Лекцията на ген. Желко Гласнович в Националния студентски дом се радваше на голям интерес.
Оригинална публикация: Хърватският герой ген. Желко Гласнович посети България по покана на БНС
Големият герой от хърватската война за независимост, ген. Желко Гласнович, посети България по покана на Български национален съюз. Кулминация на няколкодневното му посещение бе официалното събитие озаглавено “Разкази от фронта на един хърватски генерал”, на което много млади националисти имаха възможност не само да чуят историята на генерала, но и да общуват лично с него и да зададат своите въпроси както за войната, така и за настоящата ситуация в Европа и света.
Трудно може да се обобщи в няколко изречения бурният житейски път на генерал Гласнович, както и значимият му принос за хърватския народ.
Когато е осемгодишен семейството му, тормозено от сръбските комунисти, успява да емигрира и се заселва в Канада. Там израства, възпитаван от близките си, в родолюбие и уважение към хърватските традиции. Военната му кариера също започва в Канада, като служи в канадската армия в продължение на пет години. Впоследствие се записва във Френския чуждестранен легион. Като легионер участва във Войната в персийския залив.
Когато напрежението в бивша Югославия започва да ескалира, Гласнович напуска Френския чуждестранен легион и се прибира в своята родина, за да се бие за нейната свобода. Включва се в Хърватската национална гвардия, като бързо е оценен и става командващ офицер, първо в Лика, а след това преместен в Томиславград.
След редица боеве, при битката за Купреш е ранен с четири куршума – два в крака и два в областта на сърцето. Въпреки, че е спасен на косъм и възстановяването му отнема два месеца, той се връща на фронта при първа възможност. Отличава се като справедлив и строг командир, постигнал много високо ниво на дисциплина. Благодарение на показаните качества стига до чин генерал. Гласнович е командващ при двете победоносни операции на територията на Босна и Херцеговина, които са продължение на операция “Буря” и водят до окончателната победа на хърватите. Няма да е преувеличено да се каже, че генералът е един от хората, на които съвременната хърватска държава дължи своето съществуване и независимост.
Като истински родолюбец, генералът продължава да работи за народа си дори след пенсионирането си от армията.
Съзрял новите опасности, дошли след края на войната, той се бори за националните интереси на Хърватия, този път на политическата сцена. Два пъти е депутат в хърватския парламент и е един от най-големите радетели за пълна декомунизация и лустрация в страната, както и за защита на традиционните ценности и идентичността на хърватския народ.
Въпреки тази впечатляваща биография, едно от първите неща, които правят най-ярко впечатление, когато човек се срещне с ген. Гласнович, е колко скромен, земен, добронамерен и приветлив е той. Голямата ерудиция и бързият ум, съчетани с чувството за хумор, го правят особено приятен събеседник. В това се увериха всички, които имаха възможността да се срещнат с него по време на посещението му.
Някои от нас имаха честта да се запознаят с ген. Гласнович още през 2012 г., когато делегация на БНС посети Загреб, за да участва в конференция организирана от нашите хърватски другари. Затова сега бяхме много щастливи, че имахме възможността да организираме гостуването на генерала в Родината ни, което даде възможност на много националисти да се запознаят лично с героя. За това ни помогна и нашият дългогодишен съратник и голям приятел на България – Лео Марич, който е един от най-активните дейци в интелектуалните среди на новото поколение хърватски родолюбци. За наша радост и той придружи ген. Гласнович в това пътуване.
По време на няколкодневната визита ген. Гласнович посети централния щаб на БНС, срещна се с национални активисти от няколко младежки организации, както и с представители на консервативни медии.
Постарахме се да осигурим интересна културна програма за гостите. В София им показахме някои от най-важните места и забележителности, свързани с древната, средновековната и по-новата история на столицата ни. Военната академия “Георги Раковски” бе една от спирките, която се оказа свързана и със семейната история на ген. Гласнович, тъй като някога дядо му се е обучавал там.
Генералът бе впечатлен и от Военно-историческия музей. За краткото време, в което бе тук, успяхме да организираме и посещението му в Рилския манастир, което също го развълнува. Генерал Гласнович взе участие и в новия подкаст СловоРед.
А в неделя, 26 май, се проведе и основното събитие – “Разкази от фронта на един хърватски генерал”.
То се състоя в зала “Академик” на Националния студентски дом в столицата. Началото му бе от 18:00 часа, като помещението бързо се изпълни с народ. Особено радостно бе, че мнозинството присъстващи бяха младежи. Разказът на генерала започна със споменът му как след обявяването на словенската независимост е наблюдавал репортажите за сръбската военна агресия срещу страната. Още тогава за него е било ясно, че предстои много по-страшна война за освобождението на Хърватия, което мотивира него и брат му да се завърнат в родината и да се включат като доброволци в новосформираните хърватски въоръжени сили. Последва обзор на въоръжения конфликт и неговото заплитане.
Проследено бе развитието на хърватската войска от слабо въоръжена сила в началото до победоносната войска, която успява да извоюва независимостта. Макар генералът да има значителни лични заслуги за това, той нито веднъж не изтъкна себе си по някакъв повод. Като истински доблестен командир, той говореше с изрази като “ние направихме”, “ние постигнахме” и акцентираше върху заслугите на своите другари.
В Босна, работейки с хърватското население, заварвайки зле въоръжени и неподготвени цивилни, при липса на адекватна логистика и материална база и състояние близо до анархия, генерал Гласнович успява да организира боеспособни и силно мотивирани части, включително и военен трибунал, който да осигурява реда. Той подчерта и наивността на мюсюлманското население, чиито водачи са считали, че това не е тяхна война, когато сърбите нападат първото хърватско селище в Босна.
Това късогледство на мюсюлманите води до това, че те дават най-голям брой жертви сред цивилните, когато добре планираната и подготвяна сръбска агресия започва. Генералът говори и за етническите прочиствания и унищожаването на хърватски паметници на културата от сръбска страна по време на войната.
Особено интересна за присъстващите бе втората част на събитието, когато всеки имаше възможност да задава въпроси, както за войната, така и за съвременната ситуация.
Тя премина с голяма активност от страна на публиката. На въпроса за съдбата на своя брат, ген. Гласнович разказа за зверствата на които неговия близнак е бил подложен, когато попада в сръбски плен в продължение на 15 месеца. Сърбите го изтезават с електрошок за едър добитък, пробиват с бормашина колената му, режат ухото му, подлагат го на ежедневни побоища.
Много други пленници загиват в следствие на тези издевателства, някои в ръцете на брат му, който опитва да им помогне. Една от причините да оцелее при побоищата, когато е бил в тежко състояние, е че когато сръбските палачи се сменяли и влизали в помещението, питайки “Кой е Гласнович”, негови другари са изправяли и казвали, че са те, за да понесат изтезанията вместо него, спасявайки живота му.
Попитан за отношението му към сърбите, генералът каза, че въпреки всичко, никога не би причинил подобно нещо на животно, камо ли човек.
Той самият е дълбоко вярващ човек, професионален войник и следва морален кодекс. Сподели, че за него пленникът е като беззащитна овца и е недопустимо да се издевателства над него.
Генералът разказа и за други зверства от сръбска страна. Неговата част прихваща радиокомуникация между сръбски командир и подчинените му в Босна, в която командващият разпорежда масови изнасилвания на жени. Тези записи ген. Гласнович е запазил. Във връзка с тази мрачна част от от войната, генералът перифразира Достоевски, който казва, че всеки ден в човешката душа се води битка между доброто и злото и хората имат избора, на коя страна да застанат.
Генералът разказа и за допълнителното усложняване на конфликта, когато водачите на мюсюлманите в Босна решават, че трябва да наложат тяхната доминация над всички останали в тези земи. По думите му, докато сърби и мюсюлмани се борят за надмощие там, хърватското малцинство се сражава за оцеляването си. Международни джихадистки мрежи започват да изпращат муджахидини в подкрепа на местните мюсюлмани. Генерал Гласнович каза и че впоследствие се е разбрало, че Бин Ладен е използвал клонът на Червения полумесец в Загреб за да вкара джихадисти и въоръжение за мюсюлманските сили. Командваните от Гласнович войски също многократно влизат в бой с муджахидините, като дори убиват египетски генерал, сражавал се за ислямистите. Международния характер на конфликта той илюстрира и с ликвидираните от хърватите руски полковници, воюващи на сръбска страна.
Едно от нещата, които ген. Гласнович подчерта е, че днес се води една друга война, в която не се воюва с оръжие в ръка, а сраженията се водят на културната и политическа арена.
В Хърватия, също като в България и редица други държави от бившия соцлагер, комунистите са успели да се пребоядисат като хамелеони и продължават да са на властови позиции, от които упражняват разрушителното си влияние.
Това е и основната причина за него да се установи окончателно в Родината си и да се впусне в политическия живот. Защото пременени като либерали, старите комунисти и новите им адепти, прокарват не по-малко вредни политики. Той изрази съжалението си, че в Хърватия (също като в България), никога не е проведена лустрация и тези вредни елементи не са отстранени от властта. По отношение на тези “бивши” комунисти, негов боен другар коментирал години след победата над сърбите, че “май заклахме грешната свиня”. Пълната декомунизация е една от каузите, за които се бори генералът.
Генералът дате и Канада като пример за безумните левичарски политики, водещи нациите към пълна катастрофа и гибел. Друг аспект, който засегна е информационното измерение на войната и начинът по който се объркват представите за добро и зло сред младите, лутащи се в дигиталната реалност.
Правилният път към победата за ген. Гласнович е преоткриването на родолюбието и завръщането към християнската вяра.
По думите му, европейската цивилизация в своята сърцевина е основана на Десетте Божи заповеди. “С Христа срещу комуниста”, призова той. Едни от най-ценните му думи към младите българи бяха, че те трябва да обичат и да се борят за родината си и да познават добре историята. Защото който не познава историята повтаря стари грешки и го сполитат трагедии, преживявани в миналото (думи, които подкрепи с конкретни примери от войната в Босна). Той призова родолюбивите младежи да се стараят да се изградят като лидери и да водят народа си. Добрият водач, според него е не този, който казва “прави каквото ти казвам”, а този, който казва “прави каквото правя аз”. Той приведе и съответния библейски разказ за това, но самият живот на генерал Гласнович е най-доброто олицетворение на този принцип.
По отношение на международните отношения и настоящата ситуация, генералът обощи вижданията си с доказалата се максима, че който иска мир, трябва да се готви за война. За това според него е добре освен всичко, българските националисти да се преборят и за връщането на задължителното военно обучение.
В края на това чудесно събитие, публиката се изправи на крака и бурно аплодира хърватския герой. Преживяването бе наистина запомнящо се за всеки, имал късмета да присъства. Изключително щастливи сме, че това посещение се състоя и благодарим на ген. Гласнович за тази незабравима визита! Ще се постараем това да е началото на едни по-интензивни и ползотворни българо-хърватски отношения.