Войната срещу Иран и очакваното драстично поскъпване на нефт, газ, торове, електроенергия ни накара да чуем какво казва изпълнителният директор на ТЕЦ „Марица изток 2“ – сектор от икономиката ни, който рязко стана драстично по-важен.
Последните дни всички гледаме новините и си задаваме един и същ въпрос – какво следва за Европа и за нас.
Истината е, че ситуацията не изглежда краткосрочна. И когато напрежението в такива региони се задържи, последствията винаги стигат до енергията. До цените. До сигурността.
В такива моменти няма значение какви планове имаме на хартия. Има значение какво реално работи. През 2022 г. България мина през много тежък тест. Всички помним – газ, цени, несигурност. Тогава въглищните централи осигуриха над 40% от електроенергията на страната. Не само покрихме собственото си потребление – изнасяхме ток. Помагахме на региона.
Това не беше случайност. Това е система, която работи, когато има нужда. “ТЕЦ Марица изток 2“ е част от тази система. Работим с местни въглища. Това означава едно просто нещо – не зависим от кораби, от проливи, от чужди решения. Ресурсът е тук. Хората са тук. Контролът е тук.

И когато има натиск – ние вдигаме мощностите и работим.
В последните години много се говори за затваряне на въглищните ТЕЦ, за преход, за бъдеще. Това са важни разговори. Но има една граница, която не бива да се преминава – тази на енергийната сигурност.
Не можеш да махнеш нещо, което работи, преди да имаш нещо, което работи по-добре. Не на теория, а в реална криза.
Днес Европа отново влиза в период на несигурност. Ако тази криза се задълбочи, всяка държава ще се обърне първо към това, което има. Към това, което може да включи веднага.
България има такъв ресурс. И това са въглищните централи. Казвам го спокойно, но ясно – “ТЕЦ Марица изток 2“ има капацитет да работи при натоварване и да гарантира стабилност на системата. Зад това стоят хора, които знаят какво правят. Хора, които не говорят много, но вършат работа.
Енергийната сигурност се доказва, когато стане трудно.
И когато стане трудно, винаги се връщаме към едно и също – към това, което е надеждно. Днес е моментът да си дадем сметка за това. Да пазим това, което работи, докато изграждаме новото. Защото в крайна сметка въпросът е много прост: когато натиснеш ключа – ще има ли светлина. Ние работим така, че отговорът да е „да“.













