ТОГАВА ВЗЕМИ ВСЕЛЕНАТА И Я СТРИЙ НА НАЙ-ФИН ПРАХ, ПОСЛЕ Я ПУСНИ ПРЕЗ НАЙ-ДРЕБНОТО СИТО. И НАКРАЯ, АКО МОЖЕШ, МИ ПОКАЖИ ПОНЕ ЕДНО АТОМЧЕ СПРАВЕДЛИВОСТ, ЕДНА МОЛЕКУЛА МИЛОСЪРДИЕ. А ВЪПРЕКИ ТОВА ВИЕ ПОСТЪПВАТЕ, СЯКАШ ИМА НЯКАКЪВ ИДЕАЛЕН РЕД В СВЕТА, СЯКАШ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА СЪЩЕСТВУВА НЯКАКВА… ПРАВОТА, ПО КОЯТО ДА СЪДИТЕ ЗА ВСИЧКО.
„Дядо Прас“, Тери Пратчет, Преводач: Владимир Зарков, 1999
Търсех много и дълго подходящо изображение за думата „лоялност“. Като всички други човешки качества, тя е нематериална и съответно много трудна за демонстриране с изображение. А това е водещото качество, което партиите в България търсят и което определя до голяма степен реалността на политическия живот у нас.
Познавам чудесни хора – опитни, кадърни, с чудесно образование, с езици, великолепни организатори и можещи да бюджетират и управляват финансите си. Имат семейства, имотни са и са обезпечени материално и са в политиката не заради лични облаги, а защото искат да участват в политическия живот. Тези хора са гръбнакът на всяка една партия. И именно тези хора или отсъстват от партийните листи на големите партии, или са сложени най-много на 7-8-9-то място в листата.
Вместо това по „сигурните“ места преобладават други хора – посредствените до смърт, но лоялни.
Спомняте си за влаковата катастрофа в Гърция, причинена от началника на гарата в Лариса, довело до смъртта на 57 души. На заплата от 3500 евро е бил назначен 59-годишният началник на гара Лариса, само пет дни преди катастрофата.
Преди да заеме този отговорен пост този човек е бил животновъд в село в Кардица, а после портиер на гарата, след това се мести в Министерството на образованието и накрая се връща в гръцките железници, за да бъде повишен до началник на гара Лариса, поемайки ежедневната отговорност за хиляди животи.
Тънкият момент е, че той е назначен на този пост заради политическия си активизъм, не заради професионални качества. Човекът бил доста активен в организирането на протести на левицата и това е била наградата му. Високоплатен пост, със значителна отговорност и за съжаление, фатален край. И този феномен от културно близка до нас страна трябва да ни е сериозно предупреждение.
Лоялните на партията хора са в съвсем буквалния смисъл опасни за обществото.
И все пак, трябва да има причина за съществуването на това, което наричаме корупция или шуробаджанащина или непотизъм. За да го има, значи има някаква причина, значи работи – защото иначе не би било част от нашата култура.
Да видим, каква е мотивацията на един партиен лидер да предпочете посредствен или направо некадърен, но лоялен човек, пред кадърен, но нелоялен? Един бегъл поглед върху партийната история на България веднага ще ни подскаже защо лоялността е толкова важна. Партиите постоянно се създават, делят, цепят, роят, все има боричкане за това кой да води дружината, пък ако ще накрая да остане лидер на трима души, важното е да е пръв.
Умните, кадърни хора са можещи и оправни – в повечето ситуации те ще са добре и нямат нужда от закрилник, от патрон, от бащица, който да им решава проблемите в живота. Дори тяхната партия да потъне или изчезне, те ще си намерят работа в частния сектор сами и ще си живеят добрия живот.
Некадърните и посредствени хора дължат всичко на партията, която и да е тя. Затова са лоялни, понякога до смърт
Независимо откъде гледаме на този социален феномен у нас, той е значим. От него произтичат почти всички наши проблеми – от некачествени пътища или лоша външна политика или всичко друго, което не ни харесва.
И понеже това е проблем на културата ни, той може да бъде адресиран правилно единствено през културата. Не чрез борба с корупцията, а с възпитание. Не с работа с поглед няколко месеца или години напред, а с поколения и векове. И ако задачата ви се струва грамадна и надвишаваща вашия живот, сетете се за делото на един Паисий Хилендарски – дело, което формира светогледа и културата ни и до днес, векове след физическата смърт на човека.
Ако партиите в България искат да постигнат нещо повече от постоянно роене, ще трябва да спрат с лудия танц на нови и нови политически субекти. Така всички видове партии ще могат да спрат да разчитат на само на лоялните си, но некадърни членове и ще могат да дадат път на истински можещите. Исторически, когато сме имали такива периоди на стабилност и успокоени на вътрешните борби, България е забогатявала и процъфтявала. Когато е имало разделение, всички сме страдали – както в момента.
