На 20 декември 1943 г., по време на боен полет, загива българският летец-изтребител Димитър Списаревски. Димитър Светозаров Списаревски е български летец-изтребител, офицер, поручик (посмъртно: капитан – 1944, полковник – 2009 г.), кавалер на ордена „За храброст“ (посмъртно).
Причината за Списаревски все още мнозина да знаят малко е, че този български войник е бил царски офицер. А царските офицери, след идването на престъпния комунистическия режим са обявени за фашисти и врагове на народа.
Димитър Списаревски, наричан и още Спайч, е роден на 19 юли 1916 г. в Добрич, тогава под румънска окупация, само 16 дни градът преди да бъде освободен от българската войска по време на Първата световна война. Баща му е офицерът от запаса Cветозар Списаревски, а чичо му – дипломатът Коста Списаревски Те са българи от Кюстенджа. Името на майка му е Елисавета. Димитър е потомък на котелски възрожденски род, чиито корени се знаят до първата половина на XVIII век.
Мъжете от рода според съвременниците им са били красиви, горди, буйни и ученолюбиви хора, ето защо хората са ги наричали „аполоновци“.
От „аполоновия род“ са възрожденецът Неофит Бозвели и съратникът на Раковски, „списовача“ (от където идва името на фамилията им) Панайот Хаджидобрев, е първия преводач от френски на Виктор Юго. Родът е дал на България генерали, академици, министри, музиканти, съдии, поети. Другият чичо на летеца – също Димитър Списаревски е офицер и поет, кавалер на български и сръбски ордени за храброст.
Списаревски от малък е имал трайни интереси към историята и литературата с фокус върху класическата и руската, както към спорта – за кратко е бил юноша на футболния клуб „Левски“, поради което днес той е особено тачен от публиката на отбора.
Пишел е стихове, владеел е перфектно немски и руски и е изпитвал дълбоко уважение към тези две национални култури. Имал е за свой любим герой подполковник Калитин, защото както е казвал: “дядо ми е учил някога в Русия и защото Калитин е загинал за България“. Майсторски е пеел руски романси и e рецитирал стиховете на Ботев с плам.
В рамките на бушуващата Втора световна война, през 1943 г. София и други големи български градове са подложени на жестоки бомбардировки от страна на англо-американската авиация.
На 20 декември вражески бомбардировачи се насочват към столицата ни. Българските летци трябва да се изправят в неравен бой с числено превъзхождащия ги противник, за да бранят населението на града.
В разгара на въздушната битка, след като изчерпва всичките си боеприпаси и след като самолетът му е повреден в боя, Димитър Списаревски избира да продължи боя с единственото му останало средство и прави таран на американски бомбардировач Б-24 „Освободител“ (B-24 Liberator).
Двата самолета падат край с. Долни Пасарел. Саможертвата на храбрия пилот го превръща в легенда в цялата страна. Посмъртно е произведен в чин капитан.
Героизмът на летците ни респектира и противника:
„Българските летци се бият с ожесточение, като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За мен те изчерпват понятието ненадмината ярост в авиацията”.
Днес Димитър Списаревски е почетен с улица на негово име в столичния квартал „Дружба 1“ и пред блок 98 има негов паметник. Паметна плоча в негова чест има и до Пасарел, където неговият самолет се разбива. Гробът му се намира в Централните гробища в София. През 2012 г. бе поставена и паметна плоча на дома му в София на ул. „Хан Аспарух“ 57 от клуба на потомците на царски офицери „Един завет“.
Балада за Списаревски:
