Следите от българите върху картата на Северен Казказ

Време за четене: 6 минути

На картата: топоними, свързани с българи и барсили в Северен Кавказ (по Петър Голийски. „Българите в Кавказ и Армения“ (II–X век). София, 2006)


Статията е написана въз основа на: Петър Голийски. „Българите в Кавказ и Армения“ (II–X век). София, 2006


Едно поне 500-годишно българско присъствие в предпланините на Северен Кавказ, а и в самия Кавказ, неизбежно оставя следи в местната топонимия. В централните части на Кавказ тя е по-слабо забележима, докато в предпланините и равнините северно от Източен Кавказ тези дири са много по-ярки. И то като се почне от VII–VIII век и се стигне кажи-речи до наши дни.

Така например внимателният прочит на изворовите данни разкрива, че селището, чиито руини се намират се в близост до Верхний Чирюрт (Горен Чирюрт) в Кизилюртовски район на Дагестан, през Ранното средновековие е било известно под три имена: БАЛК, БИЛХАР и ВАНАНДАР.

Третото име е пряко свързано с името „ванандур“, носено от българското „царско племе“ (уногундурите), докато Билхар прокарва мост директно към името Булгар. Че този град не е бил хазарски като население и политическа власт се разбира от съобщението на арабския автор Ахмед Ибн Азами (VІІІ век), който пише:

„Като стигнал до хазарския град Бергу, той [арабският пълководец Салман] продължил да преследва хакана [на хазарите] и накрая достигнал Билхар, непринадлежащ на хазарите и се разположил близо до този град, сред цветущи ливади, пресечени от големи реки“.

Обаче, съдейки по данните на мюсюлманския автор ат-Табари (839–923 г.), освен по-северния Ванандар/Билхар/Балк, в земите на днешен Дагестан е съществувал и още един град с интригуващи имена.

Той е бил известен като БУЛКАР-БАЛХ и е идентичен с многократно споменавания в контекста на арабо-хазарските войни от VІІІ век град БЕЛЕНДЖЕР/БАЛАНДЖАР. Беленджер/Баланджар е другото име на „хонския град“ ВАРАЧАН или ВАРАДЖАН от арменските извори, локализиран около съвременния Буйнакск в Дагестан. Данните от наличните писмени източници показват, че населението на града е било смесено – той е бил обитаван от българи, барсили и сувари (савири).

Средновековните топоними от типа Балх~Балхар~Булкар не се изчерпват само с горните два града, защото защото един арабоезичен източник от ХІІ век споменава, че е съществувал и „Балх в Лакз, намиращ се в горския гъстак“.

Лакз или Лакзан е областта, населявана в наши дни от дагестанската народност лакци. Техен център днес е селището Кумух, северно от който се намира селището БАЛХАР.

Тези топонимични податки позволяват да се очертае територията, населявана от българската група Чдар-болкар или Кидар-болкар (за тях виж „Българите северно от Кавказ от средата на V до края на VI век“). Тя се е простирала по дългата полоса от река Сулак до Южен Дагестан до подножията на Източен Кавказ. Допълнителен маркер в полза на така очертаната зона, населявана от кидаритите (чдар-болкарите, кадарите), са още две селища.

Едното е ГАДАР или КАДАР, което и днес съществува на картата на Дагестан – то се намира в Буйнакски район (!), близо до Леваши и Гергебил. Другото селище е ГАДАРИ в Гумбетовски район на Дагестан, западно от сливането на реките Анди Кой и Авар Кой. Впрочем тези основани на топонимията изводи се потвърждават и от обобщението на проф. Маргарита Ваклинова:

Сивоглинестата керамика се оказва характерна за паметниците на Терско-Сулакското междуречие, което е локално огнище на култура, чиито корена са в керамичните традиции на местните племена от началото на първото хилядолетие сл.Хр… По крайморската лента на юг от Сулак до Дербент по изключително важната комуникация също е разпространена сива керамика, та чак до Дербент. Сива излъскана керамика от сарматски тип с аналогии в аланската култура има и в гробовете на Чирюртския грунтов некропол.

Техни аналогии има и в Северозападен Кавказ, и в паметници, свързани пряко с българите от VІІ–ІХ в… Единството на керамичния комплекс в степните зони на Северен Кавказ подсказва за формирането му точно по тези места. С неговите особености се срещаме в керамиката на Дунавска България, свързана с българите, в един от вариантите на която се виждат и животински фигурки, скулптирани върху дръжките. Очевидна е генетическата връзка между откриваната в България и в хазарските центрове сива керамика.

Гореизброените топоними обаче не изчерпват целия арсенал от местни имена, указващи по един или друг начин за някогашно българско присъствие на територията на днешните Дагестан и Чечня.

Например през 1796 г. на територията на Бермекския окръг Ф.Ф. Симонович е записал село с името ТОХ, което е пълна аналогия с древнобългарския календарен термин и име „тох“ („кокошка“, „петел“). Като друг паралел може да се посочи селището ХУБАР в Казбековски район на Дагестан. Наред с това югозападно от Кумух се намира село КУБРА, чието име по-рано се е произнасяло като КУВВАР (сравни с името КУБАР, паралелна форма на КУБЕР). Югоизточно от Кумух пък се намира селището КАНИ (сравни с титлата „кан“).

В Хивски район на Дагестан се намира село ЧУВЕК. На една стара руска карта на Афганистан от 1881 г. от селището Паргар (Бургар) нагоре по течението на река Аму Даря също може да се открие селище на име ЧУВАК. Това име има пълен паралел на Балканите. През първата половина на ХІІ век е записано село в Галиполи, спадащо към домена на византийския император Йоан ІІ Комнин (1118–1143), което носи очевидно негръцкото име Дадуна. Там е отбелязано и селището ЧУВАК.

През 1828 г. в Аварското ханство (в днешен Дагестан) са отбелязани селищата ЧАРБИЛ, КЯШДА (днес Кища, югозападно от Уркалах, Дахадаевски район на Дагестан), ЧУТУРИ и ТАЧУЛ. Като паралел на ЧАРБИЛ на територията на съвременна България може да се посочи махалата ЧÈРБИН, намираща се около село Голяма Желязна, Троянско. КЯШДА най-вероятно означава същото, каквото и съвременната българска дума КЪЩА, ТАЧУЛ може да се свърже не само с българското мъжко име ТАЧО, но и с неговата производна форма ТАЧУЛ, а едва ли е необходимо голямо въображение, за да се съпостави ЧУТУРИ с нашата дума ЧУТУРА.

Придвижвайки се на юг, топонимните аналогии не намаляват.

Например през 1832 г. И.И. Норденстам е записал село КУТЛА, намиращо се в главния хребет на Кавказ, където извират реките Самур, Чаир-йору и Кудаб-йору. Името може да се съпостави със старото име на град Монтана КУТЛОВИЦА и със село КУТЛОВИЦА, югоизточно от село Алфатар в Добруджа, макар че двете имена се обясняват чрез славянски.

През 1796 г. И.Т. Дренякин е записал на Апшеронския полуостров в днешен Азербайджан села с имената БИГЛА и БАЛХАН. И днес в Македония съществува в Делчевско село с името БИГЛА, още в ХІV век в Сърбия е отбелязано едноименно село, а от същия период имаме и ВЕЛИКА БИГЛА в Света Гора. Един рид около Страцин, Кратовско (Македония) се нарича БИГЛЬЕР. Южно от село Зверино, Врачанско, се намира една висока тераса с останки от градище на име БИГЛА. Тези топоними биват обяснявани чрез гръцкото „вигла“ (βίγλα) “стража”, т.е. “граничен стражеви пост”, или с латинското vigilo “пазя, бдя”, но не би било зле да се има предвид и друго възможен произход.

Друг много интересен топоним на територията на днешен Северен Азербайджан е селището УРВА, намиращо се югозападно от Кусаръ.

Коментарът едва ли е необходим. Пак в Северен Азербайджан, сред татите в Кубински район, е регистриран топонимът ХАРУША, идващ от „хар“ „равнина“ и „уша“ „гора“. Същите топоними обаче са съществували и някога в Егейска Македония (сега в Гърция) – ХАРУША и ХАРУШАСЪ.

Друго татско название в Планински Ширван е ВАРНА. Това е местност с 2 планински езера на 2260 метра надморска височина на десния бряг на река Гирдъманчай. Названието традиционно се извежда иранското „вар“ „вода“ и суфикса „-на“, но тази Варна не е единствената Варна.

Още към средата на ІІ век географът Птолемей отбелязва източно от Gabala топонима VARNA. Gabala е днешната Кабала в Северен Азербайджан, на самата границата с Източен Кавказ и Дагестан. Само за сведение ще спомена, че днешната Варна не е старият град Одесос от края на VII век, защото, разказвайки за настъплението на българите на Аспарух след победата при Онгъла, Теофан Изповедник изрично прави разграничение между Одесос и Варна: „[те стигнали] т.нар Варна, близо до Одесос и до тамошната земя“.

Топонимични следи от българско присъствие (на Дучи-булкар) се откриват и на територията на днешна Чечня.

На първо място самото название Чеч(ня) е донесено от Средна Азия, от район, обитаван някога от българи (вж. статиите „Следите от българите върху картата на Средна Азия“ и „Страната на българите“ североизточно от Самарканд“).

Друг, почти пълен паралел, срещаме в лицето на южнородопската област ЧЕЧ. Този български историко-географски район е съществувал още по турско време като териториално-административна единица с център днес изселеното село Чеч, разположено по долното течение на река Доспат и в Северна Гърция.

Като друг интересен българо-чеченски топонимичен паралел може да се посочи село БЕСЛЕН (Благоевградско), записано в турски документи преди Освобождението като Beslan. Втората форма е идентична с името на неотдавна станалия трагично известен северноосетински град БЕСЛАН, намиращ се близо до границата с Ингушия. Територията на Чечня обаче предлага още топоними, свързани с българите.

През 1830 г. Р.Ф. Розен е записал селището ВЕДЕН, намиращо се на пътя за Грозни. Днес то е известно под името ВЕДЕНО. В непосредствено съседство до него се намира и селището ДЪШНЕ ВЕДЕНО. Тези топоними най-вероятно се намират в пряка връзка с името на българското село БЕДЕН, намиращо се близо до Девин в Западните Родопи. Съществува още едно селище на име БЕДЕН, този път в Смолянско. В турски документи отпреди Освобождението то е записано като Beden, Bedan.


БЪЛГАРИТЕ ОКОЛО КАВКАЗ И В ИЗТОЧНА ЕВРОПА

Авитохол и началото на българската държавност в Европа

Българите северно от Кавказ според арменските извори – I

Българите северно от Кавказ според арменските извори – II

Българите северно от Кавказ от средата на V до края на VI век

Велика България и нейната гибел

Следите от българите върху картата на Северен Кавказ

Съдбата на източнокавказките българи през VIII–IX век

Какъв е бил старият език на българите?

Сподели
Петър Голийски
Петър Голийски

Доц. д-р Петър Голийски е преподавател в специалност „Арменистика и кавказология“ в СУ „Свети Климент Охридски“. Поддържа в свободното си време Фейсбук страницата "История в кратце", в която публикува неголеми научно-популярни материали, написани на достъпен и за неспециалисти език, в които ще се хвърля светлина върху спорни, малко известни или напълно неизвестни моменти върху средновековната и древната история на българите.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *