Общински жилища за нуждаещи се – но кои наистина се нуждаят от такава услуга? Снимка: Pexels, Pixabay
В последно време в Столичния общински съвет се очертава тревожна тенденция — решения, които би трябвало да се основават на обективна социална необходимост, все по-често се използват като средство за политическо позициониране. Пример за това е предложението на общинските съветници от „Спаси София“ и коалицията ПП-ДБ за предоставяне на общински жилища на млади семейства.
Кой наистина има нужда от общински жилища?
Общинският жилищен фонд в София е ограничен. По данни на Капитал към април 2025 общината разполага с около 8000 общински жилища, като голяма част от тях са вече заети, а в списъка на чакащите има над 1300.
По закон и по морална логика, с приоритет трябва да са хората в най-уязвимо положение — инвалиди, хронично болни, самотни възрастни, семейства с деца с увреждания, както и домакинства, живеещи в крайна бедност.
В този контекст, предложението да се отпускат жилища на млади семейства, които не са в доказано затруднено положение, изкривява социалната функция на тази политика. Има други форми на насърчаване за млади хора — намаляне на данъци, подкрепа за първо жилище. Общинските жилища трябва да останат последна възможност за онези, които нямат друга алтернатива.
Политическа стратегия под формата на социална грижа
Това не е изолиран случай от страна на „Спаси София“. Подобен подход вече се видя с настояването им за денонощен градски транспорт — идея, която, макар да има определени ползи, бе комуникирана в социалните мрежи почти изцяло през призмата на нощния живот и свободната консумация на алкохол.
Многобройни публикации от представители и поддръжници на коалицията открито насърчаваха културата на „пий без притеснения — транспорт има“.
Особено тревожно е, че общински съветник от ПП-ДБ-Спаси София беше заловен да шофира в нетрезво състояние, което издава дълбок проблем с личната и институционалната отговорност на формацията. Подобни случаи хвърлят сянка върху цялостната култура, която се промотира — култура, в която нощното забавление и безотговорността се представят като част от „модерен градски живот“.
Тези политики, макар на пръв поглед да изглеждат социално ангажирани, в дългосрочен план възпитават деструктивни нагласи. Предоставянето на жилища без обективна нужда подкопава труда и личната отговорност, а насърчаването на култура на безконтролен нощен живот и алкохолизъм под предлог за „мобилност“ вреди на градската среда, обществения ред и здравето на младото поколение.
Национализация под благовиден претекст
Особено притеснително е и предложението на членове от екипа на кмета Васил Терзиев, които преди време изразиха намерение общината да придобива частни апартаменти, когато те са необитаеми или занемарени.
Под маската на „градско благоустройство“ това на практика представлява форма на национализация — отнемане на частна собственост от общинска администрация. Такова действие създава опасен прецедент и напомня за отречени в миналото практики.
Грижа или пиар?
Днешните популистки решения под формата на „грижа за младите“ имат своята социална цена. Те подкопават мотивацията за лична отговорност, създават изкуствени зависимости и насърчават безотговорен начин на живот. Градската политика трябва да работи за наистина нуждаещите се, за устойчиво развитие и за изграждане на здравословна социална среда — а не за краткосрочен електорален ефект.
Общинските ресурси и решения не трябва да бъдат инструмент за политически пиар, още по-малко за насърчаване на вредни социални модели. София има нужда от отговорно управление, което поставя на първо място справедливостта, реда и дългосрочния обществен интерес.
