IQ кризата в България

Време за четене: 9 минути

Снимка: Roman Mager, Unsplash


Редакция към 13 януари 2022 г. В Книгата си „Интелигентността на народите“ Ричард Лин и Д. Бекер са допуснали техническа грешка при изчислението на IQ-то на българите. То не е 83 пункта, а 91 пункта. Грешката им е коригирана в последващите таблици на книгата, които сочат финално средно ИК за България 90.99. Това 83, което са изтипосали некоригирано в началото и с което ви проглуших ушите, те са го взели от… Бразилия, като са объркали, представете си, резултатите на България с тези на Бразилия . Свързах се с издателството с молба да нанесат корекциите на пасажа за България, защото по думите на авторите и по техни свидетелства е сбъркан, но поправен по-надолу в следващите, финални таблици, както ще видите, но коректорите на изданието са го оставили некоригирано.

Спад в IQ-то ни има, но той не е единадесет пункта, а 4 и според изследването на Лин, още веднъж, средното IQ на България е 91 пункта, а не 83.38, както беше отбелязано първоначално в рапорта; тъй като България е до Бразилия в таблицата (подредена по букви, Лин и Бекър са объркали българските резултати с бразилските и са ги пришили на България. Резултатът от 83.38, всъщност е реззултатът на Бразилия, не на България. Но по някаква причина в първата таблица грешката е останала некоригирана. Уви, лошите резултати на България в тестовете PISA, еднакви с бразилските, са довели до грешката и пришиването; тези лоши резултати са предупреждение колко ниско можем да отидем съвсем скоро… за съжаление текстът с погрешния резултат от 83 за България беше препостнат стотици пъти във Фейсбук, а книгата и изследванията на Лин са изключително популярни.

Всъщност с IQ от 91 България е показала най-високият резултат на Балканите. Уви, все така сме на последно място в Европа дори с него, и все така между нас и предпоследния има пропаст, просто тази пропаст е по-малка, отколкото изглежда. Учуден съм че сътрудничката на Р. Лин в България, Професор Е. Паспаланова, която е администрирала тестовете на Лин тук, не е обърнала внимание на грешката в рапорта на резултатите и смесването на България с Бразилия, което е абсурд за толкова претенциозно изследване. За трети път, самите автори са коригирали IQ-то на България във финалната таблица на 91 пункта. Такива работи. Искрени извинения на всички за неумишленото подвеждане.


Демографската „криза“ в България е всъщност на път да бъде изживяна (обяснението „защо“, друг път). Ако има някаква апокалиптична опасност за България тя е в апокалиптично (падналата?) интелигентност на популацията ни. Според изследване на Лин и Бекер от 2019 г., за мой ужас средното IQ на България е ударило кошмарните 83, най-ниското в Европа (зад нас са само РС Македония и Албания с по 81, едва ли е случайно) и едно от най-ниските в Близкия Изток (така де, нали сме едновременно Изток и Запад?). За сравнение средното IQ в Турция си е все така 87, в Англия и Германия е 100, във Финландия е 102, в Чехия и Унгария 95-6 и т.н.

Да осъзнаем какво означава коефицент на интелигентност 83. Има медицинско понятие моронизъм – лека идиотия, мека форма на интелектуален дефицит, поради която лицето може да претендира за недееспособност при извършване на престъпление и да бъде поставяно под запрещение, защото е опасност за себе си или за другите, по искане на заинтересовани лица – примерно избирателните органи в дадена държава могат да го лишат от правото да гласува и да взема важни житейски решения, или роднините и съседите му, поради откровена тъпота и неспособност да полага грижи за собствения си интерес или поради увреждане на чужди, пак от тъпота. Съдебната и медицинската граница за моронизъм е 80. Ние сме на 3 точки от нея, ако Лин е прав, което означава, че един средноинтелигентен българин е в най-общи линии медицински идиот, на запад от Калотина. Той може и с научна титла да е или с височайш държавен пост и пак е медицински идиот. Това ми се вижда далеч по-обезпокоителното от демографската криза.

От време на време някой току изреве, че сме последни в Европейския съюз по икономическо развитие. Там сме. Но нали, за да станем предпоследни, някой друг трябва да се озове зад нас? И кой да е този, като всички етноси от европейската общност са с по-високо IQ от българското? Близко до нас като IQ са единствено румънците и поне според Ричард Лин (Richard Lynn), Тату Ватанен (Tatu Vanhanen) и Дейвид Бекер (David Becker), всяка крушка си има опашка – корелацията (или куролацията, както е модерно да я наричaме в наши дни), между средно национално IQ и GDP е 0.7, което на народен език означава почти стопроцентова зависимост между двете.

Според Лин, неща като брутен вътрешен продукт, ниво на развитие, демокрация, отсъствие на корупция, образователни и научни постижения – всички тези са в корелация със средната интелигентност на народите:

Открихме корелация от .64 между националното IQ и дохода на глава от населението, измерен като БВП (брутен национален продукт) в 189 държави, и по този начин тя е близка до корелацията от .62, отчетена в книгата ни от 2002 г. В книгата ни от 2006 г. разширихме анализа отвъд икономическото развитие и показахме, че националният коефициент на интелигентност обяснява значителни проценти от дисперсията в националните различия на редица други явления, включително грамотността (,65), продължителността на живота (,75), детската смъртност (-,77) и демократичните институции (,53).

Още корелации, с които сме нафърфорени до ушите:

Установихме, че през 2003 г. националният коефициент на интелигентност корелира значително с БВП на глава от населението на стойност .71, което е значително по-високо от двете ни предишни корелации от .62 и .64 и показва, че националният коефициент на интелигентност обяснява 50% от дисперсията на националния доход на глава от населението (.71 на квадрат = .50).

Установихме също, че националните коефициенти на интелигентност са в значителна корелация с неграмотността на възрастните (,64), неравенството в доходите, оценено чрез индекса на Джини (47), равнището на безработица (-,76), изследователите в областта на научните изследвания и развитието (,67), неравенството между половете (-,86), корупцията (-,59), удовлетвореност от живота (,63), религиозни убеждения ( -,48), очаквана продължителност на живота (,76), недохранване ( -,52), туберкулоза ( -,57), качество на водата (,62) и качеството на санитарните условия (,71).

Ако изводите им са верни, прави впечатление и затварянето на ножицата между ромската и българската популация – 83 срещу 79, което е един забележителен и казващ резултат за една сериозна конвергенция между двата етноса.

Какви са перспективите пред България с IQ от 83?

Дали националното IQ обяснява неща като смъртност по време на пандемии (настоящи и б ъдещи), нивата на ваксинация, или дори неща като рухването (относително, надявам се) на демократичните институции през последните две години, странните резултати от президентски и парламентарни избори, поразяващо високото ниво на много от министрите ни във всяко едно отношение, както и това на избирателите им, ще се въздържа да коментирам в детайли. Но ако следваме логиката на Лин, те имат нещо свързано с националното IQ и в този смисъл на България и предстоят по-трудни дни, поради по-лоша преценка на извънаредните ситуациите, в които по попада и би попадала, трудности  с отстояването на демократичните институции (ранен симптом ми изглежда игнорантното погазване на конституцията от политически фигури, посрещнато с безразличие от обществото), отстояването на демократизма (подарен от свръхсилите през 1989-та) и демократичните институции.

С IQ от 83 трудно ще задържим дори последното си място в Европа по икономическо развитие. За да надзърнем какъв тип бъдеще ни очаква, вероятно би било разумно да погледнем политическото и икономическото настояще на други страни с национално с IQ от 83. В Европа такива освен нас няма, но има в европейската периферия – Армения, Йордания, Буркина Фасо, Чад, както и някои от латиноамериканските страни – Еквадор, Боливия, Колумбия. Общото между тези страни е фасадния характер на демокрацията, зад която обикновено се крият диктатори в униформи, нестабилна и непоследователна външна и вътрешна политика, висок индекс на Джини и инфантилни, корумпирани политици начело на инфантилни народи. За щастие, България е в Европейската общност, което чертае малко по-различна перспектива от горната.

При всички случаи IQ-то ни вече не е 93, ако изобщо е било някога. Причините могат да са в редуцираната раждаемост при жените с висше образование – примерно. Но, стриктно погледнато, като икономическо развитие ние винаги сме били там, където сме днес – т.е. на опашката, И през 1938 г., и през 1913 г., и през 1900 г. Четенето на книгата „Интелигентността на нациите“ е само за хората със здрави нерви

Как Ричард Лин е стигнал до резултата от 83 за България? Методологията му е базирана на комбинация от два IQ теста, администрирани в България от негова сътрудничка, професор по психология към НБУ, единият на 20-годишни младежи, вторият, по-представителен – на 200 ученици на 14 годишна възраст. Методологията Лин е комбинирал резултатите от тестовете с резултатите на българските ученици от международното изследване PISA за периода 2003-2019-а г., които, ако помните, бяха печални. Трансформирал е PISA скалата в IQ скала и ги е добавил към IQ тестовете, направени в България. Сътрудничката му е по-милостива, дава ни 87-89 национално IQ, базирано само на двата теста.  

Можем да потърсим четири хипотетични причини за спадането (ако е реално) на IQ-то на българчетата:

1. Наблюдава се един казващ феномен –  затваряне на ножицата между ромската и българската популация или 79 срещу 83 пункта. Има намек за някаква конвергенция най-малкото – т.е. част от ромската популация се е превърнала в българи и считат себе си за българи и част от българската нация, каквито, разбира се, и са. Генерално, горните 5% от всяка ромска генерация се българизират и вливат в българския етнос и така е от поне 100 години. Това обаче не би трябвало да е проблем за българите, а за ромите, тъй като IQ-то на горницата ромчета е не по-малко от българското.

2. Работещите, образовани жени имат по-малко време или желание да раждат деца или поне така е било през 80-те и 90-те, защото тези от тях, които сега са във фертилна възраст, са генерацията, родена през 80-те и 90-те. Там някъде, през тези две десетилетия всъщност е отговорът какво става сега, там трябва според мен да се търси, не днес.

3. Българските тестове са всичките с ученици, т.е. във възраст, в която има и друг тип конвергенция – културната. IQ тестовете са чувствителни на културна конвергенция, особено когато тестваните са в детска възраст – от 25 г. нататък вече не са толкова чувствителни на култура. Тестовете са всичките с ученици, т.е. във възраст, в която IQ-то зависи и от културата – дали ще е Aсан или Иван на тази възраст няма да има особена разлика, ако и двамата пердашат чалга и споделят сходни ценности и интереси. Това ще се отрази на резултатите им по тестовете, точно като ги сближи. Пак да подчертая, само в ученическа и детска възраст. После ще е по-различно.

4. Мога да дам и четвърта хипотеза като обяснение – примерно повишени нива на живак и тежки метали във водата през 90-те и 2000-та, и въобще в околната среда; както и ползването на *оловно базирани* блажни бои или азбест в строителството и боядисването на стаи, в които са раснали децата; или понижени нива на йод в солта през 90-те и 2000-та, всичко това само по себе си, всяко едно от изброените, води до редукция на IQ с около 10 пункта.

Всяка от гореизброените хипотези по-горе е възможна. Важно е да се установят причините за срива в националната ни интелигентност и горното са следи, по които едно сериозно изследване следва да тръгне, за да ги адресира; за мен най-тревожна са хипотезите под номер 2 и 4….

Още един куриозен аспект от изследването на Ричард Лин:

Има забележителната корелация между IQ и задоволство от живота (.63). Колкото по-тъп е един народ, толкова по-неудовлетворен е от живота си и толкова повече си вярва, че живее по-зле, отколкото заслужава, толкова по-голям песимист е. И обратното – колкото по-високо IQ, толкова по-ведър и удовлетворен е, независимо от богатството си. Корелацията не е между приходи и удовлетворение от живота, представете си, а между средно IQ и удовлетворение. Тук, като си мисля как градските либерали се въргаляха по паветата десет години и системата ги убиваше, или произнасящия реч всяка нова година колко сме били зле и нещастни, или подлайването на умно-красивитета по „Ганьо“, който бил „зле“, и честно казано ми призлява и почвам съвсем да подозирам, че Лин е прав в оценката си за националното ни средно IQ.

Какво би било бъдещето на една страна с IQ от 83?

Ако Албания влезе в ЕС, имаме някакъв шанс да се конкурираме с тях за предпоследното място, както и с Македония и Румъния, разбира се, но надежди да изпреварим примерно Португалия или Чехия, които днес са непосредствено преди нас, по жизнен стандарт, са абсурдни, това са страни със средно IQ от 97 и 95, те нито кировци ще си изберат да ги водят някога, нито рашковци да ги „пазят“, нито радевци, а и откъде накъде ще изостанат от българите, с какво по-точно ги превъзхождаме, че да ги настигнем и задминем? Да наречем този вариант Шампиони отзад-напред, в люта битка за предпоследното място с Румъния, Македония и Албания, а един ден може и със Сърбия, която е в сходна ситуация.

В американската армия правилото е да не се приемат войници с IQ под 85. До преди години е било 83, но след това е установено, че войници с такова IQ представляват опасност за себе си и сънаборниците си, като за тях е проблем да усвояват съвременните технологии и да изпълняват дори прости команди. Аналогично, в случай на превръщането на Европа в истинска мултикултурна държава, болшинството от професиите ще бъдат затворени за болшинството от българите. Това, заедно с демотивацията, ще ни превърне в народ от хора на социални помощи, клиент на многобройните социални програми в Европа; т.е. ще имаме цяла страна (нашата), чийто народ живее изцяло от социални помощи без горните 10-на процента, като така наречените professional occupations – юристи, лекари, учители, държавни служители, инженери и т.н. ще бъдат заемани изцяло от хора от други етноси, по аналогия с позициите в американската армия. Да наречем този вариант „Хотел Рай” – всички са равни, на социални помощи, мир, любов и мусака. В подробност – в общината ще ни обслужват на немски или английски, тъй като няма да знаят български (първоначално).

Окончателно рухване на демократичните институции и изграждане на диктатура по латино-модел, с честолюбиви, намусени генерал-губернатори начело, фиктивни избори, на които мастити олигарси тупат по гърбовете намусени генерали в парадни униформи, икономика, концентрирана в ръцете на олигарсите и една де факто затворена кастова социална система в обществото, за която Европейският съюз си затваря очите и се прави, че всичко е наред. Да наречем третия вариант Латино-Генерали или Вива Фидел.

Кой от трите варианта по Лин ще се осъществи, предстои да разберем.


Библиография

The Intelligence of Nations, Richard Lynn, David Becker, 2019, SN – 9780993000157

Сподели
Светослав Стамов
Светослав Стамов

Светослав Стамов е магистър по Антропология в университета Дюк, Северна Каролина. В периода 2004-2006 г. работи в УНС (UNC, University of of North Carolina at Chapel Hill) като координатор на научни изследвания. През 2009-2010 г. е преподавател по историческа антропология в бакалавърската програма на Duke University. През 2015 г. е координатор на научни публикации и литература в Pearson Education Canada. В момента е проектен консултант на Harvard Medical School, департамента по популационна генетика. Публикувал е изследвания от областта на историческата антропология и e бил част от екипи, извършвали изследвания в областта на популационната генетика и публикували резултатите си в утвърдени англоезични научни издания. Докторалният му тезис, както и част от научните му публикации в областта на антропологията, могат да бъдат прочетени тук.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *