Документален филм за село Извор, Босилеградско

Време за четене: 3 минути

Панорамен изглед към село Извор, Западните покрайнини


На много места по света назряват конфликти. Събуждат се стари вражди. Затова реших да се върна към нашите корени. Да си припомня къде сме ние във всичко това. Да се върна към всичко, което ни е съхранило като народ. И така стигнах до Западните покрайнини и РСМ.

Реших да обиколя всички етнически български земи на Балканите, извън територията на България. Поисках да привлека внимание към процесите там, към дебългаризацията, която касае всички нас и бъдещето ни! Към онова, което политиците крият, за да нямаме историческа памет. Да нямаме смелост да отстояваме твърда българска позиция. В моята работа основен принцип е: Историята се повтаря. И който не знае историята си, е обречен да повтаря грешки от миналото. Затова – помни историята!

Босилеград и Цариброд са част от нашата история.

Там живее нашият народ, макар и откъснат от границите на България по силата на Ньойския мирен договор. За много от българите в България, това са забравени земи. Забравени хора и истории. Обичам да пътувам по непопулярни места. Затова се насочих натам.

При едно от посещенията ми в Босилеград, се запознахме с Димитър Димитров. Той е българинът – институция в града. Посветил е живота си в защита на българщината от изличаване. Нещо, което е политика на Сърбия в тези земи от средата на XIX в.

Чичо Митко ни насочи да посетим обезлюденото българско село Извор, на 4-5 км от Босилеград в посока България. На 5 минути път с кола от града, пред нас се откри чудна гледка. Чувството беше, като че сме слезли от машина на времето, която ни е оставила 100 години назад в миналото. В далечната 1919-та година.

Реших да заснема видео, в което да разкажа историята на този български край.

Разкриха се чудни гледки. Разрушенията върху сградите, причинени от сръбските престъпници, съсипали българското училище все още личат. От празните сгради сякаш всеки момент щеше да излезе някой и да махне с ръка. Но от прозорците ни гледаха единствено некролози с български имена. В Западните покрайнини обаче все още има хора, обичащи България.

Наш дълг е да не ги изоставяме. Решението на това е повече българи да пътуват, да се инвестира тук, и да има активна външна политика на България. На 8-ми юни 2023 г. съвместно с КИЦ „Босилеград“ организираме безплатна прожекция на филма „Моралът е доброто“ за живота на доцент Кристиан Таков  и с публикуването на това кратко видео, бих искал да поканя всички българи да посетят прожекцията в Босилеград на 8-ми юни от 20ч местно време! Нека помним своя род.


Храмът „Света Троица„, известен и като вилаетската църква, е построен в периода 1833 – 1835 г. върху основите на предишна, вече съборена църква със същото име. Новият храм е бил украсен с икони, дело на майстора от Самоковската иконописна школа Димитър Зограф – син на Христо Димитров и по-голям брат, закрилник и учител на Захарий Зограф.

Храмът "Света Троица" в село Извор заснет отстрани. Църквата е огромна и изключително красива, построена от камъни и дървен материал. Снимки: Георги Драганов
Храмът „Света Троица“ в село Извор заснет отстрани. Църквата е огромна и изключително красива, построена от камъни и дървен материал. Снимка: Георги Драганов
Храмът "Света Троица" в село Извор заснет от предната си страна. Вижда се богатата украса на предната му стена. Снимка: Георги Драганов
Храмът „Света Троица“ в село Извор заснет от предната си страна. Вижда се богатата украса на предната му стена. Снимка: Георги Драганов
Килийното училище в село Извор и камбаните / училищния звънец. Виждате изкусната дърворезба, която векове по-късно смайва. Снимка: Георги Драганов
Килийното училище в село Извор и камбаните / училищния звънец. Виждате изкусната дърворезба, която векове по-късно смайва. Снимка: Георги Драганов
През 1835 и 1854 г. той е изрисувал 58 икони от иконостаса, разпределени в царския, в апостолския и в празничния ред. Чудните образи на Св. Йоан Кръстител, на Св. Анастасий, на Св. Йоан Рилски-Чудотворец, на Св. Андрей Първозвани и др. са излезли изпод четката на зографа. Снимка: BOŽIDAR IVANOV
През 1835 и 1854 г. той е изрисувал 58 икони от иконостаса, разпределени в царския, в апостолския и в празничния ред. Чудните образи на Св. Йоан Кръстител, на Св. Анастасий, на Св. Йоан Рилски-Чудотворец, на Св. Андрей Първозвани и др. са излезли изпод четката на зографа. Снимка: Божидар Иванов

През 1834 г. бил ускорен строежът на изворската църква като централна, нахийска или, както я наричат тогава, „вилаетска“ черква с предназначение да служи на цялото Краище или Западни покрайнини днес.

Сградата е трикорабна с дървени колони между корабите, с нартекс с каменна аркада от запад и 6 стенна абсида на изток, подът е настлан с големи каменни плочи.

Забележителни са особено внушителните ѝ за това време размери: 36 метра дължина, плюс абсидата още над 2 м, и ширина 19,5 метра или около 720 m² застроена площ, с наос висок при билото към 12 m, и купол извисяващ се на близо 20 м от земята до върха на кръста! Строежът продължил три години с волни пожертвувания и доброволен труд на местните селяни.

Майстори-зидари били доведени от Дебър, а материал се донасял най-добър от някои запуснати вече църкви – камъни, каменните стълбове, гранитните первази, а и разни украшения, като барелеф на ламя, змия с гълъб и пр. Вътрешните стенописи, както споменават местни хора, били изографисани от майстори от Самоковската художествена школа. Камбаната и е отлята във водещия български камбанолеарен център в село Горно Броди, Сярско от майстор Георги Алексов.

Константин Иречек пише за изворската църква:

Около 50 крачки дълга и 25 широка, разделена на три отделения, с дъсчен таван и каменен под. Във фасадата се намира отворен перистил, в който са изобразени митарствата, мъката в пъкъла за такива грехове, които краищенци могат може би само оттук да научат.


Още за село Извор и Западните покрайнини

Църквата „Света Троица” в Извор, част от духовното съкровище на Краището, Божидар Иванов, Фар.рс

Забравените българи от Западните покрайнини, Цветозар Йотов

Западните покрайнини преди и след Ньойския договор. Основаването на ВЗРО „Въртопъ”, Цветозар Йотов

Западните покрайнини в България (1941-1944 г.), Цветозар Йотов

Защо Босилеград още е в Сърбия?, Георги Драганов

Сподели
Боян Донев
Боян Донев

Боян Донев е член на ПП ДА България. Занимавам се професионално с технически и фундаментален анализ, част от който е геополитиката и макроикономиката. Интересува се от история и мястото на България на геополитическата карта на Балканския полуостров в контекста на войната в Украйна. Той е и любител фотограф и видеомонтажист.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *