Снимка: Marc-Olivier Jodoin, Unsplash
„Никога няма да забравя отговора на осъдения на смърт ученик Никола Марков на въпроса на следователя: „Защо стана комунист?“ „Аз бях много самотен, господин следовател, и поради самотата си станах комунист.“
Георги Марков, „Задочни репортажи“
На теория няма разлика между теория и практика. Също така на теория трябва силата на правото, истинното, да има преимущество пред правото на силата. Силният да помага на слабия, богатият на бедния и да гласуваме за най-интелигентните, разумни и образовани политици, които с усърдие да се грижат за съдбините ни.
Само ако правилните хора имаха властта…
Въобще, цялата тая работа с теорията е чудесна, особено ако си буден ученик в прогимназията с доблестно сърце и много свободно време. И все още не си имал много допит с практиката, разбира се.
Всяка ситуация е идеална и води до, забележете, логичните си последствия. Например ако някой убие умишлено човек, да речем, за да му присвои имуществото – трябва да дойде полиция и да го арестува. Ако има свидетели на пъкленото дело, те да съобщят в полицията и да говорят пред съда. И от там – да осъдят злосторника и да влезе в затвора. Логично е все пак. Да не ви казвам колко варианта има на практика. Сами сте видели вече в що за несъвършен, или казано по християнски – грехопаднал – свят живеем.
Някъде бях срещал следната мисъл и ми се е отпечатала: Човек по принцип не съществува. Съществуват мъже, жени, гърци, българи, англичани, пакистанци, индийци, японци. Всичко това е човек, но всеки човек не е мъж, жена, грък, българин, англичанин, пакистанец, индиец или японец. С всичките особености на социо-културното и икономическото наследство, което въпросният конкретен човек носи в себе си – дори да не го осъзнава. Не сме равни, не сме създадени да бъдем равни – от Бог, от еволюцията, от извънземните – в каквото и да вярваме, очевидно е, че не сме равни. Юсеин Болт е човек, също колкото Ърнест Хемингуей е човек, но Хемингуей не е Болт, нито Болт е Хемингуей.
И това, че сме различни – както биологично, така и психологически, душевно.
Имаме различни таланти и различни тела – дори може би телата се числят към нашите таланти. Законова равнопоставеност трябва да има – тя е прекрасна и наложима без съмнение. Но за да се оценяме и дори обичаме истински е необходимо и да приемем че сме различни. И именно – да съхраним различието и разнообразието си, а не да се опитваме да ги заличаваме или да се уеднаквяваме.
Това е и основният проблем на множество политически идеологии – независимо дали бихте ги класифицирали като леви и десни. Това е сърцето на утопията, на неосъществимостта. Заговорете се повечко с някой, който и да е, представител на някое там политическо движение или идеология. Все ще се стигне до това, че човека е много позитивно настроен, обича всички и си представя нещата крайно абстрактно. Усещам как сега някои от въпросните хора възразяват: „Е, ама моята философия...“. Не господа, вашата философия, ако не стъпва на реалността е утопия. А вие какво правите най-често – вземате парченце от реалността и го развивате в принцип, който твърдите, че е универсален.
Ето, да вземем Карл Маркс и неговия анализ – чудесен анализ, направо прекрасен.
Добре де, ама капиталиста не винаги е експлоататор – има примери за капиталисти, и то не един и два, които са били чудесни хора и работодатели. Или обратното, анархо-капиталистите – отново чудесно разгледано парченце от реалността, и изведено в един що-годе теоретично работещ принцип, но в крайна сметка пазарът винаги ли е добър? Човек винаги ли е рационален? Не съществуват ли ситуации, в които пък работникът е онеправдан, а онзи го експлоатира?
И както сме тръгнали с политическите философии – ето например традиционализмът се има за ценност на десните и до голяма степен с право – съвсем нормално, редно и човешко е да съхраним онези неща от бита и мисленето на предците си, които считаме, че са полезни, важни или просто ни придават облик.
Добре де, ама ако традицията ти е да хвърляш жена си за изневяра от скала, да продаваш в брак детето си във възраст, когато трябва да ходи на училище или да тричаш кучета, то явно традицията ти не струва стойността на въжето, на което си завързал нещастното животно. И обратно пък с левицата – да проповядваш обща собственост на средствата за производство, докато самия ти си притежаваш фабрика е меко казано лицемерно. Независимо какво и колко добро оправдание ще си намериш. Съвсем далече съм от мисълта, че няма ляво и дясно – напротив има. Но когато загубят връзка с реалността се превръщат в празен фанатизъм.
И неусетно, ето че реалността е подменена.
Построено е едно чудесно сламено човече, което представлява момент от част от Битието, при това с високопарна претенция за общовалидност.
Реалността, господа е комплексна, повтарям. Реалността не е само икономическа, социална, културна, духовна, психологическа, научна или религиозна. Реалността е всичко това, плюс още, което дори не може да се изкаже. Тя е комплексна. И поради това всеки опит да се изведе в принцип я осакатява. И за да бъде приложена студената и абстрактна идеология с претенция в нашият жив и конкретен свят е необходимо най-често дори да се измени морала на хората, на човека. И от там – не се чудете защо и най-благите на думи всъщност са вълци в овча кожа и се стига до какви ли не кървави зверства в името на такива приятни думи като равенство, щастие, свобода.
На теория така, логичното било иначе и за да сме последователни правим така и така. На практика обаче цял океан хора измира от гладна смърт, умира в някаква война или отговаря пред престъпно законодателство. И за това, ако искате да ви е мирна главата и да живеете прилично, видите ли идеалист, поговорете с него. Често той просто иска да бъде чут. Ако това не помогне, импровизирайте. Но, моля ви, никога не гласувайте за него и не му поверявайте отговорности над повече от собствения му живот – дори вашия собствен да зависи от това.
