Цензурирано: Интригата в София е между Вили Лилков и Сглобката

Време за четене: 4 минути

Медийният бойкот на Вили Лилков не е мит, след като и на мен ми свалиха текст от медия, за която пиша от години. Това ми се случва за пръв път. Никога не било!


Забелязвате ли грандиозната подмяна? Ако на местните избори в София има някаква колизия, то тя е между Вили Лилков и Сглобката, независимо от съмнителните социологически проучвания, независимо от заклинанията на анализаторите. Независимо от това на кого какви проценти дават, истинският сблъсък е между лявото и дясното, между властта и опозицията.

Като без съмнение лявото е ПП-ДБ с присламчилите се (за огромно мое съжаление!) към тях ГЕРБ – формация, която вече доби гражданственост като „Сглобката“, – а дясното, също без съмнение, е издигнатият от гражданска инициативна група, в която участвам и аз, Вили Лилков. Също така властта, управлението очевидно е Сглобката, а опозицията – Вили Лилков. Това е картината в София. Медиите обаче се опитват да я нарисуват някаква друга.

Медиите се опитват да наложат впечатлението, че сблъсъкът е между Терзиев и Хекимян. Ама какъв сблъсък, моля ви се! Та те са от един отбор! Те и двамата са номинации на управляващото парламентарно мнозинство и на правителството.

Имам чувството, че Вили Лилков е жертва на някакъв заговор. Но още по-лошо е чувството, че медиите могат да влияят решаващо на изборите, а пък ние по никакъв начин не можем да контролираме медиите. Имаме се само един смехотворен СЕМ, превърнал се в карикатура на самия себе си, и толкоз.

Миналата седмица се натъкнах на брилянтен пример за това как хората, дори и онези, които искат да минат за някакви особено критични умове, несъзнателно се ръководят от медиите и формират мнението си според това, което получават от тях. Един от нароилите се напоследък експерти по военно дело и международни отношения с апломб сподели следното свое проникновено наблюдение: „Войната в Ивицата Газа започва по абсолютно същия начин като войната в Украйна!“.

Виж сега, пич: ти не си бил нито в Украйна, нито в Ивицата, та да имаш някакви впечатления от първа ръка. Дебютите на двата конфликта ти изглеждат еднакви по една единствена причина – медиите прилагат един и същи алгоритъм и към двете. Изпитан алгоритъм на принципа „така се прави, така е професионално“ – бруталност, насилие, конкретика в отрязани глави и изкормени цивилни и пр. Лични съдби, свидетелства на очевидци, вълна от съчувствие в демократичния свят… Трябва ли да ви обяснявам как се прави! Затова, пич, двете ти изглеждат еднакви.

Ето силата на медиите. Както навремето се казваше: „ако не покажат нещо по телевизора, то не се е случило“.

Та в тази връзка питам: защо медиите организираха дебат само между Терзиев и Хекимян? Всъщност медиите отговориха: ами защото са първи според социологията и ние решихме, че е логично да дадем трибуна на първите двама. Ама коя е тая социология? Вие откъде знаете, че именно тези са първите двама.

Междувременно дори излезе и социология, според която не са. Не се ли притеснявате, че заиграването с разни съмнителни социолози и съмнителните им резултати лесно може да заприлича на организирана манипулация? В това ли искате да ви обвинят? Това петно ли искате да се лепне на вашите „обективни“ и „безпристрастни“ физиономии? Петното на безгръбначен слугинаж?

Понеже съм пристрастен, следя кампанията на Вили Лилков. Изключително смислена и съдържателна кампания, обаче миниатюрна част от нея успява да стигне до централните електронни медии? Защо? Да не би да има някакъв ляволиберален заговор срещу единствения автентичен десен кандидат за кмет на София? Срещу кандидат, какъвто скоро не се е появявал на политическия хоризонт? И него ли ще пропилеем, както пропиляхме Габровски?

На няколко пъти самият Лилков предложи дебат, но му отказаха. Отказаха му по причини, които всеки може да види, ако е следил медийните им участия.

Докато Лилков е свръхексперт, за когото няма тайни в управлението на общината, познава всички проблеми, в течение е на всички проекти, при което подхожда към тях като политик, като държавник, а не като разсилен, докато той е такъв, Терзиев и Хекимян се показват като пълни аматьори, неспособни да споделят нищо повече от изтъркани клишета и обли общи приказки. Какво щеше да излезе, ако беше се състоял дебат между тях и Лилков? Всички щяха да видят компетентен учител, който търпеливо обяснява елементарни неща на изоставащи ученици, а те сричат и си тактуват с ръка. Както се сещате, кандидатите на Сглобката много трудно ще допуснат това. Защото за тях то ще бъде по-страшно дори и от ДС произхода на Васил Терзиев.

За съжаление, благодарение на масираната акция най-вече на телевизиите (защото фейсбук може да е пъстър, но все още не буди достатъчно доверие), изборите в София ще се проведат при фалшива предпоставка, хората ще избират между едно и също, тоест на практика няма да имат избор. Ако това ви харесва, давайте направо да се отказваме от демокрацията и да се връщаме към тоталитаризма – и без друго народните маси вече го забравиха и са напълно готови да го повторят.

Тогава вече ще е все едно дали Хекимян ще стане кмет на София или Терзийски – и в двата случая ще е катастрофално. И в двата случая ще се вайкате, както се вайкахте, когато напук си избрахте Радев, но ще бъде късно. Това е детинщина! Да дадеш на някого власт над съдбата си, само за да направиш на някого другиго напук. Това е точно като Нане, който бил готов да му изгори къщата, стига от нея да се запали плевнята на Вуте. Тази философия ли е причината за неповторимата ни историческа съдба? Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Сподели
Иван Стамболов
Иван Стамболов

До 1994 г. е хоноруван сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 г. основава собствена компания и се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес предимно в областта на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“. Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция “Култура” на Столична община.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *