши да изпрати напълно модифициран и оборудван танк Abrams по отношение на резервацията на воюващата страна, тъй като поне един танк, определено ще попадне в ръцете на врага – в този случай Русия и той ще бъде проучван докато всички американски тайни не бъдат разсекретени.
Въз основа на тези рискове, да бъде разкрита секретна информация за бронята от обеднен уран на танковете Abrams , експортните машини са оборудвани с броня под съкращението EAP (Export Armor Package), която е изградена на друг принцип и може би танковете доставени на Украйна ще бъдат с неексплозивна реактивна броня (NERA), която наричаме „полуактивна” изградена от керамика и високотвърди вложки от стомана. САЩ могат да предоставят поне три варианта на EAP броня, която се различава както по своя състав така и по издръжливост, но като цяло характеристиките им са по-ниски от тези на пълноценен Abrams с уранова броня.
ова демонстрираха шведите, които тестваха М1А2 Abrams с експортна броня. Спорет техните данни максималното съпротивление в челната проекция на танка е около 600 мм от подкалибрени и около 900 мм от точни снаряди. Съпоставено с руските танкове, експортната броня на Abrams не е по-добра от тази на късните съветски танкове Т-80У.
От изписаната до тук информация в интернет, както и от официалните изявления, както от САЩ така и Украйна, не става ясно кога точно може да се окачват американските танкове да пристигнат в Украйна и с какво те ще бъдат оборудвани, но със сигурност няма да разберем в скоро време. В хода на подготовката за изпращане на експортни единици танкове, те минават през сложен подготвителен процес, който освен в привеждането в боен ред и усъвършенстването им включва и премахването на пакетите уранова броня.
Промяна на конструкцията на танка за монтиране на новата броня, а след това връщане на електрониката или нейната подмяна. Всичко това е един дълъг процес, като се има в предвид, че само акредитирани предприятия с опит в работата с уранови компоненти могат да извършат тази дейност. В момента само един завод на General Dynamics в гр. Лима, Охайо, може да преобразува танкове Abrams в САЩ, а максималната му производителност е до 12 танка на месец.
Капацитетът изглежда приличен за повече от два месеца е възможно да бъдат преоборудвани 31 танка за Украйна и да ги изпратят на фронта. Компанията обаче има достатъчно клиенти: успоредно с това извършва работа по поръчки на танкове Abrams за Полша и Тайван. Реално погледнато, заводът работи до краен предел, а още преди началото на войната в Украйна, на Полша им бе казано че максималният брой, който могат да получават, е по 28 танка годишно.
От написаното по-горе можем да си направим извода защо Украйна няма да получи танкове Abrams по-рано от месец май.
Разбира се има и друг вариант, при който САЩ могат да откупят готови експортни танкове от някоя от страните, с които имат договори. Списъка с тези държави обаче не вдъхва особено доверие. Почти е невъзможно Саудитска Арабия или Египет напълно да развалят отношенията си с Русия, като предадат свои Abrams на Украйна.
Към днешна дата можем само да спекулираме откъде биха дошли танковете Abrams за Украйна. Те със сигурност ще бъдат предадени на Киев. Въпреки това, фактът, че тези танкове ще отидат на фронта, лишени не само от мощната си броня, но най-вероятно и от най-модерните американски бойни информационни и контролни системи, не ги прави безобидни и можем да проследим внимателно каква беше реакцията на руските политици, след като САЩ официално обяви, че ще предостави на Украйна танкове Abrams .
„Продължаваме промяната“ и карикатурният консерватизъм