Фанариоти в Османската империя – пощенска картичка, издадена около 1905-1910 г., показваща изглед от началото на века на константинополския квартал Фенер (Фанар), където гърците трябвало да се преместят след завладяването на Константинопол от турците. На преден план: българската православна църква „Свети Стефан“; на върха на хълма: Константинополската патриаршия.
Представяме ви една много забавна и поучителна информация, свързана с два от нашите съседи – гърците и турците.
Една от най-важните победи на българското Възраждане е извоюването на самостойна българска Църква. Този дългогодишен процес неизменно свързва нашите съдбини с една много интересна прослойка в гръцкото общество, чиято вредност не само за българите, а и за цялата Османска империя, е покъртителна.
Това са фанариотите – своего рода гръцка аристокрация.
Съставени са от далечни издънки на старите византийски родове, както и от откровени самозванци с измислено потекло, чиято тежест в империята се обуславяла от уменията й в търговията, с която османските първенци отказвали или просто не умеели да се занимават.
Заради самочувствието от натрупаното богатство фанариотите постепенно пожелават постигането на политическа власт в империята, като техен главен инструмент в това начинание е Цариградската патриаршия – призната от султаните духовна майка на всички православни в границите на държавата.
Посредством тази държава в държавата, както и безбройни ласкателства, подкупи и ходатайства пред турските велможи, фанариотите успяват да се превърнат в незаобиколим фактор в управлението на Османската империя.
Как точно тези политически въжеиграчи-фанариоти са успявали да влязат под кожата на османците?
Първо, разбира се, чрез богатството си. Но второ – чрез невиждани умения в подмазването и галене на турското его.
Отговорът най-добре можем да открием в произведението на представител на един от най-значимите фанариотски родове, Марк-Филип Залони – „Essai sur les phanariotes“ от 1824 г.
Класическият филолог Димитър Илиев го определя като сатиричен памфлет срещу фанариотите, написан като пародия на бащини съвети – от човек, произхождащ от гръко-католическо семейство на остров Тинос. Залонис се оженил в Константинопол за фанариотска дъщеря, но родителите ѝ, недоволни от „външния“ произход на жениха, който не бил от техния кръг знатни родове, направили всичко възможно да ги разделят, използвайки като претекст католическата му вяра. Те стигнали чак до патриарха, за да търсят разтрогване на брака. И по-късно, вече във Франция, Залонис пише този памфлет срещу тях.
Помнете, че трябва безспир да се показвате пред турските големци покорни, милостиви, великодушни и красноречиви; че е даже полезно и необходимо да бъдете внимателни и смирени пред хората от тяхната свита.
Когато ще влезете в стаята на някой великодостойник на империята, най-напред ще направите поклон; като стигнете до средата на тая стая, ще се поклоните отново, като очертаете един полукръг, така че вратата да бъде свободна. Като се доближите до Негово Господство ще паднете на колене пред него като заловите края на полата му и го издигнете до челото си, след като сте го целунали.
Понякога великодушието на Негово Господство ще ви отклони от тоя израз на почит; тогава вие ще хванете ресите на софата на която той седи и ще ги целунете преди да ги подигнете до челото си. Ще станете след туй и ще се отдалечите от тоя Господар, но без никога да му обърнете гръб.
Ако със знак той ви покани да седнете, побързайте да застанете на колене на някой край на стаята, като гледате щото никой турчин да не остане зад вас. Ако Негово Големство има добрината да ви попита как сте със здравето си, вий ще отговорите „Господарю, целувам праха на нозете Ви…“
Ако Негово Господство няма при себе си никакво подозрително лице, той ще ви каже да седнете до него, но след като каже на слугите да излязат навън.
Това е моментът, деца мои, изкусно да послужите с вашето красноречие и с политиката си да получите от Негово Господство – изцяло или отчасти – това, което бяхте намислили да искате от него, а особено да направите върху него най-благоприятно впечатление, за да го оставите благосклонен към вас и разположен да помогне на вашите предначертания, каквито и да са те.
Но вниманието към пашите не стига; трябва внимателност и към техните служители. Като излезете от стаята на Негово Господство бъдете щедри към хората от свитата му; раздавайте злато, както на големите, така и на малките между тях, защото само едного да забравите, ще си изпатите. Тоя обичай е възприет от всички големци на империята.
Тоя сомн от слуги, които ще видите при тях са станали богати само от подаянията на лицата, които идат при господаря им.
Заплатата им не е по-голяма от пет франка на месец, а при това ги виждате облечени с най-великолепни дрехи и с кашмирски шалове, от които най-евтиният може да струва хиляда франка.
Колкото сте по-щедри и предупредителни към тия слуги, толкова по-добре ще вървят работите ви. Те ще предразполагат своя господар в своя полза и ще правят по-лесен вашият достъп до него. Само чрез вашите успехи пред големците ще можете да се издигнете до драгомани или до князе на Влашко и Молдова.
Още по темата
Perception des Phanariotes avant et après Zallony, (The Image of the Phanariots before and after Zallony, Η αντίληψη για τους Φαναριώτες πριν και μετά τον Ζαλλώνη), Jacques Bouchard, Grèce-Roumanie : héritages communs, regards croisés, 42 | 2014, https://doi.org/10.4000/ceb.4935
Histoire diplomatique de la Grece de 1821 a nos jours, Edouard Driault et Michel Lheritier
