Отбраната на Зимен Хребет в „Игра на Тронове“

Време за четене: 5 минути

Феновете на сериала „Игра на тронове“ със сигурност са останали със смесени чувства след третия епизод от осмия сезон, „Дългата нощ“, в който най-сетне защитниците на Зимен Хребет посрещат и побеждават армията на Нощния Крал и самия него. Много критики биват отправяни към стратегията на защитата, и реших да отговоря на въпроса „Добре де, ти как щеше да отбраняваш крепостта, като толкова разбираш?“. Ще разгледам битката от чисто военно-стратегическа гледна точка. Няма да се съсредоточавам на телевизионните и разказвателните страни на епизода.

Как протече битката

Армията от мъртъвци, предвождана от Нощния Крал и белите бродници се изправя срещу стените на Зимен Хребет в мрака на нощта. Защитниците на крепостта нямат видимост и не могат да определят числеността и разположението на вражеските войски. Изпращат дотракската конница във фронтална атака под съпровод от далекобойни оръжия, катапулти, които трябва да спрат да стрелят, когато конницата се срази с врага, за да се избегнат жертви в резултат на приятелски огън. Конницата бързо бива унищожена и едва тогава защитниците си дават сметка за числеността на настъпващия враг. Армията на мъртвите пристъпва към замъка и среща пехотата на защитниците, включително и копията на Неопетнените. Защитаващата пехота бързо бива сломена под напора на врага и се налага да отстъпи обратно зад крепостните стени, след което бива запален огнен ров, предназначен да отблъсква мъртъвците. Докато защитаващата пехота посреща мъртъвците, защитниците нанасят на врага поражения с най-мощното оръжие в арсенала си, драконите

Мъртъвците изкачват стената, и не след дълго защитниците вече се борят с тях в самата крепост, докато драконите, яздени от Денерис и Джон се сразяват във въздуха с яздения от Нощния Крал мъртъв дракон. Във въздуха, с цената на единия дракон, защитниците успяват сериозно да осакатят и свалят на земята дракона на Нощния Крал и да спечелят битката за въздушно превъзходство, докато мъртвите продължават да се стичат в крепостта и да избиват защитниците, изскачайки дори в криптата, където се укриват всички, които не взимат участие в сраженията. Нощният Крал, свален от своя дракон, се оказва лице в лице с дракона на Денерис, но откриваме, че е неуязвим за огън, както е и Денерис Неизгорената (от чисто телевизионна и разказвателна гледна точка би било доста антиклимактично, ако Нощния Крал беше изгорен от драконов огън), и се отправя към целта си, Брандън Старк, където бива ликвидиран от Аря Старк, а с него пада и цялата армия на мъртъвците.

Някои забележки

Брандън Старк не е нито полеви командир, нито стратег, нито владетел на Зимен Хребет, но представлява цел за белите бродници поради техни намерения.
Наличието на Аря Старк и нейното покушение срещу Нощния Крал не е нещо, което белите бродници биха могли да предвидят в стратегията си.

Как можеше да протече битката

На защитниците на Зимен Хребет може да се окаже, че липсват две основни неща, познаване на врага и познаване на терена и всички други условия на бойното поле.

Армията от мъртъвци, подчинена на Нощния Крал, разполага с огромна численост, в нейния състав влиза буквално всеки труп, оставен на север от Зимен Хребет за последните няколко години. Мъртъвците нямат инстинкт за самосъхранение, нямат страх, нямат собствена воля, имат единствено яростен устрем да нападат и унищожават всичко живо, изпречило се на пътя им, освен когато не биват направлявани от белите бродници към някаква определена цел. На белите бродници приписваме самосъзнание и собствена воля.

Презумпцията на защитниците е, че убият ли Нощния Крал, ще унищожат и армията от мъртъвци. Макар и това да е вярно, истинската заплаха за защитниците са не белите бродници, а армията от мъртъвци. Без армията от мъртъвци, белите бродници биха били уязвими в директна конфронтация с добре екипирани с оръжия от драконово стъкло и валирианска стомана защитници и би трябвало да избягват да се озовават в такава. Рисково е да излагат на опасност Нощния Крал, знаейки, че неговото падение би означавало поражение. Дори и за ликвидирането на Брандън Старк, който представлява цел от особен интерес за тях, биха могли вместо да се изправят срещу него лично, да го удавят под вълна от мъртъвци.

Вместо да залагат клопки за Нощния Крал, в които той, ако беше пресметлив, не би попаднал, защитниците трябваше да се съсредоточат върху максимално намаляване на числеността на армията от мъртъвци при минимум жертви от своя страна. Макар белите бродници да не ценят „живота“ на своите войски, достатъчно големи загуби биха могли да ги принудят да отстъпят. Успеят ли да отблъснат армиите на мъртвите, да отвоюват Севера и да възстановят Стената, северняците ще трябва да продължат да са бдителни, но времето би било на тяхна страна, тъй като хората са способни да се възпроизвеждат, докато резервът от трупове за реанимиране оттатък Стената вероятно е вече изчерпан. Приемаме, че веднъж унищожени, мъртъвците не могат да бъдат реанимирани повторно. Диваците изгарят труповете, именно за да не могат да бъдат реанимирани.
Докато силите на Нощта разполагат с огромно числено превъзходство и „животът“ на един войник няма никаква стойност за тях, защитниците са в противоположното положение, за тях всеки един воин е ценен, и не могат да си позволят лукса да търпят поражения, тъй като буквално всеки паднал от защитниците може веднага да бъде зачислен в редиците на нападателите.
Хората са свикнали да се сражават със себеподобни, и дори в нашата действителност всички военни доктрини по света предполагат човешки враг. Напълно сме неподготвени да воюваме с нещо фундаментално различно от нас.

А пред стените на Зимен Хребет е строена самата Смърт. Врагът пристига посред нощ и първата грешка, която правят защитниците, е че изобщо го посрещат на открито, при това в нощната тъмнина, която явно облагодетелства мъртъвците, които или имат изострено зрение в тъмното, или изобщо не разчитат на зрение, за да се ориентират. Защитниците трябваше да забавят провеждането на сражението най-малкото до зазоряване. На пътя на настъпващия враг трябваше да поставят не конница, не жива сила изобщо, ами препятствия, много, трудни за преодоляване, предназначени не толкова да убиват врага, колкото да го забавят: ровове, мрежи, капани, вериги, всичко, което би отнело време на мъртъвците да преодолеят. Видяхме, че хвърляйки достатъчно жива (мъртва) сила, успяха да преодолеят дори и единствения огнен ров пред стените на крепостта.

Когато настъпващият враг е изправен пред времеемки препятствия, е моментът, когато може да бъде разгърнат пълния потенциал на драконите като оръжие за масово поразяване и area denial – отказ от даване на пространство. Освен да поставят огнени стени на пътя на настъпление на мъртъвците, драконите трябва също така да заградят, обкръжат и затворят армията на мъртвите, постоянно подновявайки огнените стени, и да направляват настъплението на мъртвите в желана посока, например към местата, където поставените препятствия са най-малко компрометирани, докато същевременно подлагат на систематично унищожение затворената армия. Заградените мъртъвци могат също така да бъдат обстрелвани и от далекобойните оръжия, които са добре защитени зад крепостните стени. Тук е ролята и на конницата, да кръжи отвъд огнените стени, поставени от драконите, и да покосява случайно измъкнали се от пъкъла мъртъвци.

Поради числеността и огромната площ, заемана от армията на мъртвите, дори и с тази тактика те рано или късно биха достигнали до крепостните стени, но до този момент загубите на защитниците би трябвало да са близки до нулеви, а на нападателите значителни.

Отбелязваме и че бродниците разполагат с дракон в арсенала си, и са показали способността си да убиват дракони, докато защитниците не разполагат с друго противодраконово средство, освен собствените си дракони. Видяхме, че на юг биваха разработвани противодраконови оръжия, но защитниците на Зимен Хребет, макар да знаят, че ще бъдат изправени срещу дракон, не бяха предвидили подобно оръжие. Освен че изискват управляването им лично от най-важните командири, което ги излага на риск, драконите представляват оръжие, което е твърде ценно за губене. Паралел може да бъде направен с ядрен самолетоносач на САЩ, способен да разгърне значителна военна мощ, но загубата дори на един би била прекалено тежък удар, и стратезите си дават сметка за това.

Доближавайки се до крепостните стени и преодолявайки препятствията, предназначени да ги забавят, мъртъвците биха навлезли под ефективния обсег на далекобойните оръжия, но в обсега на стрелците по бойниците на крепостните стени. Последното препятствие пред стената би трябвало да наподобява огнения ров, който видяхме, но да бъде пълен не просто със запалена дървесина, а с лепкава горяща субстанция, подобно на катрана. Когато мъртъвците започнат да се изкачват по стените, освен да бъдат обсипвани със запалени стрели, трябва да бъдат заливани и с врящо масло или катран. Мястото на пехотата също е по стените, а не да посреща врага на открито пред портите. Задачата на пехотата е да отбранява стрелците с разпределени роли, едни да посичат всички мъртъвци, успели да се изкатерят по стените, а други да посичат тези, които са успели да стъпят на стената, докато драконите продължават да поставят стени от огън между настъпващите мъртъвци и крепостните стени.

Прилагайки тези тактики, защитниците на Зимен Хребет биха могли да отбраняват крепостта по-дълго време, давайки по-малко жертви, нанасяйки по-големи поражения на нападателите, докато не ги принудят да отстъпят, или не ги унищожат напълно.

А вие как бихте отбранявали Зимен Хребет от белите бродници?

Като допълнителна литература мога да препоръчам „Световна война Z“ на Макс Брукс, „Изкуството на войната“ от Сун Дзъ, и „Владетелят“ на Макиавели.

Сподели
Александър Михайлов
Александър Михайлов

Александър Михайлов е завършил Машинно-технологичния факултет на Технически университет - София и се занимава с тежко машиностроене. Пише по теми свързани с политика, икономика, граждански свободи, в частност свобода на словото, както и по други наболели социални теми.

One comment

  1. Заради числеността на армията на мъртвите те със сигурност биха достигнали крепостта.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *