Кривата на IQ (Intelligence Quotient). Разпределението на резултатите от тези тестове пада равномерно от двете страни на средната стойност и образува т.нар. крива на IQ. Това разпределение на резултатите е известно като стандартно разпределение, което се вижда от разпределението на резултатите за тестовете за интелигентност на Wechsler.
В течение на 24 часа трима души в различно амплоа – Иван Стамболов, проф. Николай Витанов и Константин Мишев разкритикуваха умно-красивата част на интелигенцията ни. Гласът им ще мине като през пустиня. Надявам се да се намерят 2-3-ма от приятелите ми, които биха обърнали внимание, за тяхно добро.
„По-добрата част на една нация се нарича „елит“ и се състои от индивиди над средното равнище в интелектуално отношение.“ Стоп. Да. Българският елит в голямата си част се състои от индивиди „над средното“ като интелект. Това е всичко, което може да се каже.
Защо тогава Стамболов, Витанов и Мишев се гневят на хората за това, че не са нещо друго? Ще го кажа с думите на Мишев:
„ИЗПОВЕДТА НА ЕДИН АУТСАЙДЕР: От аутсайдерите нищо не зависи.“
Защото както горните трима, така и жълтопаветната интелигенция през последната седмица осъзна, че от нея нищо не зависи. Нищо от събитията в политиката по света и България, нищо от тенденциите на обществения живот не зависи от българската интелигенция. Думите и желанията й са празни звуци, които не произвеждат никакъв резултат – никой не я бръсне за слива, тя е само ползвана.
Това предизвиква срам у нея, гняв у Витанов („Българският жълтопаветник е позор за българската интелигенция. Утре, като му кажат, ще почне да пльоска шкембето по павето и срещу себе си.“), ирония у Мишев („Да, на обществения кантар мненията и позициите на аутсайдерите не тежат. Като перушинки са“), сарказъм у Стамболов :“Някаква дребна до средна интелигенция, като в дребната интелигенция слагам и целия сонм от професори, хабилитирани с изследвания върху някоя западна комунистическа партия или пък от рода на „Семантични трансформации в контекстуалните конотации на глайда „й“ в излечението „Много чело, много знай“ – които осмислят себе си единствено през това, че са по-умни от останалите. Това чувство им придава плътност… Ако им го отнемете, те ще се разсеят в ефира като пръдня“.
Да обърнем внимание на Стамболов – дори жълтопаветен професор, камо ли редови интелигент, в момент на просветление напоследък, под натиска на събитията, които ще му извадят очите, се увери в незначителността си, в битността си на дребна интелигенция и цялото му фалшиво самочувствие се изпари като пръдня – последното, по Стамболовски.
Защото осъзна, че по никакъв начин не влияе на потока на събитията, от които зависи животът му. И се изпари, човекът, като пръдня, край. Не Стамболов, жълтопаветният „професор“ или „инфлуенсър“. Сега, той винаги е имал обществената тежест на пръдня. Но сега, поради интелигентността си, го е разбрал най-сетне.
Но колко е интелигентен интелигентът и какво от това? Тука влизам в дискусия с горните трима, без да съм, разбира се, на нивото им. Какво искате, господа?
Нека си представим един наистина интелигентен българин, примерно, с IQ от 127. В една стая със сто души, американци и китайци, той би бил един от тримата най-умни в нея. Как това да не гъделичка самочувствието му? А в една стая с българи?
Тъй като средното IQ в България е 90,99, IQ от 127 би попаднало на… 99.87%- т.е. един умно-красив с интелигентност от 127 в България би бил един от двамата „най-умни“ хора в стая с 1000 души в нея.
Тогава защо, господа, се чудите, че горницата на умно-красивия елит гледа на сънародниците си като на буболечки? Да. В същото време, с IQ от 127, умнокрасивият „елитарист“ попада в групата на… индивиди с интелигентност над средното. Това е всичко. В горната граница на средно-интелигентната група. („IQ от 127, в настояща категоризация на тестовете за интелигентност на Wechsler се класифицира като „над обикновения“ интелект.“). Това е всичко.
Или, да го обясним, чрез Стамболов, „Ако са били твърде малки за интербригадисти и партизани, реализирали са се благодарение на летящ старт от бащи и майки, стринки и учинайки с партиен билет, за да са днес знаменосци на западната цивилизация. За този „елит“ става дума – единственият, който неуморно ви повтаря, че е такъв, че вие сте прости и е най-добре да слушате какво той, „елитът“, ви казва и да си траете. Те ще ви кажат кои книги да четете, кои филми да гледате и каква музика да слушате.“
А ако ги няма тези стринки и учинайки с партиен билет във фамилията? Тогава – нищо. Аутсайдери, по Мишев. Цял живот търкаляне по паветата и приказки „не ме разбират, брат“. Е, надявам се да помогна на някой с този текст, да се разбере. Ако не аз, Мишев, Стамболов или Витанов да му помогнат…
Хората от тази група редовно се оплакват, че „позицията“ им е неудобна. Ако не получават достатъчно интелектуална стимулация, те са склонни да бъдат неудовлетворени и бързо да се отегчат от хората с възможности под техните.
В същото време, тези хора, от „горницата“, биха били размазани с лекота при среща с някой с наистина изключителен интелект. Капацитетът им е достатъчен да разбират света.
И напълно недостатъчен, за да контролират дори събитията в собствения си живот, камо ли в чуждите – между индивид с IQ от 155 като Илон Мъск или Марк Зъкърбърг, или десетки други, чиито имена не знаем, а други не искаме да споменем, и „интелигента със 127, който попада в горните 0.1% от 99%-я процент на българите, има непреодолима пропаст.
Човек със 127 IQ не може да формира собственото си бъдеще сам, камо ли държавното. Обичайно, той не може да открие нищо ново, сам. Той е пълен, абсолютен аутсайдер при среща с изключителните, в бизнеса, в науката, в политиката, във войната с… такова… Украйна. Събитията на света – и в живота Ви – се дирижират и планират от друга група – хората с изключителен интелект – и те не са никак, ама никак малко.
Какво е 0.1% от процента за България?
Това означава, че в град, като Поморие, примерно, на гъза на географията, със сигурност има 20-на души, които са далеч по-умни и проницателни от вас и мен, например. А в град като София има поне две хиляди.
Какво ще правите в София на жълтите павета, ако срещу вас се изправят 2000 Илон Мъска, а вие дори не ги виждате, заслепен не на последно място от умността си, и всеки от тях ви дърпа конците като на марионетката, която сте, през цялото време? А да, нищо. Ще се побъркате. Ще си ходите вкъщи объркан. Аз съм един такъв интелигентен, а то накрая от мен нищо не зависи. К’ва я мислех, к’ва стана.
Да. На прав път сте, най-накрая. И не се лъжете – в София има близо 2000 Илон Мъска, статистика. И те не мислят като вас. За тях вие сте играчка, прозрачен глупак – аз, който пиша тези редове също съм такъв, прозрачен глупак, сравняван с тези хора. Вие сте абсолютна играчка в ръцете им и нищо дори в собствения ви живот не зависи от вас, камо ли в България… Помислете, преди да отхвърлите написаното, наистина ли е изключено да е така.
Всичко е така, но интелекта е силно надценен. Никакъв интелект не може да компенсира липсата на смелост или неумението за изразяване, или чисто животинския „усет за капан“. И не са само тия работи, всъщност още по-зле е. Както и да е