Време за четене: 6 минути

Гробът на Лудвиг Болцман, който пръв открива същността на ентропията – един от ключовете към вселената.


Оригинална публикация: Dysgenic Entropy, Fake Noûs, 1 юни 2019 г.


В гимназията бях в клас по химия за напреднали. Веднъж учителят каза, че ако не знаем отговора на даден въпрос по химия, трябва да предположим или „водородна връзка“, или „ентропия“. Очевидно това беше забавно.

Никога не съм оценявал значението на водородната връзка, но съм оценявал огромното значение на ентропията. Преминаването от по-ниска към по-висока ентропия е повсеместна движеща сила в природата. Всичко се движи към безпорядък, от само себе си; силите на ентропията постоянно работят, за да унищожат всичко, което ни интересува. Именно поради този стремеж към ентропия всичко трябва да се поддържа постоянно.

Ето защо трябва да се храним редовно, иначе тялото ни спира да работи. Ето защо в крайна сметка телата ни все пак ще спрат да работят. Ето защо старите сгради трябва да бъдат разрушени, защото състоянието им се е влошило опасно. Ето защо, ако оставите колата си без да я палите достатъчно дълго време, когато се върнете, тя няма да работи. Ако оставите една книга достатъчно дълго време (в този случай много дълго), накрая тя ще стане нечетима. Още по-дълго и ще се превърне в купчина прах.

Човешките същества, автомобилите, книгите и всичко останало, което ни интересува, е форма на ред.

Всяко от тези неща изисква много специфична организация, за да притежава свойствата, които ни интересуват, организация, която обикновено включва само невероятно малка част от всички възможни начини, по които могат да бъдат подредени частите му. Следователно случайната реорганизация на частите му унищожава всичко, което има значение за него. И тази случайна реорганизация винаги е в ход, понякога бързо, понякога бавно, но винаги върви към разрушение. Това не е метафизически необходима истина, но е нещо близко до нея.

[Допълнителна забележка: това означава, че възможността за всичко, което ни интересува – живот, книги, котки, Игра на тронове и всичко останало – е обусловена от невероятно ниската ентропия в началната точка на нашата Вселена. Което прави въпроса от най-фундаментално значение защо тази начална точка е била такава. Но това не е нашата тема сега.]

Очарователен пример за ред. Снимка: Michael Sum, Unsplash
Очарователен пример за ред. Снимка: Michael Sum, Unsplash

Дисгенетичен натиск

Щом оцените силите на ентропията, ще видите, че те са замесени в почти всичко, което се случва. Например:

В тази статия се разглеждат доказателства, че коефициентът на интелигентност намалява в някои развити страни. Преди това коефициентът на интелигентност се е повишавал – ефектът на Флин – но изглежда, че на някои места той е достигнал своя връх и е започнал да се понижава.

Защо се случва това? Не знам цялата история, но мисля, че ентропията е част от нея. [Бележка: Този документ дава противоположни доказателства, като предполага, че причината е в околната среда.]

По-горе казах, че всичко, което ни интересува, е форма на ред. Човешкият геном е едно от тези неща. Ако се замислите за количеството ДНК в едно човешко същество и след това разгледате всички възможни последователности от базови двойки, които биха могли да съществуват с тази дължина на ДНК, огромното мнозинство от възможните последователности биха били безполезни. Те не биха могли да бъдат код за жизнеспособен организъм. Всичко, което оценяваме в себе си, зависи от това дали ДНК кодът попада в една нищожна част от пространството на възможностите. Някои пренареждания на нашата ДНК биха били подобрения, но преобладаващата част от тях биха били вредни. Повечето големи пренареждания биха били фатални.

3D модел на ДНК: Sangharsh Lohakare, Unsplash
3D модел на ДНК: Sangharsh Lohakare, Unsplash

Силите на ентропията винаги се стремят да разрушат всичко; всичко трябва да се поддържа, иначе ще се разпадне. Това включва и човешкия геном.

Ако нищо не противодейства, ще се случат случайни пренареждания. Ако нищо не я спре, нашата ДНК бавно ще се разбърка. Разбира се, има нещо, което спира живите видове да развиват случайно забъркани ДНК последователности. Това нещо е естественият подбор. Вредните промени се селектират и този постоянен натиск на селекцията представлява необходимата поддръжка.

Но естественият подбор е жесток поддържащ механизъм. Той поддържа живите същества в постоянна борба, за да не бъдат унищожени.

Конкуренцията между организмите осигурява постоянен недостиг на храна и ресурси.

За щастие нашият интелект ни е позволил до голяма степен да се предпазим от жестокостта на естествения подбор. Разбрали сме как да защитим човешкия живот от повечето природни сили – от глад, от болести, от хищници, от смърт вследствие на нараняване. Дори се защитаваме добре един от друг.

Но едно от нещата, които това означава, е, че ние изключваме силата, която поддържа нашата генетична годност. Вероятността вредните гени да убият човек в едно модерно, цивилизовано общество е много по-малка. Затова е по-вероятно тези гени да се разпространят. Съвременният живот е много по-толерантен към по-широк спектър от качества, отколкото примитивният живот; следователно е по-толерантен към случайната реорганизация, към която силите на ентропията постоянно тласкат.

Ентропията е неизбежна.
Ентропията е неизбежна.

В нашето еволюционно минало трябва да е било така, че хората с по-висок интелект да са имали по-голяма вероятност да оцелеят и да се възпроизведат, отколкото хората с по-нисък интелект. Ето защо сме развили висок интелект. Но, вероятно, това вече не е вярно в съвременното общество. Хората с интелигентност, по-ниска от средната, могат да оцеляват и да се възпроизвеждат също толкова добре, колкото и тези с по-висока интелигентност. И, разбира се, те могат да изберат да се възпроизвеждат с по-високи темпове.

Но интелигентността е само един пример. Най-пресният пример са генетичните заболявания. Много хора с генетични заболявания, които в миналите векове биха умрели млади, днес могат да оцелеят и да се възпроизвеждат.

Малък пример: Имам умерена астма. Някои хора имат по-тежки случаи, а някои дори умират от нея. Тя има и генетичен компонент. В миналото тежките случаи са пречели на човека да оцелее и да се възпроизведе. Днес обаче има голяма вероятност съвременната медицина (лекарства) да поддържа живота на човека достатъчно дълго, за да се възпроизведе. Така че генетичната предразположеност към астма трябва да се среща все по-често сред населението.

С течение на поколенията, докато медицината става все по-мощна, нашите гени постепенно ще се влошават.

Вредните промени ще продължат да се случват, да се разпространяват и да работят за разрушаване на реда, който кара човешките тела да работят. След като натискът на селекцията отпадне, ентропията ще тласне към толкова голям безпорядък, колкото е съвместим с нашето оцеляване.

Може би един ден всички човешки същества ще се нуждаят от постоянна подкрепа от изкуствени медицински устройства, за да оцелеят. Може би нашите потомци ще бъдат киборги, но не по избор, а по необходимост.

Разбира се, по същото време, когато телата ни се влошават, умовете ни ще се влошават по същата причина. Може би ще ставаме все по-зависими от компютрите, за да изпълняват умствените ни задачи, точно както ставаме зависими от машините, за да изпълняват физическите ни задачи. Когато роботите се повредят, те ще трябва да бъдат поправяни от други роботи, защото нито един човек няма да е достатъчно умен, за да го направи.

Може би това е начинът, по който видът в крайна сметка ще приключи.

Може би един ден видът ще се изправи пред ново предизвикателство, за чието решаване е необходим интелект. Може би това ще бъде промяна в природната среда (отново, почти всички големи промени са разрушителни), а може би промяна в нашето общество.

Нашите компютри не могат да го решат, защото са разработени и програмирани за минали предизвикателства и им липсва каквато и да е истинска интелигентност. Хората не могат да го решат, защото вече няма да има достатъчно умни хора. Може би предизвикателството ще доведе до намаляване на раждаемостта ни (както, разбира се, вече се случва).

Може би то ще кара машините ни да започнат да се повреждат все по-често и вече няма да има достатъчно хора, които да знаят как да ги поправят. (Имайте предвид, че по правило колкото по-напреднала е една технология, толкова по-специфичен и сложен ред изисква тя, така че толкова повече е податлива на ентропия, ако не се поддържа постоянно). Може би технологиите ни ще са станали толкова преплетени, че щом достатъчно от машините ни се повредят, всичко ще се срине. А може би ще бъдем толкова зависими от технологиите, че видът ни ще изчезне скоро след това.

Решения

Всичко това обаче не е неизбежно. (Искам да кажа, че е неизбежно видовете да изчезнат, разбира се. Но не е неизбежно това да се случи по този начин.) Как може да се предотврати триумфът на безредието? Мога да се сетя за три отговора:

  1. Възстановяване на естествения подбор. Но, както беше отбелязано, това е жестоко решение. Също така е почти немислимо хората да го приемат.
  2. Преднамерени програми за евгеника. Някой – вероятно държавата (кой друг?) – би могъл да започне да решава кой може да се възпроизвежда и да спре „негодните“ да се възпроизвеждат. По-скромно, те биха могли да насърчат възпроизводството на „годните“. Например, те биха могли да плащат на умните хора да имат деца. Проблемът е, че ако сте виждали някоя от другите програми на правителството, знаете, че не може да им се има доверие в тази.
  3. Генетично инженерство. Учените и лекарите измислят как директно да променят гените на вашето потомство, преди то да се роди. Можете да премахнете всякакви генетични нарушения. Докато го правите, можете да ги направите по-умни, по-здрави и по-красиви. Ако можете, защо да не го направите?

Не харесвам нито 1, нито 2, но не харесвам и сценария за прогресивно влошаване на човешкия геном, докато не станем напълно зависими от технологиите.

Така че наистина се надявам № 3 да заработи и ние (т.е. нашите потомци) да се възползваме напълно от нея.

Знам, че някои хора се притесняват от перспективата за генетично подобрение по „етични“ причини. (Използвам кавички, защото подозирам, че причините са по-скоро емоционални.) Следователно е напълно възможно ние, хората, да се простреляме в крака, като забраним генетичното подобрение. Но трябва да разгледаме алтернативите. Или 1, 2, 3, или триумфът на генетичната ентропия.

Сподели
Майкъл Хюмер
Майкъл Хюмер

Майкъл Хюмер получава бакалавърска степен от Калифорнийския университет в Бъркли и докторска степен от университета Рутгерс. Понастоящем е професор по философия в Университета на Колорадо в Боулдър. Автор е на повече от 80 академични статии в областта на етиката, епистемологията, политическата философия и метафизиката, както и на десет блестящи и удивителни книги, които трябва незабавно да си купите, включително "Проблемът за политическата власт" (2013), "Диалози за етичното вегетарианство" (2019) и "Знание, реалност и стойност" (2021).

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *