Фасадата на ЦУМ преди реставрацията, 1995 г. Снимка: Sludge G
Всеки е чувал за преданието, че в далечното минало при зидане на обществени сгради, за да се създаде дух покровител, който да ги заздрави, трябвало да се принесе човешка жертва. Тя или сянката ѝ се зазижда в основите или в оставена недостроена част от строежа.
Кой би предположил, че една от най-известните сгради в София – тази на ЦУМ, въплъщава това предание, предшествано от трагична история за мъката на един баща, който губи сина си.
След приватизацията на сградата на ЦУМ, приета доста нееднозначно от обществото и породила най-различни съмнения в пресата, се появява интересна история, свързана с построяването на универсалния магазин.
Сградата е проектирана от архитекта Коста Николов през 1956 г. За арх. Николов източниците говорят, че е роден във Видин през 1891 г. и още като дете остава кръгъл сирак. Сам, със собствени усилия завършва средното си образование и изкарва прехраната си с тежък физически труд. Намират се добри хора, които през 1914 г. го изпращат да учи архитектура в Мюнхен, което преобръща живота му. Връща се в България и разгръща мащабна дейност – проектира окръжната сметна палата в Плевен, почивната станция на митническите чиновници в Банкя, Главната дирекция на мини „Перник“.
В началото на 1940-те години синът на арх. Николов, студент в Германия се увлича по левите идеи. След тормоз от полицията е убит от Гестапо, а трупът му следва да бъде изгорен. Арх. Николов успява с всичките си връзки да прибере останките на сина си в България. Запазва пръст от ръката на трагично загиналия си син и един от малкото оцелели кичури коса, като се зарича някой ден да посвети на младежа най-великото си произведение.
В следващите години арх. Николов е сломен и почти неспособен да работи. Едва в средата на 1950-те години се връща към чертожната дъска с мегапроекта за центъра на София, по който работи Министерството на тежката промишленост (за днешната сграда на Министерския съвет в общ комплекс с ЦУМ).
Именно там той решава да вгради останките на сина си.
От 1999 г. до 2001 г. започва възстановяване и реконструкция на сградата, наложило се заради десетилетното ѝ съществуване. Реновирането на приватизирания Централен универсален магазин открива на британските инженери зловещата находка в основите на сградата, поставена в тенекиена кутия откъм източния вход на сградата. Строителите решават да не местят останките на убитото момче и нареждат ремонтът да продължи около тях, без да ги засягат.
Печалната история за олтара на убитото дете не е потвърдена официално и носи характера по-скоро на градска легенда.

В София, в района на в.з. „Малинова долина“ има улица, носеща името на архитект Николов, а на ул.“Сердика“ №22 в изцяло реставрирана в първоначалния си вид сграда, построена по негов проект, през 2016 г. е открито заведение, носещо името „Лакомникъ“. Когато създават „Лакомникъ“, новите собственици на мястото, възстановяват старата фасада до най-малки подробности – включително оригиналната дограма от плановете от 1928-година. Те реконструират в ретро стил и вътрешността, като я правят да е възможно най-близка до първоначалната архитектурна идея.
Коста Николов умира на 14 ноември 1961 г. в София. Макар и името му да не е масово познато, неговите архитектурни произведения и до днес са сред символите на града ни.
Източници
„Лакомникъ“ в сърцето на София, Ема Иванова, 22.04.2016, Webcafe.bg
Страница за Коста Христов Николов /1891-1961/, Видински алманах
Централен универсален магазин, История, сайт на ЦУМ